Решение № 260046 от 17.08.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 260046 гр. Пловдив, 17.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13109 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД против А.Ф.Ю. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед № 1602/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2783/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 3 597, 05 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***, сумата от 1 248, 59 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2019 г. и сумата от 650, 78 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от 15.01.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 3 000 лв. Към кредита се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 396, 50 лв., дължима в деня на сключване на договора, финансирана от кредитора срещу задължението на потребителя да я възстанови, ведно с дължимите месечни вноски по погасителния план. Твърди, че била сключена и застраховка живот в размер на 304, 20 лв. Общото задължение на длъжника по договора било в размер на сумата от 5 039, 47 лв., разсрочена на 25 погасителни месечни вноски, 24 от тях в размер на 193, 83 лв. и последна изравнителна вноска от 193, 72 лв. Годишният лихвен процент бил в размер от 29, 24 %. Твърди, че длъжникът се съгласил да заплати задължението си на месечни вноски, всяка от които включва два компонента – главница и договорна лихва. Поддържа, че крайният падеж на договора е настъпил. Длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението си по кредита, което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение било в размер на сумата от 4 845, 64 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.Ф.Ю. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочвaнe на начина на формиране на годишния процент на разходите и общо дължимата сума по кредита.

Твърди, че в договора не е посочено ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходте, т.е. начинът на неговото изчисляване и какви разходи се включват в него. Последното било необходимо с оглед необходимостта за преценка дали последният е установен в съответствие с правилото по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че не е ясен и начина на формиране на общо дължимата сума по кредита, изразяваща се в разликата между посочения общ размер на кредита от 3 700, 70 лв. и общо дължимата сума за възстановяване – 5 039, 47 лв. Договорът за кредит бил сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в последния не е посочен размера на възнаградителната лихва в лева. Било допуснато нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 във вр. с т. 12 ЗПК. По така изложените съображения счита договорът за кредит за недействителен, поради което моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на адвокатско възнаграждения на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ла. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 1602/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2783/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 3 597, 05 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***, сумата от 1 248, 59 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2019 г. и сумата от 650, 78 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от 15.01.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В производството по делото е представен договор за потребителски кредит № ***, сключен между ‘Ти Би Ай Банк” ЕАД и А.Ф.Ю., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 3 000 лв., представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 3 700, 70 лв., в която сума се включва освен предоставената главница, и сумата от 304, 20 лв. застрахователна премия “Bank Живот Агент” и сумата от 396, 50 лв. – такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 29, 24 %, а годишният процент на разходите е от 49, 60 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.12.2016 г., а на последната на 15.01.2019 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 193, 83 лв., а напоследната – 193, 72 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 5 039, 47 лв.

Страните са подписали рамков договор за платежни услуги на физически лица, в който са обективирани общи условия, приложими към договорите. Представено е и искане за откриване на банкова сметка.

***остоверение по Групова застрахователна полица № ***, издадена от ЗК “Уника Живот” АД, в което е посочено, че притежател на полицата е “Ти Би Ай Банк” ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен агент. В сертификата е посочено, че застрахованият кредитополучател е ответника, че началната дата на застраховката е считано от 15.11.2016 г., а размерът на застрахователната премия е от 304, 20 лв.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил само една погасителна вноска в размер от 193, 83 лв. на 11.01.2017 г., с която е погасено задължението за главница до размер на сумата от 103, 65 лв. и задължението за договорна лихва в размер от 90, 18 лв. Експертизата е дала заключение относно размера на непогасените задължение по договора, които са в размер от общо 5 496, 42 лв., от които сумата от 3 597, 05 лв. за главница и сумата от 1 248, 59 лв. за договорна лихва. Вещото лице е установило, че по сметката на ответника е преведена от страна на ищеца сумата от 3 000 лв. на 14.11.2016 г., като на 12.12.2016 г. е извършен превод от страна на ищеца в полза на “Уника Живот” АД на сумата в общ размер от 58 839, 13 лв., в т.ч. и премия в размер от 304, 20 лв. на застрахованото лице А.Ю..

При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена за ползване сумата в размер от 3 000 лв. срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата в общ размер от 5 039, 47 лв., в която е включено задължение за заплащане на такса “оценка на риска” от 396, 50 лв., сумата от 304, 20 лв. – застрахователна премия, както и задължение за заплащане на възнаградителна лихва. В договора за кредит е установено, че размерът на главницата е от 3 700, 70 лв., т.е. кредитодателят е формирал размера на дължимата главница освен от чистата стойност на кредита – предоставената за ползване сума от 3 000 лв., така и таксата “оценка на риска” и застрахователната премия. Дължимата възнаградителна лихва е посочена само в процентно съотношение, но от клаузите на договора, се установява нейния размер, който се формира от разликата между посочената в договора главница от 3 700, 70 лв. и общия размер на дължимата за погасяване сума от 5 039, 47 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Разпечатката съдържа 27 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/068842f9-0f2b-418d-8380-d687be7db7e3