Решение № 103 от 18.11.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 390/2024
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ЕМИЛ ДАВИДОВ, ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 177, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 19 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 20 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 281,ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Ловеч, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:
ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600390 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 18/14.08.2024 по наказателно общ характер дело № 20224320200128/2022 година по описа на Районен съд Луковит.С тази присъда съдът е признал подсъдимия М. Я. Г., ЕГН:**********,роден на ***г в град София,живущ в ***,***, българин,български гражданин, неженен, със средно образование,неосъждан, за невиновен в това,че на 08.08.2021 година в село ***,в близост до ЖП прелеза,чрез нанасяне на удар с метална тръба,по хулигански подбуди,причинил средна телесна повреда на И.А. И. от същото село,изразяваща се в счупване на пета дланна кост с разместване на фрагментите,довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник,за не по-малко от месец и половина,поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.131,ал.1,т.12,във връзка с чл.129,ал.1,във връзка с ал.2,пр.2-ро от НК.
1
Тази оправдателна присъда е протестирана от Районна прокуратура Ловеч е оплакване за необоснованост и оттам – незаконосъобразност.
Обвинението счита,че по делото са налични достатъчно и убедителни доказателства за вината на подсъдимия Г..Счита,че механизма на престъплението е установен по несъмнен начин,като излага подробни съображения.Счита,че мотивите не съдържат изводи на решаващия съд кои свидетелски показания кредитира и кои не.Сочи,че в мотивите на оправдателната присъда липсва анализ на доказателствената съвкупност и моли,същата да бъде отменена и подсъдимия бъде признат за виновен с налагане на съответното наказание.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа протеста на изложените в него основания.Счита,че има безспорни доказателства за авторството на деянието и моли,съда да постанови осъдителна присъда.
Въззиваемия Г.,представляван от адвокат П. Р. счита,че постановената оправдателна присъда съответства на установената по делото доказателствена съвкупност и моли,същата да бъде потвърдена.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства въззивния съд приема за установено следното :
Протеста на Районна прокуратура Ловеч е депозиран в преклузивния срок по член 319 от НПК и е допустим за разглеждане,но по същество е неоснователен.На база собествен анализ на доказателствената съвкупност Районен съд Луковит е приел за установено следното :
Въззиваемия М. Я. Г. и пострадалият И.А. И. живеят в ***,обл аст Ловеч и се познавали. На 08.08.2021 година,след обяд,на центъра на *** възникнал конфликт между две групи лица,който впоследствие прераснал в масово сбиване.Участници в този конфликт,в различни негови етапи, били въззиваемия М. Я. Г.,пострадалият И.А. И.,свидетелите Ю. Р. Р.,Р. А. И.,С. А.
Н.,Х. Р. Р.а,А. И.а О.,М. И. О.,А. И. О.,М. М. А.ов,А. М.ов Г. ,М. М. М.,Р. Р.
Р.,А. М.ов Г..
Според решаващия съд се оформили две групи свидетелски показания,причините за конфликта са различни,групата свидетели,близки до пострадалия твърдят,че са се намесили за да предотвратят конфликт между 2 други лица,участници и подсъдимия и неговите синове,а според показанията на останалата група свидетели,причината е възникнал конфликт между близки на пострадалия,насочена впоследствие агресия от тяхна страна срещу сина на подсъдимия А. Г. и повреждане на стъклата на неговия бус и автомобила на подсъдимия. При този инцидент на частния обвинител и граждански ищец И.А. И. е било причинено телесно увреждане,описано в съставена на 08.08.2021г медицинска документация,както и извършена рентгенография на 09.08.2021г.,описано в огласеното първия съд заключение на съд.медицинската ексрпертиза от д-р Д.,като счупване на пета дланна кост,причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за не по-малко от месец и половина,при нормално протичане на оздравителния процес.Увреждането е в резултат на тъпа травма и според вида и разположението си добре отговарят да са от един,директен,удар с метална тръба,както се съобщава от пострадалия и свидетелите –очевидци.Няма описани увреждания,които да не могат да бъдат обяснени с посочения механизъм.Обвинението твърди,че на 08.08.2021 година свидетеля И. И. и баща му А. О. пиели кафе в заведение в центъра на ***.В един момент чули викове откъм ЖП прелеза,който бил на около 50 метра от тях.Обърнали се и видели група лица,които си разменяли удари.Двамата тръгнали към биещите се с намерение да ги разтърват.Видели,че част от мелето били въззиваемия М.
Я. и двамата му сина. В един момент М. Я. тръгнал към двамата баща и син И. и О..В ръцете си държал метална тръба.Обвинението твърди,че в този момент свидетел И. И. запитал Я. какво става.В отговор въззиваемия Я. му нанесъл удар с металната тръба,която държал в дясната ръка,която И. вдигнал над главата си с цел да се предпази.В следствие на удара получил счупване,описано в медицинската експертиза на досъдебното производство,квалифицирано от обвинението като средна телесна повреда по смисъла на член 131,ал.1,т.12 във връзка с член 129,ал.1,във връзка с ал.2,предложение 2 от Наказателния кодекс.Правилен и обоснован е крайния извод на съда,че по отношение на показанията на участниците в конфликта и ,показанията досежно автора на деянието,чиито действия са причинили телесното увреждане на пострадалия,гласни доказателства са крайно противоречиви,като различни данни се съдържат в показанията дори на свидетелите ,родственици на пострадалия и дадени на досъдебното и съдебно производство. Видно от протоколите от съдебните заседания пред Районен 3 съд Луковит,една част от тези свидетели,които на досъдебното производство са дали категорични показания,че именно М. Г. е нанесъл удар с метална тръба по ръката на пострадалия И.,в съдебно заседание пред решаващия съд са заявили,че или не си спомня т нищо от инцидента,или че отказват да свидетелстват,или че изложеното пред съда отговаря на действителното фактическо положение,а не това,което са заявили на досъдебното производство.В тази хипотеза обосновано от процесуална гледна точка съдът е пристъпил към прочитане на техните показания по реда на член 281,ал.4 от НПК. В проведеното съдебно заседание на 09.01.2024 година пред решаващия съд самият пострадал И.А. И., е заявил “ ….на същия ден когато стана тази работа не бях сигурен дали точно М./М./ ме ударил с тръбата или някой друг…не съм видял точно кой ме е ударил с тръбата…ние за всичко сме се разбрали с М./М./,исках да прекратя това дело още преди три месеца и всеки вика,че не може… не съм видял М. да ме удря,не мога да кажа кой ме е ударил ,всеки я въртеше тази тръба както си иска “.
Основателно е твърдението в мотивите на контролирания съд,че практически всички свидетели,включително и пострадалия И. И. в съдебната фаза на процеса са се отрекли от първоначалните си показания.Тук в отговор на поддържаното в протеста следва да се направи следното пояснение.Досъдебното производство има подготвителен характер и има за цел събиране на доказателства,които да обезпечат повдигането на обвинение от прокурора.Централно място в наказателния процес има съдебната фаза на същия. Съдебната фаза на наказателния процес, съгласно чл. 7, ал. 1 НПК е основна и в нея подлежат на проверка и доказване всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства. Това е така, защото съдът с оглед задължението, което има по смисъла на чл. 107, ал. 3, вр. ал. 2 НПК, е длъжен да събира и проверява всички доказателства, които са както в ползва на обвинителната теза, така и тези, които касаят оневиняването на подсъдимото лице, като в тази насока следва да се посочи, че събраните доказателства подлежат не само на внимателна проверка, но и не могат да имат предварително установена сила.
Определеният от чл. 7, ал. 2 от НПК подготвителен характер на досъдебното производство не следва да се разбира като принципна недопустимост да се използват събраните в хода на разследването доказателства. Процесуалният закон допуска в определени случаи съдът да 4 приобщава доказателствени материали от досъдебното производство, каквато е и хипотезата, регламентирана в нормата на чл. 281 от НПК. Приложението на този процесуален механизъм зависи от наличие на предпоставките, посочени в закона, предвиждащ и гаранции за осигуряване на изискването за справедлив процес,тоест водещите начала непосредственост / член 18 от НПК / ,устност / член 19 от НПК / и публичност / член 20 от НПК / намират израз в съдебната фаза на процеса,която е същинския съдебен процес.Именно такава е била логиката на законодателя с въвеждането на рестрикцията на член 281,ал.8 от НПК – този текст не позволява осъдителната присъда да се основава само на показания, дадени пред разследващ орган, прочетени по реда на ал. 4, т. е. без съгласието на подсъдимия. Вложената законодателна целесъобразност е недвусмислено ясна и обслужва приоритетната необходимост да не се позволи централните доказателства да са събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство чрез евентуално използване на различни форми на принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на показанията в протокола и да се гарантира ефективно правото на защита на обвиняемия.
Това е така, защото важен аспект на правото на справедлив процес е състезателността на наказателното производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при установяване на включените в предмета на доказване по чл. 102 от НПК факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се представят пред осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството орган, в публично заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при предоставена им адекватна и достатъчна възможност за доказване и оспорване на обвинението, и при обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка на относимия и необходим доказателствен материал. Като пример може да се посочи и аналогичната забрана, въведена чрез член 177, ал. 1 от НПК по отношение на данните, събрани със СРС.
По изложените съображения въззивния съд намира постановената оправдателна присъда за правилна,законосъобразна и единствено възможна в конкретния казус - присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на 5 престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303 ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК,предпоставки,които в този казус не са налице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/14.08.2024 година постановена по наказателно общ характер дело № 20224320200128/2022 година на Районен съд Луковит.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6