Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 552 от 19.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 480/2023
Вид
Решение № 552
Подписан
19.10.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Ивелина Солакова, Димо Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. В.Т., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Димо Колев при участието на секретаря Галина Д. ЗА.а като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500480 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. Г. А. въззивна жалба против Решение № 582/27.04.2023г. по гр.д. № 89/2023г. по описа на Районен съд- В.Т., с което е отхвърлен предявеният от С. Г. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В.Т., ул. „Е.С.“ № .., против „Е.С.“ АД, ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. – Е, бул. „В.В.“ № ......., иск за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Г. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В.Т., ул. „Е.С.“ №...не дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. – Е, бул. „В.В.“ № ......., сумата от 2599,01 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и девет лева и една стотинка), представляваща стойността на начислена за периода 21.08.2022 г. – 18.11.2022 г. електрическа енергия по партида с клиентски № 1500189915 за абонатен № 0511519045 и адрес: гр. В.Т., ул. „Е.С.“ № 4, за която сума е издадена фактура № 0108552403/22.11.2022 г. с присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както следва :

Изводите на съда, че констативният протокол е подписан от свидетелката К.

Г. след като тя е присъствала на извършената проверка не съответстват на събраните по делото доказателства. Тези изводи на съда не кореспондират с показанията дадени в съдебно заседание от К. К. Г. , която заявява, че единият служител на „Е.С."АД е излязъл и донесъл документ, върху който е нямало 1 нищо записано. Тя се подписала и е излязла от входа на блока. Свидетелката се е подписала под непопълнен протокол, което не е съобразено в решението.

Вторият свидетел не е присъствал на проверката и това не е отчетено от съда.

Разгледани са само едностранно показанията на свидетеля Ш., който е служител на ответника. От показанията на свидетелката според жалбоподателя се установяват релевантни за делото факти, а именно, че не е спазена разпоредбата на чл. 49 о т ПИКЕЕ, защото свидетелката не е присъствала на проверката, а е стояла на голямо разстояние от електромерното табло. Пред нея не е измервана грешка в работата на СТИ, която да е сведена до нейното знание. Не са й показвани пломби на Електромера.

Видно от КП№5501365/18.11.2022г., стр.1 /пломбите на капачката на СТИ/ са ненарушени, което означава, че е невъзможно да бъде извършена твърдяната манипулация.Констативният протокол от проверката не е бил попълнен пред нея, а и е предоставен празен. След нейният подпис служителите на по-късен етап са попълнили текста в протокола. Според жалбоподателя, за да се осъществи така описаното в съставения от служителите на ЕРП - Север констативен протокол, трябва да се премахне, демонтира по точно електромерът, капакът на приемния блок, който е предназначен да предпазва от такъв вид или други видове манипулации. За да се манипулира този блок, трябва да се среже телта и да се наруши. В КП№55013645/18.11.2022г. стр.1 е отразено, че пломбите на клемореда на СТИ със сигнатура /5257281/5185195/, са налични и ненарушени. Това означава, че не е осъществявана твърдяна в КП манипулация. Съставеният констативен протокол според жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ u не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила за установените в него обстоятелства.

Констатациите в същия не се потвърждават и от заключението на изслушаната по делото СТЕ.

Посочва се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с константната съдебна практика. Отправя се искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да се уважи предявеният отрицателен установителен иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че възприятията на свидетеля, подписал констативния протокол от извършената проверка на процесното СТИ за самата техническа проверка нямат никакво правно значение в случая, тъй като подписалият констативният протокол свидетел удостоверява с подписа си само и единствено обстоятелството, че абонатът не е присъствал на мястото на проверката. В този смисъл според ответника по жалба е текстът на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ - свидетелят удостоверява с подписа си единствено отсъствието на абоната при съставянето на протокола или отказът му да го подпише. Сочи се, че констатациите в процесния КП са потвърдени от разпита на свидетеля Ш.

Според ответника по жалба е спазена процедурата по съставяне на процесния КП и той е изпълнил задълженията си за връчване на копие от протокола на абоната. Развиват се подробни съображения по оплакванията в жалбата и се 2 отправя искане към съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът С. Г. А. е предявил против „Е.С.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2599,01 лв., представляваща стойността на начислена за периода 21.08.2022 г. – 18.11.2022 г. електрическа енергия по партида с клиентски № 1500189915 за абонатен № 0511519045 и адрес: гр. В.Т., ул. „Е.С.“ № , за която сума е издадена фактура № 0108552403/22.11.2022 г. Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество и е получил констативен протокол от 18.11.2022 г. и фактура от 22.11.2022 г., издадени от дружеството. Ищецът оспорва направените в протокола констатации и твърди, че проверката не е извършена по установения ред. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата, заявявайки, че същата не представлява годно основание за заплащане на електрическа енергия, която да е реално доставена, измерена и получена въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване. Навежда довод, че липсва нормативно или договорно основание за извършването на корекция на потребеното количество енергия. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, се че на 3

18.11.2022 г. служители на дружеството са извършили проверка на техническото състояние на средството за измерване на потребяваната от ищеца електрическа енергия, за което е бил съставен констативен протокол, подписан от двама свидетели и изпратен на абоната. Протоколът е бил съставен, а проверката – извършена, в съответствие с установените нормативни изисквания. При проверката е било установено, че електромерът измерва с грешка от -38,1% преминаващата през него електрическа енергия, а в присъствието на свидетелите е било констатирано, че входящият и изходящият фазов проводник на втора система са събрани на едно място в клема № 4, като по този начин част от консумираната електрическа енергия не се измерва от средството за измерване. Основава вземането си на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като счита, че основателно е извършено преизчисление на потреблението на абоната с 3960 квтч от 21.08.2022 г. до датата на констатиране на неизмерването на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на ищеца с мрежата при ежедневно 8-часово натоварване.

Отправя искане към съда да отхвърли исковата претенция.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на недължимост на исковата сума.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска.

По оплакванията в жалбата :

Основното оплакване на жалбоподателя се отнася до това дали е спазена процедурата по съставяне на процесния констативен протокол, а оттам -дали той отразява обективно изложените в него обстоятелства.

Въззивният съд намира, че оплакванията на жалбоподателя са изцяло неоснователни. Констативен протокол № 5501365 от 18.11.2022 г., въз основа на чиито констатации ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца , е съставен при спазване на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, действащи към момента на извършване на проверката. Протоколът е съставен при отсъствието на абоната, като е приложена разпоредбата на чл. 49 , ал. 3 от ПИКЕЕ , съгласно който п ри отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол той се подписва от 4 представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В конкретния случай жалбоподателят оспорва, че протоколът е съставен в присъствието на свидетеля К. К. Г.а. Тя самата обаче е заявила пред съда, че е присъствала на проверка, извършена от служителите на ответното дружество през ноември 2022г. Твърди, че е подписала празен ( непопълнен) документ, като са й обяснили, че се извършва смяна на електромера на ищеца. Разгледани изолирано, показанията на свидетеля Г.а действително може да обосноват извод, че тя не е присъствала при извършване на проверката, довела до съставянето на констативен протокол № 5501365 от 18.11.2022 г. Показанията на Г.а обаче се опровергават от разпита на другите двама свидетели.

Свидетелят Ш. заявява, че проверката е извършена в присъствието на Г.а, като пред нея е свален капакът на преимния блок и било установено, че входът и изходът на фазовите проводници на втора система са събрани в една клема. След констатирането на тази манипулация били повикани служители на МВР, като свидетелката Г. при пристигането на служителите на адреса на ищеца, разговаряла с тях. Свидетелят Ш. твърди и че Г.а се е подписала върху констативния протокол след попълването му, както сторили това и служителите на МВР. Свидетелят С. – служител на МВР, присъствал на проверката, посочва, че той е подписал процесния констативен протокол, въпреки че не си спомня конкретния случай. Макар и да изхождат от лице, което е служител на ответното дружество, съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ш.. Свидетелката Г. не посочва, че при проверката са присъствали и други лица, но от показанията на свидетеля С. и отразеното в самия протокол се установява, че и той е присъствал при извършването на проверката и съставянето на протокола. Констативният протокол съдържа текст „Запознат съм, съгласен съм с текста и констатациите на този протокол и присъствах при неговото съставяне“. Този текст не е изписан ръкописно а е част от стандартната бланка на констативния протокол. Подписът на свидетеля е положен непосредствено под текста, който е и подчертан. В този случай свидетелката, дори и да твърди, че КП не е бил попълнен, когато й е предоставен за подпис, подписът, който е поставен лично от нея, сочи на обратното, а именно, че тя се е запознала с текста на КП и е съгласна с отразеното в него. Ако на свидетелката й е бил предоставен непопълнен протокол за подпис, то би следвало тя или да откаже да подпише протокола, или писмено да отбележи върху него обстоятелството, че го подписва без той да е попълнен. Очевидно е, че нито едно от двете действия не е сторено от свидетелката.