Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Нови пазар, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Д. В. Славова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20243620100828 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз онова на искова молба, депозирана от „Йеттел България” ЕАД, с която ищецът е предявил претенции срещу Б. Н. М. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, а именно желае да бъде прието за установено по отношение на ответника наличие на вземане в размер на 494.17 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът е изнесъл данни, че между Б. Н. М. и „Йеттел България” ЕАД били сключени договор за мобилни услуги, както следва:

Договор № *** от ***г., с който му бил предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна вноска от 34,99 лв с включен ДДС, като за срока на договора от две години за ответника била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв с включен ДДС.

Договор за мобилни услуги № *** от ***г. , с който му бил предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна вноска 11,99 лв с включен ДДС, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 8,99 лв с включен ДДС.

Във връзка с Договор за мобилни услуги № *** от ***г. на ответника бил предоставен и мобилен телефона, марка „***“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с Договор за лизинг от ***г. , съгласно който общата лизингова цена възлизала на 312,59, платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 13,59 лв.

1

Договор за лизинг за базови аксесоари-***, T***, ***, чиито ползване възлизало общо на стойност 53,57 лв, платима на двадесет и три месечни вноски, всяка на стойност 2,22 лв. с ДДС.

Задълженията на ответника към ищеца за ползваните от него мобилни услуги, мобилeн телефон и базови аксесоари ежемесечно били обективирани във фактури, като всяка една фактура включвала-стойността на ползваните мобилни услуги по двата договора за мобилни услуги, на задължението по договора за лизинг на мобилен телефон и по договора за лизинг за базови аксесоари. Фактурите включвали вземания за допълнителни такси. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка една фактура настъпвала петнадесет дни след датата на издаването й.

Ищецът твърди, че ответникът М. не е изпълнил задълженията си по фактури с номера: ***г., издадена за отчетен период от ***г., ***г. , издадена за отчетен период от ***г.

***г., ***г., издадена за отчетен период от ***г. до ***г. , ***г., издадена за отчетен период от ***г. ***г. и *** г., издадена за отчетен период от ***г. до ***г.

Твърди, че към датата на издаване на всяка една от фактурите по Договор за мобилни услуги № *** от ***г. действали правилата, залегнали в самия договор, по Договор за мобилни услуги № *** от ***г., действали правилата, залегнали в договора, по Договор за лизинг от ***г.-правилата в договора и по Договор за лизинг за базови аксесоари-правилата, залегнали в договора. Акцентира върху обстоятелството, че относно предсрочната изискуемост на задълженията по договорите за лизинг за мобилно устройство и базови аксесоари следвало да се вземе предвид чл. 12 от Общите условия по двата договора, а именно, че тя настъпвала вследствие на неизпълнение на паричните задължения по договорите в това число и по договора за мобилни услуги, с който били свързани, както и че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не била обвързана с разваляне на договора за лизинг. Сочи още, че тъй като лизинговите вещи не били върнати, цената им не бшло изплатена напълно и не били предприети действия по разваляне на договора на основание чл. 10 от Общите условия на договорите, в това число и от лизингополучателя, то договорите са запазили първоначалния си срок на действие.

Изискуемостта на вземанията, посочени във фактурите настъпила 15 дни след издаването на всяка една от тях.

Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на „Йеттел България” ЕАД, гр. София, че ответникът Б. Н. М. му дължи сумата от 494,17 лв., представляваща сбор от следните суми: 88,36 лв. главница по Договор за мобилни услуги № *** от ***г., с който му бил предоставен мобилен номер ***, начислена за периода от ***г. до изплащане на вземането, сумата от 58,06 лв, представляваща главница по Договор за мобилни услуги № *** от ***г. за периода от ***г. до изплащане на вземането, 48,84 лв представляваща главница по Договор за базови аксесоари за периода от ***г. до изплащане на вземането и 298,91 лв, представляваща главница по Договор за лизинг за мобилно устройство също за периода от ***г. до изплащането на сумата.

Моли на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в това число и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника Б. Н. М. е 2 подал отговор на исковата молба. В същия е посочил, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че след последното уточняване на петитума на исковата молба, а именно, че всяка една от дължимите суми по посочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг е за периода от ***г. до изплащане на вземането, не е подкрепена с доказателства и не кореспондира с изложеното в исковата молба. Акцентира, че в случай, че договорите за мобилни услуги със срок от 24 месеца и в случай, че не бъдат прекратени, те стават безсрочни, докато видно от фактура № ***г., която съдържала отрицателни суми за абонаментни такси, ползването на услугата било прекратено, съответно били прекратени и договорите. С оглед на което нямало основание да се начислява такса за услуги по двата договора за мобилни услуги след дата ***г. Твърди, че относно договорите за лизинг също нямало как да бъде начислени суми за период с начална дата ***г. Наред с това по делото не били представени и фактури за претендирания период от ***г. до изплащане на вземането.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Процесуалният му представител депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба. Моли съдът да уважи предявените искове, както и ответникът да бъде осъден да заплати направените от него разноски както в заповедното, така и в исковото производство. Мотивира се като твърди, че по делото е безспорно доказано сключването на валидни облигационни правоотношения межда страните, обективирани в посочените по-горе договори, както и че изправната страна е ищецът, изпълнявайки задълженията си по тях. Сочи, че приложените по делото фактури, които по своята правна същност са частни свидетелстващи документи и представляват документално отражение на извършеното начисляване на потребените от ответника услуги, размерът на непогасените вземания за процесния период следвало да бъде потвърден от назначаването на съдебно-счетоводната експертиза. Акцентира върху обстоятелството, че падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им като датата е изрично посочена в тях, както и че неполучаването им не освобождава от задължение потребителя да заплати дължимите по тях суми. След изтичането на петнадесетдневния срок за заплащане по всяка една от фактурите, ответникът е изпаднал в забава, поради което и задълженията по тях били ликвидни и изискуеми и виновното неизпълнение на същите е основание за прекратяване на договорите за мобилни услуги. По отношение на договорите за лизинг и дължимостта на остатъка от лизинговите вноски за предоставените на ищеца мобилно устройство и базови аксесоари, ищецът сочи, че неизпълнението на паричните задълженията на ответника по тях, е предпоставка съобразно чл. 12 от Общите условия за договорите за лизинг, за настъпване на предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски. Тъй като ответникът не е върнал вещите, предмет на договорите, с издаването на фактура № ***г., ищецът е реализирал правото си да ги обяви за предсрочно изискуеми, което не било обвързано с развалянето на договорите за лизинг и същите са запазили първоначално уговорения си срок на действие. Акцентира и върху факта, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК договорите за лизинг са били изтекли, като в тази връзка се позовава и на Тълкувателно решение № 8/2017г. по ТД № 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът чрез назначения му особен представител, който се явява в съдебно заседание, оспорва исковите претенции. Счита същите за недоказани. Акцентира върху факта, че след като е било поискано заповедният съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение касателно периода, за който се дължат 3 вземанията му към ответника, и това е било сторено- било е посочено, че задълженията на ответника са за периода от ***г. до ***г., е пропуснал до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд, да направи изменение на иска. С оглед на което счита, че посочените доказателства по делото, а именно: договори за лизингови услуги за базови аксесоари и за мобилни устройства “Samsung Galaxy“, както и издадените фактури с № ***г., № ***г., № ***г., № ***г. и № ***г. по никакъв начин не доказват претендираната претенция с период от ***г. до изплащане на задължението. Обосновава този извод със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че претенцията е изцяло недоказана и не кореспондира със заповедта, постановена по чл. 410 от ГПК, което е абсолютна предпоставка по хипотезата чл. 422 от ГПК. Моли искът да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Не се спори между страните наличието на валидни облигационни отношения, обективирани в следните договори:

Договор № *** от ***г., с който на ответника е предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна вноска от 34,99 лв с включен ДДС, като за срока на договора от две години за същия била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв с включен ДДС;

Договор за мобилни услуги № *** от ***г. , с който на ответника е предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна вноска 11,99 лв с включен ДДС, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 8,99 лв с включен ДДС;

Във връзка с Договор за мобилни услуги № *** от ***г. на ответника бил предоставен и мобилен телефона, марка „***“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с Договор за лизинг от ***г. , съгласно който общата лизингова цена възлизала на 312,59, платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 13,59 лв.

Договор за лизинг за базови аксесоари-***, T***, ***, чиито ползване възлизало общо на стойност 53,57 лв, платима на двадесет и три месечни вноски, всяка на стойност 2,22 лв. с ДДС.

Ищцовото дружество съставило фактури с номера, както следва: ***г., издадена за отчетен период от ***г., ***г. , издадена за отчетен период от ***г. ***г., ***г., издадена за отчетен период от ***г. до ***г. , ***г., издадена за отчетен период от ***г. ***г. и *** г., издадена за отчетен период от ***г. до ***г. Фактурите, включвали стойността на ползваните мобилни услуги / абонаментна такса/, задължението по договора за лизинг на мобилен телефон и по договора за лизинг за базови аксесоари.

Съобразно Общите условия, приложими към индивидуалните договори, които ответникът сключил с ищцовото дружество, при ползването на услуги заплащането се извършвало чрез ежемесечно издаване на фактури на името на потребителя, както и неполучаването на фактура, не освобождавало длъжника от заплащането на сумата по нея.

Плащането се извършвало в срока, посочен във фактурата, но не по-късно от петнадесет дни 4 от датата на издаването й. Датата на която следвало да се издаде фактура по даден договор била изрично упомената в него, за което ответникът бил уведомен. Тъй като ответникът не заплатил част от задълженията си по посочените по-горе фактури, „Йеттел България“ ЕАД прекратил достъпа му до мобилната мрежа.