Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 204 от 30.11.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 370/2023
Вид
Протокол № 204
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500370 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Въззивникът ищец Б. Г. Б., редовно призован, се явява лично и с адвокат Н. от Адвокатска колегия – Бургас, който представя пълномощно, ведно със списък на разноските.

Въззивникът ответник Прокуратура на Република България, редовно призована, се представлява от прокурор при Апелативна прокуратура Бургас – К.К..

АДВОКАТ Н.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен 1 с Определение № 485/13.11.2023 година, с което са приети за допустими въззивните жалби на Б. Г. Б. и на Прокуратурата на РБългария, против решение № 889/28.07.2023г. постановено по гр.дело № 1351/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С определението са оставени без уважение доказателствените искания на въззивника, с изключение на допуснато като доказателство „формуляр за недопускане на влизане на пътник“, издаден от Областно управление – К. (Л.) МВР ТКПП Д., на 05.06.2023г.

АДВОКАТ Н.: Поддържам въззивната жалба, която сме подали и оспорвам жалбата, подадена от Прокуратурата на РБългария. Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата. Представям списък на разноските, с препис за другата страна

ПРОКУРОР К.: Оспорвам жалбата на насрещната страна и поддържам нашата въззивна жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

По доказателствата, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените по делото доказателства, както и представения формуляр за недопускане на влизане на пътник, издаден от Областно управление – К. (Л.) МВР ТКПП Д. на 05.06.2023г.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания:

АДВОКАТ Н.: Уважаеми апелативни съдии, в доклада на Уважаемият 2 съд са посочени нашите основания, на които основаваме жалбата си, които са много подробни и поддържаме същите.

На първо място, в целия си живот г-н Б. е бил изключително почтен човек, той е меценат, обществен съветник, бил е председател на общинския съвет, дарител, който се включва в каузи в полза на обществото. Той е крупен земеделски производител, като бизнесът му е проверяван многократно, но не е имало нито веднъж постъпки за нарушения или някакви престъпни намеци до процесната дата. В момента, в който той е задържан за 24 часа, на осн. чл.

73 от Закона за МВР и последващо обвинение, което е повдигнато от прокуратурата. От тогава живота на г-н Б. се променя и се преобръща с „главата надолу“, тъй като цялото това нещо – факта на неговото задържане, факта на предявяване на обвинението, е широко застъпено и популяризирано в средствата за масова информация. Отношенията му в семейството са изключително изострени. Всичко това сме изложили в нашата въззивна жалба и съдът го е приел в своя доклад.

Искам само да подчертая, че продължаващото бездействие на прокуратурата, което е нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗОДОВ, че не е оповестена, както закона изисква оправдателната присъда на г-н Б., показват тенденцията, с която си служи прокуратурата за този вид дела, т.е. да бъде „смачкан“ един човек, да бъде унизен и публично опозорен. В тази насока, ще видите в наказателното дело, че всяко искане, което ние сме подавали от името на г-н Б., да му бъде временно разрешено да напуска пределите на страната, за да отиде на лечение, беше оспорван и прокуратурата не допусна нито един акт на Бургаски районен съд, с който на г-н Б. му е разрешавано временно да напуска пределите на страната. Всяко едно от определенията, които подлежаха на обжалване, беше протестирано от Прокуратурата. Тя прояви една устойчива воля, въпреки събраните доказателства, които в един момент безспорно установиха, че г-н Б. не е извършил престъпна дейност по смисъла на наказателния кодекс, но прокуратурата продължи да отстоява тази обвинителна линия, която в един момент целеше единствено и само да продължи производството, за да се избегне една оправдателна присъда. Това навреди изключително много на г-н Б. в контактите и отношенията му с хората.

Докато делото беше висящо пред Вас, Прокуратурата е можела да 3 изпълни задължението си по чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ и да обяви тези оправдателни присъди за г-н Б., като факт, но тя не го стори и затова ние твърдим, че прокуратурата далеч излезе от своите правомощия в конкретния случай, открито заставайки не на страната на справедливостта, а на една обвинителна теза, вече нямаше фактическо и правно основание. Нещо повече, писменото доказателство, което беше приобщено по делото днес, удостоверява, че г-н Б. все още не може да пътува до РТ., заради този процес, който беше масово отразен в България и в тази насока ще Ви моля да се съобразите с основанията в нашата въззивна жалба и да уважите изцяло така предявения иск, като коригирате първоинстанционното решение. Моля да ни присъдите направените разноски, съгласно представения списък.

ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам възивната жалба на Окръжна прокуратура- Бургас по всички изложени аргументи, обосноваващи възраженията ни против законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, БсОС не е отчел в достатъчна степен изискванията на чл. 52 от ЗЗД и индивидуалните характеристики на случая, съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 година и макар да е редуцирал ищцовата претенция от 1 000 000 лева на 70 000 лева, считам че този размер не е справедлив, а е силно завишен и не е съобразен със съдебната практика.

Извън изложеното във въззивната жалба, моля да вземете предвид при постановяване на решението, следното:

Производството по делото на г-н Б. е продължило около три години и осем месеца, което предвид фактическата и правна сложност на случая, не е неразумен срок. През този период, той е бил с МНО „парична гаранция“, взета му при първоначалното привличане като обвиняем и тази мярка е била потвърдена с определението на Бургаския районен съд. Действително, Б. е имал и наложена мярка за процесуална принуда – „забрана да напуска пределите на РБългария“, но след внасяне на делото в съда с обвинителния акт от 09.10.2019 година, Бургаски районен съд разрешава на същия да пътува до Т., т.е. тази мярка не е пречила на свободното му придвижване.

4

По отношение на представеното пред настоящата инстанция доказателство - формуляр за недопускане на влизане на пътник, издаден от Областно управление – К. (Л.) МВР, ТКПП Д., намирам, че за този официален документ издаден от турските власти, няма каквито и да е доказателства да е свързан с воденото срещу Б. наказателно производство и не следва да се взема предвид при обсъждане на въззивната жалба и при постановяване на Вашето решение.

Моля да оставите въззивната жалба на ищеца без уважение, като неоснователна и неподкрепена с нужните доказателства. Например в нея се твърди, че Бургаският окръжен съд не е съобразил груби нарушения на Прокуратурата на РБългария в хода на съдебното производство, като в подкрепа на тези твърдения са цитирани части от присъдата на БРС по НОХД № 4479/2019г. на техен опис. Цитираните части са селективни и не са съобразени с въззивното решение по НОХД №924/21г. на БсОС, където е изразено категорично несъгласие с направените изводи на Бургаски районен съд, в цитираните пасажи.

По отношение на позоваването на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ, не е съобразено, че задължението да направи съобщение при постановена оправдателна присъда не е на прокуратурата и в този смисъл не може да й се вмени, че не е съобщила новината за оправдаването на Б., още повече, че е тази новина е била широко отразена в средствата за масова информация.

Всички изложени аргументи във въззивната жалба на Окръжна прокуратура – Бургас и в днешно съдебно заседание, считам че обуславят необходимост да упражните правомощията си на въззивна инстанция и да отмените решението на окръжния съд в частта на признания размер за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, като го намалите в размер до 10 000 лева.

РЕПЛИКА НА АДВОКАТ Н.: Само искам да кажа, 10000 лева е една много скромна сума и тя не обезвъзмездява това, което се е случило от едни незаконни действия и „плод“ на тези незаконни действия има и до днес в интернет пространството. Например, като се напише в търсачката името на Б.

Б., „претърсване и изземване“ и веднага излизат няколко клипа, които показват натръшкани хора с белезници, хора обърнати с лице към стената и 5 хора с маски, а това не е най-хубавата картина за един нормален човек. Дори само заради това, редуцирането до 10 000 лева е извън рамките на чл. 52 от ЗЗД.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.50 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6