Определение № 15107 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15107 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100106215 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Ц. Г. Ш., ЕГН **********, С. И. Д., ЕГН **********, М. В. С., ЕГН

**********, Г. В. Р., ЕГН ****, А. К. С., ЕГН **********, Й. К. С., ЕГН ****,

З. Б. С., ЕГН **********, И. Г. Б., ЕГН **********, С. И. Я., ЕГН **********,

И. С. И., ЕГН **********, Н. С. И., ЕГН **********, О. Г. С., ЕГН

**********, Е. П. М., ЕГН **********, Р. И. М., ЕГН **********, Г. Н. С.,

ЕГН ********** и К. В. М., ЕГН **********, всички чрез адв. Ш., против „К.Ф.” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. София 1330, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. „****“ № ****, представлявано от управителя В.П.Д., „И.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.

София, п.к. 3 618, р-н Витоша, ул. ****, представлявано от представителя А.

К. Г. и „БЛ - Р.Р.Е.” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.

София, п.к. 1618, р-н Овча купел, ул. ****, представлявано от управителя Д.Д.К..

Ищците твърдят, че по силата на земеделска реституция и наследство са придобили собствеността на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 907 кв. м, находящ в гр. София, район „Витоша“, трайно предназначение на територията: защитена, начина на трайно ползване: друг вид недървопроизводствена горска площ, номер по предходен план: 57100, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** и

***. Правото на собственост е възстановено в стари реални граници с решение № 8301 от 21.05.2001 г. на Поземлена комисия към Община Витоша, влязло в сила на 11.06.2001 г. Ищците сочат, че процедурата по възстановяване на земеделския имот е приключила със заверката на три броя скици към решението на 24.01.2020 г.

В гореописания поземлен имот са изградени сграда с идентификатор ***, представляваща ресторант „Воденицата“ /от която реална част в размер на 500,31 кв.м. попада в имота на ищците/ и сграда с идентификатор ***, представляваща трафопост.

Поддържат, че ответниците владеят изцяло поземления имот – 1 застроената и незастроената част от него, както следва:

Ответникът „К.Ф.“ ООД се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко – продажба, сключен 21.11.2005 г. с продавач „Наркооп“ – София, който от своя страна с констативен нотариален акт № 24 от 25.10.2000 г. е признат за собственик на ресторант „Воденицата“, находящ се в парк Витоша, обособен в две самостоятелни сгради, свързани с вътрешен двор с обща плош от 925 кв.м. Ответникът „И.“ ЕАД се легитимира като собственик и владее ½ идеална част от страда с идентификатор ***, а ответникът „БЛ – Л.Р.Е.“ ЕООД се легитимира като собственик и владее ½ идеална част от сграда с идентификатор ***.

Въз основа на гореизложеното, ищците предявяват субективно и обективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** /по реституция и наследство/ и реална част от 500,31 кв.м. от сграда с идентификатори ***., представляваща ресторант „Воденицата“, както и на сграда с идентификатор ***, представляваща трафопост със ЗП 41 кв.м. /по приращение/, при квоти, както са уточнени с молба от 02.08.2024г. и осъждането им да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от описаните недвижими имоти.

По делото са представени удостоверения за данъчна оценка на имотите, като съгласно едно от тях – по отношение на процесния ресторант, данъчната оценка възлиза на 210 371,10 лв.

Като взел предвид изложеното, в определение от 25.04.2024г.

Софийският районен съд е приел, че цената на иска за ревандикация на сградата, съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е над 50 000 лв., поради което на основание чл. 104 т. 3 от ГПК този иск е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд. Останалите два ревандикационни иска са с цена под 50 000 лв., поради което са родово подсъдни на районен съд, но с оглед разпоредбите на чл. 104 т. 6 и чл. 210 ал. 2 изр. второ от ГПК, съдът е намерил, че производството следва да бъде прекратено изцяло и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Софийският градски съд не споделя така изложеното от районния съд.

Всеки съсобственик е активно процесуално легитимиран да предяви иск за ревандикация на съсобствения имот срещу трето лице - несобственик, както за своята идеална част, така и за целия имот. Обемът на търсената защита се определя изцяло от ищеца. Ето защо, към момента на постановяване на посоченото определение, исковата молба е била нередовна, поради неуточнено искане към съда относно това дали всеки от ищците претендира признаване за правото си на собственост, съобразно квотата си в съсобствеността и предаване на владението на собствената си идеална част или се претендира предаването на целия имот.

След даването на съответните указания от СГС, ищците уточняват, че 2 всеки от тях иска признаването на правото си на собственост в съответните идеални части, определени съобразно наследствената му квота, като претендира предаването на владението на собствените си идеални части от вещите, предмет на делото.

Ето защо, налага се извод, че са предявени множество субективно съединени ревандикационни искове по отношение на съответните идеални части от правото на собственост върху всеки един от имотите, предмет на делото. Това е така, защото предметът на иска се определя от твърденията на страните и заявеното искане, което в случая е именно да се признае собствеността и да се предаде владението по отношение на идеални части от процесните имоти, съответни на наследствените права на всеки от ищците.

Наследствените права могат да бъдат установени по отношение само на някои от ищците, което би имало значение за материалната им легитимация и основателността на всеки от исковете поотделно.

Най-голямата квота в съсобствеността, съгласно уточнителна молба от 02.08.2024г., възлиза на 72/576 ид.ч., поради което и най-високата цена на предявените ревандикационни искове, изчислена въз основа на данните за данъчна оценка на имота, възлиза на 72/576 части от 210 371.10 лв. или на сумата от 26 296,38 лв.

На последно място, районният съд не е съобразил и обстоятелството, че ищците са предявили ревандикационните си искове касателно сградата – ресторант „Воденицата“, не по отношение на цялата сграда, а по отношение на реална част от същата, попадаща в собствения им ПИ с идентификатор ***. За точната индивидуализация на тази реална част от сградата, попадаща като РЗП в имота на ищците – от всички етажи – сутерен, първи и тавански етаж, още с исковата молба е направено искане за допускане на СТЕ от правоспособен експерт – геодезист, който да извърши архитектурно и геодезическо заснемане на сградата и на комбинирана скица да отрази онази част от нея, попадаща в имота на ищците. Едва след като това бъде направено, ще е ясна частта от този имот, включена в претенциите, предмет на делото, респ. ще може да се определи коректната цена на всеки от предявените искове.

Ето защо, съдът намира, че СРС неправилно е изчислил цената на исковете, с които е бил сезиран, респ. неправилно е изпратил делото на СГС.

Предвид липсата на изготвена към момента СТЕ, цената на ревандикационните искове касателно процесния ресторант, не може да бъде определена с категоричност. В този случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК - По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

Съобразно представените доказателства за данъчна оценка на процесните имоти, най-високата данъчна оценка на правото на собственост по отношение на най-голямата квота в съсобствеността - 72/576, възлиза на 3 сумата от 26 296,38 лв. Това е и максималният размер, до който може да достигне цената на иска, дори ако след изготвянето на СТЕ се окаже, че целият ресторант попада в границите на имота на ищците.

Ето защо, всеки от предявените искове за собственост е с цена под 50 000 лв. и съобразно правилото на чл.104, т.3, вр. с чл.103 от ГПК, е подсъден на районния съд. СРС неправилно е прекратил производството и е изпратил делото на СГС, който от своя страна, на осн. чл.122 от ГПК следва да повдигне спор за подсъдност пред общия по-горен съд – Софийския апелативен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа гр. дело № 6215 по описа за 2024г. на СГС.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4