Решение № 1124 от 10.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1124 / 10.8.2020г.

Гр. Перник, 10.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 28 .07.2020 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА при участието на секретаря Роза Р., като разгледа докладваното гр. дело № 00246 по описа на съда за

2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К.К.Р.

ЕГН ********** *** ПАК срещу

„Водоснабдяване и канализация“ ООД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1866.40 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода 22.02.2007 г. до 16.08.2012 г. и сумата

320.37 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.05.2007 г. до 28.09.2012 г., ведно със сумата 43.74 лв. – сторени разноски по делото за д.такса, които суми представляват сумите по изпълнителен лист от 15.11.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 6915/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и образувано изпълнително дело № 260/2014г. на ЧСИ Бадев – поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че е обвързан от облигационно правоотношение с ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД във връзка с доставката на питейна вода и отвеждане на канални води, тъй като бил потребител на посочените услуги, като потребител.

Поддържа се, че в хода на ч. гр. дело № 6915/2012 г. по описа на Районен съд – Перник е бил издаден срещу него ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ и образувано изпълнително дело № 260/2014г. на ЧСИ Бадев

Оспорва дължимостта на същите с твърдението, че са погасени по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок по чл.

111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.

Изтекъл е и общия 5 годишен давностен срок.

На основание чл. 119 ЗЗД следва да се считат за погасени и вземанията за лихви и разноски, имащи акцесорен характер. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Водоснабдяване и канализация“ ООД не е депозирал писмен отговор.

Ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Кичка Несторова, оспорва исковете с твърдението, че не е налице правен интерес от предявяването им, доколкото няма висящ изпълнителен процес и от страна на дружеството, в качеството му на кредитор, не са предприети никакви действия за събиране на вземанията. Не отрича, че последните са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело на Районен съд – Перник и тези в приетото по делото изпълнително дело на ЧСИ Ст.Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник се установява, че в хода на производството по гражданското дело е издадена ЗИПЗ № 5054 от 10.10.2012г. която е влязла в сила и е издаден ИЛ от 15.11.2013г. въз основа на който е образувано изпълнителното дело на ЧСИ Бадев .

Същото е приложено в кс.копие.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на последния и за събиране на материализираните в него вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД било образувано изпълнително дело .

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на изпълнителния процес по разпореждане на органа по принудителното изпълнение били изпратени писмо до Агенция за държавни вземания – гр. София и писмо до Националната агенция по приходите – офис гр.

Перник за предоставяне на информация относно наличието на публични задължения на длъжника, както и писмо до Община

Перник, отдел „Местни приходи и такси“ за предоставяне на справка относно притежавани от него движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.

Други относими доказателства не са приети по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, както е отразено в проекто-доклада на съда, обявен за окончателен такъв, предвид наличните по делото данни, че за събиране на процесните вземания е налице висящ изпълнителен процес, тъй като производството по изпълнително дело № 20077520400987/2007 г. по описа на ЧСИ не е било прекратено

.

По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.

Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист , издаден срещу ищеца – н производство по чл.419 ГПК.„ От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

Съдът намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.

ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата. Извън този случай спрямо това притезание на самостоятелно основание е приложима тригодишната давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва, включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

В разпоредбата на чл. 31 от публикуваните и с това публично достъпни Общи условия на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД за предоставяне ва ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора /приложими към процесния период/ е предвидено, че потребителите следва да заплащат месечните си задължения в 30 – дневен срок, считано от издаване на фактурата за това, която от своя страна е ежемесечна. От изложеното следва изводът, че с изтичането на този срок вземането става изискуемо, а до този момент същото е само ликвидно.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съдът, съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, счита, че главницата е погасена по давност, а лихвата- като акцесорно задължение – също.

Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответното дружество не установи извършването на други действия в хода на изпълнителното производство, или след неговото прекратяване, които да са довели до прекъсване на давността.

Такъв характер няма разменената кореспонденция между частния съдебен изпълнител и ТД на НАП – гр. София, офис гр. Перник, Агенция за държавни вземания и Община Перник, отдел „Местни приходи и такси“, тъй като последната касае единствено проучване на имущественото състояние на длъжника/респ. ищеца , съответно наличието на регистрирани трудови договори, което по характера си не представлява същинско действие по принудително изпълнение.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от

26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно с предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания за главница и лихва са погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на такива за: 75лв. д.такса 24лв.такса за кс.копие от изп.дело и 500лв.адв.възн. С оглед материалния интерес, адв.хонорар е изчислен по Наредбата, ето защо, съдът намира за неоснователно релевираното от пълномощника на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по предявените от К.К.Р. ЕГН ********** *** ПАК срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1866.40 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода 22.02.2007 г. до 16.08.2012 г. и сумата

320.37 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.05.2007 г. до 28.09.2012 г., ведно със сумата 43.74 лв. – сторени разноски по делото за д.такса, които суми представляват сумите по изпълнителен лист от 15.11.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 6915/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и образувано изпълнително дело № 260/2014г. на ЧСИ Бадев – поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К.К.Р. ЕГН ********** *** ПАК

РАЗНОСКИ, както следва: 75лв. д.такса 24лв.такса за кс.копие от изп.дело и 500лв.адв.възн.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: