Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 25.10.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 245/2023
Вид
Решение № 187
Подписан
25.10.2023
В сила
16.02.2024
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Сандански, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200245 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, ЕИК – 205549802, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“С.С.“ № **, представлявано от управителя В.И.Б., против Наказателно постановление № 01-2200441/27.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че същата е непълна и не отразява изцяло фактическите обстоятелства, които счита, че се явяват необосновани и не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди се също, че наложената имуществена санкция е необосновано завишена. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – се явява надлежно упълномощен представител и управителя на дружеството. Процесуалният представител на търговеца-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата 1 съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочи писмени и гласни доказателства, представя писмени бележки.

За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена проверка на 11.11.2022г. около 17.50 часа по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: Механа „С.х.“, находяща се в гр. С., ул.“С.С.“ № **, стопанисван от „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“С.С.“ № **, е заварено да работи като „готвач“ в обекта на контрол лицето И. А. Н., ЕГН – **********. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която И. А. Н. удостоверява извършване на трудова дейност при определено работно време: 1-ва смяна от 9.00 часа до 17.00 часа и 2-ра смяна от 17.00 ч. до 01.00 часа, изпълнява длъжността „готвач“, срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Като начална дата на започване на работа в дружеството е отразено – един месец. Декларацията е попълнена от И. А. Н.. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45, ал.1 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка от 11.11.2022г.

При проверката по документи на 28.11.2022г. относно правоотношението с И. А. Н., не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува, считано от 11.11.2022г.

На 28.11.2022г. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от информационната система на ИА „ГИТ“, от която е видно, че „Вип-Мелник 69“ ЕООД не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с И. А. Н. от 11.11.2022г.

От извършените при проверките констатации, контролните органи установили, че на 11.11.2022г. лицето И. А. Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Вип Мелник 69“ ЕООД в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

На 28.11.2022 актосъставителя С. С., в присъствието на св. В. Н. съставила АУАН /л.10 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Същия е 2 съставен в присъствие на законния представител на дружеството, прочетен му е и предявен за подпис, но управителя отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 27.02.2023г. било издадено и атакуваното НП № 01-2200441/27.02.2023г. /л.6 от делото/ от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, което било връчено на управителя на дружеството чрез Български пощи - срещу подпис на 27.03.2023г./л.8 от делото/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите Н., С., Б., Б., както и от обясненията на управителя на дружеството и приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.Н. и св.С. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и тези на свид.Боев – служител в дружеството, и воден от жалбоподателя. Съдът отказа да кредитира показанията на св.Б. – дъщеря на управителя на дружеството, тъй като в това и качество/близка родственица/, същата е пряко заинтересована от благоприятен за жалбоподателя изход на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните съображения:

При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 416, ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. При съставяне на акта и издаване на НП правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен (или поне съставянето му е започнало) в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател.

След това, преди да го подпише, последният си е тръгнал, като е отказал да подпише акта.

По този начин същият сам се е поставил в положение да не може да подпише акта и до получи препис от него, тъй като е отказал да го подпише и си е тръгнал, като в същото време е имал грубо отношение към служителите в Д“ИТ“. С оглед на това съдът намира направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя за неоснователни. Ако правата на жалбоподателя са били до известна степен ограничени при изготвянето на АУАН и по-точно при подписването му и при връчването на препис от него, това се дължи изцяло на поведението на законния представител на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението, направено от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, с оглед на обстоятелството, че проверката била извършена в отсъствие на управителя на наказаното дружество. Този факт е 3 без значение за реализирането на фактическия състав на нарушението по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Цитираните нормативни текстове задължават работодателите да уреждат отношенията си с работниците при предоставянето на работна сила само като трудови правоотношения и в този смисъл е необходимо да има сключен трудов договор в писмена форма. Цитираните текстове не въвеждат условие трудовият договор да е на разположение на контролните органи единствено в присъствието на работодателя/неговия законен представител, тъй като нормата предписва задължение за работодателя да урежда отношенията си при предоставянето на работна сила само като трудови правоотношения, като за целта бъде сключен трудов договор в писмена форма, от което следва, че при всяка една проверка с цел контрол по спазване на трудовото законодателство, соченият документ следва да е в обекта и да бъде представен. Липсата на представяне в хода на проверката на място на изискваните документи, независимо от кого, следва да се възприеме като липса на сключен писмен трудов договор с лицето И. Н. за предоставяната от него работна сила. И в тази връзка задължения субект не следва и не може да черпи права, а на още по–малко основание може да пледира освобождаване от административнонаказателна отговорност на основание неправомерното си поведение.

Съгласно специалната спрямо ЗАНН разпоредба - чл.416, ал.3 от КТ, АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

В случая, както вече стана ясно по-горе АУАН е съставен в присъствие на управителя на дружеството, но същия отказал да го подпише и съответно не получил екземпляр от него.

При това положение, с оглед представените доказателства по делото, съдът приема, че в случая са спазени законовите изисквания на разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ и няма допуснати съществени нарушения и при съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че както Наказателното постановление така и АУАН са издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението. Фактическите констатации, посочени в НП и акта се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото, актосъставителя и свидетеля по акта единодушно и независимо един от друг сочат, че са заварили лицето И. Н. в обекта на проверяваното дружество, където същия е 4 извършвал трудова дейност като „готвач“, което е дало основание на служителите на ДИТ да приемат, че това лице работи във фирмата, а не, че случайно се е намирало там.

И двамата служители на наказващият орган са категорични относно установеното, както и че И. Н. сам е попълнил реквизитите на декларацията, в която изрично е посочил, че работи за фирма „Вип Мелник 69“ ЕООД, с установено работно време, като изпълнява длъжността „готвач“, с регламентирани почивки и срещу възнаграждение в размер на 800 лева, както и, че началната дата на започване на работа в предприятието е един месец, и, че към момента на проверката е нямала сключен трудов договор с фирмата.

От друга страна поисканият и допуснат свидетел Методи Б., работещ като готвач в проверявания обект - Механа „С.х.“ заявява, че при извършената проверка, на всички присъствали в обекта са били раздадени декларации, като той самия е попълнил сам доброволно декларацията си с помощта на контролните органи, тъй като някои от въпросите не са му били ясни, без де е упражняван натиск върху него. Установява се също от показанията на този свидетел, че същия работи в обекта на проверка, като има сключен трудов договор.