Решение № 6 от 23.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

6 гр.Пловдив,

23.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 13.01.2020г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА секретар:Стефка Тошева след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 583/2019г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.

С

Решение № 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С.

З., се осъжда, на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от Кодекса за застраховането вр. чл.493а, ал.4 от КЗ, ГФ, със седалище и адрес на управление:***, представляван от законните си представители: С. С.- изпълнителен директор и Б. М.- изпълнителен директор и председател на УС да заплати на М.Й.А., ЕГН **********,*** и на Л.Й.Л., ЕГН **********,***, на всяка една от тях, обезщетение в размер на 35 000лв. за причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване по непредпазливост смъртта на дядо им М. Д. Т.при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С. З., бул. „Н. П.“, от водача на МПС И.П.З., който нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане, а исковете се отхвърлят за разликата до 50 000лв.; заедно с обезщетение за забава върху главницата от 35 000лв. за периода от 16.11.2018г. до 29.03.2019г. в размер на 1 302,78лв., а исковете се отхвърлят за разликата до 1 847.22лв.; както и по 1505лв. разноски по съразмерност; в полза на ГФ са присъдени разноски по съразмерност в размер на 210лв., дължими от М.Й.А. и Л.Й.Л., както и се осъжда ГФ да заплати бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорски окръжен съд сумата от 2 904,22лв. - ДТ върху уважената част от искове.

Против

Решение № 551/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 33/2019г. по описа на ОС - С.

З., е постъпила въззивна жалба, вх.№ 13593/25.10.2019г., подадена от ГФ, БУЛСТАТ *****, с която решението е обжалвано частично, в частите, с които на всяка една от ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за размера над 5000лв. до 35 000лв., с оплаквания за неправилност, искане за отмяна и за отхвърляне на исковете в обжалваните размери, както и за присъждане на разноски във въззивното производство.

Постъпил е в срок писмен отговор от въззиваемите страни М.Й.А., ЕГН ********** и Л.Й.Л., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв.Е.Ж., вх.№ 14831/21.11.2019г., с който въззивната жалба се оспорва, моли се за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваните части, претендира се за присъждане на разноски във въззивното производство.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за отговор до въззиваемите страни, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията в отговора, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка, и прецени данните по делото, намира следното:

Производството, в което е постановено обжалваното частично решение, е образувано въз основа на искова молба, вх.№ 4464/29.03.2019г., подадена от М.Й.А. и Л.Й.А. против ГФ, с която са предявени активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетения за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. за всяка от ищците, заедно с обезщетение в размер на 1 847.22лв. върху главницата от 50 000лв. за периода от 16.11.2018г. до датата на предявяване на исковете на 29.03.2019г., във връзка със смъртта на техния дядо М. Д. Т., причинена по непредпазливост при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 01.04.2014г. около 23.30часа в гр.С. З., бул. „Н. П.“, от подпомагащата страна И.П.З. при управление на МПС, който нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието, за което е реализирана наказателната му отговорност с влязла в сила на 21.07.2016г. присъда по н.о.х.д.№ 238/2016г. по описа на ОС – С. З., като за управляваното от подпомагащата страна И.П.З. МПС е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност към момента на настъпване на ПТП.

След извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност на решението, както и не се констатира основание, обуславящо недопустимост на решението в обжалваните части. При правилно определяне на предмета на делото са разгледани предявените осъдителни искове, липсва нарушение на диспозитивното начало, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

При извършване на дължимата служебна проверка за спазване на императивни правни норми въззивният съд констатира, че правното основание за ангажиране на отговорността на ответника ГФ е чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), тъй като процесното застрахователно събитие, настъпило на 01.04.2014г., не попада в приложното поле на КЗ в сила от 01.01.2016г.Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, но това не се отразява на допустимостта на решението, тъй като същото е постановено точно по въведения от ищците предмет на делото, както и не се налага даване от въззивния съд на указания на страните за правно-релевантните факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства за тях (т.2 ТРОСГТК №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.

), тъй като е налице пълно съответствие между приложимата правна разпоредба на чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), и разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2 КЗ.

Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, касаещи решението в обжалваните части, а именно следните:Съдът не отчел, че събраните доказателства не обосновават извънредна дълбочина на връзката, нито изключителност на претърпените от ищците болки и страдания.Не било отчетено, че изложените от ищците твърдения не разкриват наличието на особено близка привързаност между тях и покойния им дядо по см. на ТР на ВКС № 1/21.06.2018г.Съдът не взел предвид, че отношенията между тримата не се различавали от нормалните между дядо и внуци.Неправилно не била отчетена разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР към ЗИД на КЗ ДВ бр.101/2018г. в сила от 07.12.2018г., съгласно която обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде определено в размер на 5 000лв.Неправилно съдът се позовал на Решение на Съда от 24.10.2013г. по дело С - 277/12, както и на Директива 2009/103/ЕО, което не обуславяло възможност за присъждане на обезщетение в по-висок размер. Определянето на обезщетението било извършено в нарушение на чл.52 ЗЗД, поради което било несправедливо.

По делото е установено от фактическа страна и не се оспорва следното: Ищците М.Й.А. и Л.Й.Л. са внучки на М. Д. Т.(удостоверения за родствени връзки № 317/18.10.2018г. и № 327/24.10.2018г., Община Р., л.28,29), за причиняване по непредпазливост на смъртта на когото при ПТП, настъпило на 01.04.2014г., при управление на МПС – л.а. марка „М. П.... (кипърска регистрация), при нарушаване на правилата за движение, е признато за виновно третото лице-помагач на ответника ГФ - И.П.З., за което и на основание чл.343, ал.3, предл.ІІІ-то б.“Б“, предл.І-во, във вр. с ал.1 б.“В“, предл.І-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е било наложено наказание от три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години, както и на основание чл.343г от НК е било лишено от право да управлява МПС за срок от три години (заверен препис от присъда № 30/05.07.2016г. по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на ОС - Ст.Загора и от материалите по приложеното н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на ОС - Ст.Загора ). Към

01.04.2014г. управляваното от И.З. МПС с ДК № ВВК 730 е било с кипърска регистрация и същото е нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“ (проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“на л.33).

С писмо от 05.11.2018г. ищците са поканили Г. Ф.да им заплати претендираните обезщетения за неимуществени вреди, образувана е щета № 210426/16.11.2018г., по която е постановено Решение от 29.11.2018г. на УС наГФ ( л.32), с което ГФ е отказал изплащането на обезщетения, тъй като от представените от тях писмени доказателства не можело да бъде направен несъмнен извод, че между тях и загиналия е съществувала емоционална връзка и в резултат от смъртта му са им нанесени значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел следното:

Ищците са активно материално-легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на своя дядо при ПТП на 01.04.2014г., като „други лица“ по см. на разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ. Въз основа на свидетелските показания на свидетелите М. М.и Й. М. , които преценени на осн. чл.172 ГПК, са кредитирани като достоверни логични и непротиворечиви, е прието за установено, че всяка една от ищците е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия техен дядо М. Т., причиняваща й продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.Кжонкретно е прието за установено от показанията на посочените свидетели, че още от ранна детска възраст всяка една от двете ищци е изградила с покойния си дядо трайни и продължителни отношения, основани на взаимна обич, уважение и привързаност.В рамките на така изградените взаимоотношения и предвид близката си родствена връзка по права линия от втора низходяща степен ищците са представлявали неизменна част от тесния семеен кръг на своя дядо, както и и обратно - той от техния тесен семеен кръг, поради което и в духа на традиционните за българското общество семейни отношения ищците са разчитали на грижи и помощ, на емоционалната подкрепа и доверие на своя дядо.Ето защо е прието, че в резултат на смъртта на дядо си всяка една от ищците е претърпяла значителни морални болки и страдания, които обуславят и активната им материално-правната легитимация да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Пасивно материално-правно легитимиран да отговоря за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди е Г.

Ф., тъй като към момента на настъпване на ПТП, причинило смъртта на М. Д. Т., виновният водач на МПС - делинквентът И.П.З., за настъпването на ПТП, което е задължително установено с влязлата в сила присъда № 30/05.07.2016г. по н.о.х.д.№ 238/2016г. по описа на СтОС, на осн.чл.300 ГПК, не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди е определен по справедливост, като са взети предвид интензивността, продължителността на претърпените болки и страдания и необратимият характер на увреждането –смъртта на близък роднина и член на семейството.

За неоснователно е прието възражението на ответника, че отговорността му следва да бъде ограничена до размера на 5 000лв., тъй като е прието, че вътрешно-правна нормативна уредба на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ противоречи на европейското законодателство – чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), съгласно която са предвидени следните минимални суми: при телесно увреждане, в т.ч. и смърт, минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите, като съдът се е позовал и на Решение от 24.10.2013г. по дело С - 277/12, с което Съдът на Европейския съюз дава задължително за националните юрисдикции тълкуване, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.Ето защо, и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е прието, че следва да се приложи нормата на чл.1 § 2 от Втора директива 84/5, а не нормите на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ.

Разпечатката съдържа 36 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06877ba5-cb43-49f9-a2f2-430f25b94a33