Определение № 1054 от 13.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Велико Търново, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500644 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „А.“ ЕООД, против Определение № 899/23.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1203/2024 г. по описа на ВТРС, с което е върната исковата молба на „А.“ ЕООД срещу „П.“ ООД и е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд.

Съдът, като обсъди направените в частната жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Ищецът „А.“ ЕООД е предявил обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника П.“ ООД да му заплати сумите в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 384/2024 г. по описа на ДРС; 188,08 лв. – мораторна лихва за периода от 08.12.2023 г. – 28.02.2024 г. ;

114,24 лв. – заплатени такси ЧСИ В. Георгиев; 8,27 лв. – изпращане на документи до ЧСИ; 40 лв. – държавна такса за обезпечение на бъдещия иск, 1 заплатена по ч.гр.д. № 384/2024 г. по описа на ДРС.

С Определение № 899/23.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1203/2024 г. по описа на ВТРС, съдът на основание чл.130 ГПК е върнал исковата молба като е приел, че искът е недопустим. Мотивирал се е с това, че съгласно съдебната практика разноските, сторени в обезпечителното производство се присъждат с крайния съдебен акт, с който приключва исковия процес и недопустимостта на тези разноски да се търсят в отделно исково производство.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция не споделя тези изводи на районния съд по следните съображения:

Според твърденията в исковата молба ищецът е сторил разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение; 114,24 лв. – заплатени такси ЧСИ В. Георгиев; 8,27 лв. – изпращане на документи до ЧСИ ; 40 лв. – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, във връзка с образувано ч.гр.д.

№ 384/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, образувано по молба с правно основание чл. 390 ГПК – обезпечение на бъдещ иск. Обезпечението е допуснато и е издадена обезпечителна заповед съгласно определение от 05.02.2024 г. против ответника с наложена обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на длъжника – ответник. Твърди се, че ответникът е платил задължението си общо в размер на 6051 лв., което е извършено на 28.02.2024 г.. Поради изпълнение на задължението, предмет на бъдещия обезпечен иск, ищецът не е подал искова молба в дадения му едномесечен срок. Това го мотивирало да потърси заплащане на разноските по обезпечителното производство чрез предявяване на иск като твърди, че по този начин му е причинил имуществени вреди в размер на сторените в обезпечителното производство разноски, като не е изпълнил главния дълг. При тези фактически обстоятелства първоинстнационният съд неправилно е приел, че този иск е недопустим, мотивирайки се с приетото в съдебната практика, че разноските по обезпечителното производство се присъждат в исковото по обезпеченото вземане, позовавайки се на т. 5 от ТР № 6/2013 по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче неправилно е отречено от съда процесуалното право на ищеца да търси заплащане на исковата сума в размер на разноските по обезпечителното производство. Очевидно, че в конкретната хипотеза за ищеца липсва друг път на защита освен да предяви отделен иск. До образуване на 2 исков процес не се е стигнало поради това, че длъжникът е изпълнил задължението си спрямо ищеца, а това именно е задължението, предмет на обезпечения бъдещ иск. За ищецът вече е отпаднал правният интерес от предявяване на осъдителния иск, тъй като правният спор по отношение на това вземане вече не съществува, то е погасено чрез плащане. При това фактическо положение за ищеца е налице единствената възможност да потърси защита чрез предявяване на иск, чийто предмет е да иска възстановяване на сторените в обезпечителното производство разноски и не може да му се отрече процесуалното право на иск. Друг е въпросът относно неговата основателност, което е материално правен въпрос.

На следващо място, с исковата молба ищецът е предявил и отделен иск относно мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД, в размер на 188,08 лв. за периода от 08.12.2023 г. – 28.02.2024 г. След извършена проверка, настоящият въззивен състав констатира, че в обжалваното определение липсва изрично произнасяне от районния съд по предявения иск.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че частната жалба е основателна. Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на действията по разглеждането му и произнасяне по същество.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 899/23.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1203/2024 г. по описа на ВТРС.

ВРЪЩА на първоинстанционния съд гр.дело № 1203/2024 година по описа на РС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действията по разглеждане и решаване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4