Решение № 4066 от 08.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,

№ ................./.................г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

ИВА НЕШЕВА при секретаря Донка

Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 13743 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.-С.“ ЕАД, подадена чрез юрк. И.М., срещу решение от 18.06.2019 г. по гр.д. № 65535/2018 г. на Софийския районен съд, 31 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД против Н.Б.П. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2450,04 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ в гр. София, ж.к. „*********за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 294,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2016 г. до 10.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.05.2018 г. по ЧГД № 26550/2018 г. по описа на СРС, 31 състав.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за това, че неправилно е прието в обжалвания съдебен акт, че ответницата не е страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД. Твърди се, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като има учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Претендират се сторените разноски.

В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответницата Н.Б.П..

Не е постъпило и становище от третото лице-помагач „Н.“ ООД.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3035213/26.04.2018 г. „Т.С.” ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Н.Б.П. за сумата от 2450,04 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 294,69 лв. за периода от 16.07.2016 г. до 10.04.2018 г. Претендирани са разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 26550/2018 г. по описа на Софийския районен съд, по което за посочените суми на 09.05.2018 г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за претендираните спрямо ответницата суми, като е образувано гр.д. № 65535/2018 г. по описа на Софийския районен съд.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. По делото са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на вещи лица по комплексна счетоводна и техническа експертиза.

В своето решение първоинстанционният съд е приел, че страните по делото не се намират в облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия, тъй като ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия. СРС е отхвърлил исковата претенция изцяло.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след преценка на събраните пред СРС и във връзка с доводите във въззивната жалба намира следното:

Основателността на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който задължението не е платено.

Основният довод във въззивната жалба на „Т.-С.“ ЕАД е за неправилност на изводите на съда досежно първата предпоставка за уважаване на исковите претенции. В тази връзка настоящият състав намира, че доводите във въззивната жалба са основателни поради следните съображения:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на ОСГК на ВКС/.

Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/.

В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

От представените по делото доказателства се установява, че ответницата има учредено право на ползване върху процесния имот. От представения по делото нотариален акт № 151, том ХХ, дело № 3951/1995 г. от 09.03.1995 г. се установява, че на посочената дата ответницата Н.Б.П. и П.Г.П.са продали на своята дъщеря – А.П.М.собствения си недвижим имот апартамент № 106, находящ се в гр. София, ж.к. „**********ет. **, като продавачите са си запазили заедно и по отделно правото на ползване върху имота до края на своя живот. Няма данни по делото за погасяване на правото на правото за ползване преди процесния период, а видно от представеното по делото удостоверение за наследници П.П.е починал на 25.12.2015 г., поради което и правото му на ползване е погасено. По изложените съображения настоящият състав счита, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия в хипотезата на вещен ползвател на процесния имот, същата не е направила изявление за закриване на партида и прекратяване на правоотношението си с „Т.С.” ЕАД, а фактът, че е сключено ново правоотношение с трето лице не е равнозначно на освобождаване на ползвателя от задълженията му към дружеството. С оглед на това е налице договорно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.).

На следващо място основание на претенцията и елемент от предмета на доказване е обстоятелството дали и какъв размер е потребената за конкретен обект топлинна енергия. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице по приетата в първоинастанционното производство съдебно техническа-експертиза, което е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата. Настоящият състав намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Следва да се отбележи изрично, че вещото лице е изследвало потребената топлинна енергия за обект – ап. 106, находящ се в сграда – бл. ******“, като изрично е посочило и, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. От заключението се установява и, че ФДР е извършвала разпределение на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата в етажна собственост. Установява се и, че през процесния период в имота не е имало уреди за измерване, тъй като радиаторите са демонтирани. Установява се и, че в имота се ползва топла вода и има един водомер за топла вода, по които се отчита разхода. От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот има отопляем обем по проект 155 м3. На базата на този отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата, е изчислено от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16 – 334. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. За процесния период дружеството за дялово разпределение „Н.“ ЕАД е изготвило две изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че дължимите суми за потребена топлинна енергия през процесния период са в размер на 2437,95 лева. Сумите са начислени съобразно действащата нормативна уредба. Технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати от месечните отчети на топломера и са били за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че топломерът, монтиран в абонатната станция е преминал последващи метрологични проверки и е бил изряден.