Определение № 43 от 04.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600071 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба от Р. М. – подсъдим по НОХД №444/2024 година по описа на Окръжен съд-Добрич срещу определение от 20.02.2025 година, с което молба за изменение на мярката му за неотклонение от домашен арест в по-лека е оставена без уважение.

От заетите съображения в частната жалба се извежда несъгласие с абстрактните мотиви на окръжния съд за отхвърляне на молбата на подсъдимия. На тях се противопоставят аргументи за значителен период на продължаващ арест на жалбоподателя – свел до минимум рисковете от укриване и извършване на престъпление, за необходимостта от здравна грижа за М. - фактически невъзможна при действащата мярка за неотклонение, за нерелевантност на предвиденото наказание за инкриминираното престъпление към целите по чл.57 от НПК, както и за различие в интензитета на процесуална принуда спрямо жалбоподателя в сравнение с част от другите подсъдими по делото. Апелът към настоящата инстанция е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който мярката за неотклонение по отношение на подс.М. да се измени в подписка.

След запознаване с частната жалба и доказателствата по делото, въззивният състав намира следното:

Частната жалба е допустима и по същество – основателна.

По отношение на Р. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, считано от 10.01.2024г. до 24.07.2024 година спрямо него е действала мярка за неотклонение задържане под стража, изменена с определение №159/24.07.2024 година по ВЧНД №258/2024 година по описа на Апелативен съд-Варна в домашен арест.

С основна цел превенция на онкологично заболяване и при разбиране за 1 отсъстващи рискове от извършване на престъпление и от укриване, подс.М. е сезирал първоинстанционния съд с искане по чл.270, ал.1 от НПК. С определение от 20.02.2025 година по НОХД №444/2024 година, състав на Окръжен съд-Добрич е взел решение за отсъствие на предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на жалбоподателя по съображения, които не се споделят от въззивния състав.

На първо място в настоящия съдебен акт се потвърждава наличието на данни, обосноваващи разумното подозрение по отношение на авторството на деянието от страна на подс.М.. В обективен план се касае до гласни и веществени доказателства, както и до изводи чрез способа по чл.144 от НПК от различни в отраслова компетенция съдебни експертизи.

На следващо място и в съзвучие с разбирането на съдебните актове по ВЧНД №258/2024г. и ВЧНД №350/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, въззивният състав приема, че с оглед времетраенето на продължаващия арест спрямо М., макар и при различни рестрикции на условията, както и при липсата на обременена съдимост, опасността от извършване на престъпление от страна на жалбоподателя към настоящия момент е съществено снижена.

Формално, все пак такава опасност продължава да съществува на база конкретни характеристики на личността на М. от гледна точка на външно проявени действия спрямо престъплението по чл.199, ал.1 вр. чл.198, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение пред съда, но в никакъв случай за противодействието на тази опасност не е необходимо да продължи да действа ограничението на домашния арест.

На база на доказателствата в делото не се установява реален риск от укриване на подсъдимия – той е с постоянно местоживеене, не се е отклонявал от условията на действащата по отношение на него мярка за неотклонение, не е ставал причина за отлагане на делото. Мотивираната от окръжния съд опасност от укриване на база тежестта на повдигнатото обвинение би била изводима единствено при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, но към настоящия процесуален етап, позоваването на подобна формална предпоставка е незаконосъобразно.

Най-същественият довод в молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение е свързан с положения от медицинско естество – доказано заболяване на М. от месец септември 2019 година от карцином на пикочен мехур с проведено оперативно и химиотерапевтично лечение (НОХД №444/2024г., т.2, л.452). Във връзка с обективния факт окръжният съд е дължал отговор на два въпроса – заплашва ли се здравето на подсъдимия при продължаващия домашен арест и може ли заболяването да се лекува при действащото ограничение в правото на свободно придвижване. С контролираното определение е даден отговор само на първия въпрос, като съображенията на окръжния съд се споделят. На база на писмени доказателства (НОХД №444, л.319, л.320) се обосновава извод за добро общо състояние на подсъдимия - изводът почива на актуална медицинска документация от края на януари 2025 година. Въззивният състав счита, че мярката за неотклонение не е оказала негативно влияние и върху профилактиката на онкологичното заболяване на подсъдимия, в която насока 2 са писмените данни за удовлетворяването на всяка негова молба за преглед (например НОХД №444, л.140, л.145, л.146 и пр.).

Прецени се и ритмичността на действията на първоинстанционния съд при провеждане на процесуалните действия в първия стадий от съдебната фаза, без да има основание за констатации в насока на неоправдано забавяне.

В обобщение, продължаващият домашен арест спрямо подс.М. не е оправдан към настоящия момент от гледна точка на съществено снижения риск от извършване на престъпление под действието на рестрикциите по чл.62 и чл.63 от НПК, както и при отсъстваща опасност от укриване, поради което интензитетът на процесуалната принуда спрямо жалбоподателя от гледна точка на целите по чл.57 от НПК следва да бъде променен. По делото са налице данни, че Р. М. има доход само от пенсия по болест – той е лишен от възможност да полага труд от 10.01.2024г., от когато е в условията на арест, също така има и дете, за което полага грижи, т.е. мярка по чл.61 от НПК, дори и в известен минимален размер, би се явила във вид на сериозно имуществено затруднение за подсъдимия. При очертаните положения, въззивният състав се ориентира към мярка за неотклонение подписка - чрез нейното условие за ограничение на подсъдимия в напускане на местоживеенето без разрешение на съответния орган, целите по чл.57 от НПК са постижими на настоящия процесуален етап на наказателното производство.

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя определение от 20.02.2025 година по НОХД №444/2024 година по описа на Окръжен съд-Добрич, като променя мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Р. С. М. от домашен арест в подписка.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3