Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 03.05.2023, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 791/2022
Вид
Решение № 65
Подписан
03.05.2023
Състав
Ивелина Илиева Келлева Бонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
  • чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 116 ал.7 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • § 41, б. "б" · Закон за енергетиката
  • чл.33 и сл. · Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бяла, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20224510100791 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, с която молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде установено, че „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД, ЕИК 206308882, седалище и адрес на управление: с. Новград, общ.Ценово, обл.Русе, ул.“Приета“ № 1А, представлявано от Х.Е.П., дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, сумата от 1353.16 лв.

- главница, представляваща неплатена цена за електроенергия и достъп до разпределителна мрежа по 2 броя Фактури за периода 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г.; лихва за забава за периода от падежа на всяка Фактура до 13.05.2022 г. в размер 6.39 лв., ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират с е и направените разноски по настоящото дело, както и разноските по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответника счита исковете за недопустими, а разгледани по същество и неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ЧГД № 375/2022 г., по описа на РС Бяла, се установява, че на 20.05.2022г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 187/16.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за 1 следните суми: 1 353,16 лв. /хиляда триста петдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ главница, от които 992,26 лв. незаплатена цена на потребени в периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. електрическа енергия и мрежови услуги, дължими по Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция за обект с абонатен номер 32Z4700021410271 на адрес: с.Новград, ул.“Приста“ 1А и 360,90 лв. незаплатена цена на потребени в периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. електрическа енергия и мрежови услуги, дължими по Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция за обект с абонатен номер 32Z47A0021410280 на адрес: с.Новград, ул.“Приста“ 1А, за което са издадени фактури от 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.05.2022 г., до окончателното й плащане; СУМАТА от 6,39 лв. /шест лева и тридесет и девет стотинки/ , представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението, начислено за периода от 27.04.2022 г. до 13.05.2022 г., от които 4,69 лв. за незаплатена цена на потребени електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер 32Z4700021410271 в размер на 992,26 лв., и 1,70 лв. за незаплатена цена на потребени електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер 32Z47A0021410280 в размер на 360,90 лв.; СУМАТА от 27,19 лв. /двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и

СУМАТА от

50 лв.

/петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени и приобщени като писмени доказателства фактури и справки за незаплатена ел.енергия ,както следва: заверени копия от Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 12.09.2022г.; Извлечение за фактури и плащания за период 14.07.2021г. до 23.08.2022г.; Извлечение от сметка към 13.05.2022г.; Фактура № 0321354954/14.04.2022г.; Фактура № **********/ 14.04.2022г.;

Заявление № 5735825/27.04.2021г.; Съгласие от 27.04.2021г.; Договор за наем от 03.02.2021г.; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 27.04.2021г.; Списък на обектите за които ще се доставя електрическа енергия от Енерго-про продажби АД в качеството му на доставчик от последна инстанция от 27.04.2021г.; Заявление № 5735828/27.04.2021г.; Съгласие от 27.04.2021г.; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 27.04.2021г.;

Списък на обектите за които ще се доставя електрическа енергия от Енерго- про продажби АД в качеството му на доставчик от последна инстанция от 27.04.2021г.; Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на ЕРП Север АД от 12.05.2021г.; констативен протокол № 5758856/09.06.2021г.

От ответника не са представени доказателства за погасяване на дълга.

2

За нуждите на производството е допусната и назначена СКЕ от заключението на която се установява следното:

1.)

Цените, приложени при изчисленията са съгласно: Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР); Закон за акцизите и данъчните складове; Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от КЕВР.. (последно изм.и доп. ДВ .бр.50 от 25 юни 2019 г.); Програма за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия- Решение № 710/29.09.2022 г. на Министерски съвет на Република България. 2.) Задълженията за м. март 2022 г. са 1475.28 лева, в т.ч.: електрическа енергия 1098.24 лева; мрежови услуги - 346.98 лева; задължения към обществото - 13.23 лева; акциз - 3.69 лева; надбавка за фактор на мощността - 13.14 лева. По Програма за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия са получени 417.18 лева. Сумите за плащане са: неплатен остатък- 1353.16 лева, начислени лихви за забава към 13.05.2022 г.

6.39 лева; начислени лихви за забава към 24.06.2022 г. 22.17 лева; 3.) Срокът на плащане по фактури №№ ********** от 14.04.2022 г. и *** от 14.04..2022 г. е 26.04.2022 г.

Лихвата, към 24.06.2022 г. е: за неплатен остатък 992.26 лева - лихва 5.91 лева; за неплатен остатък 360.90 лева - лихва 16.26 лева;4.) Предоставената мощност от 468 kW (килоВат) по Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на ЕРП Север

АД,

№

СвП

21-

236-29-04-2021 г., сключен на

12.05.2021 г. между

„Електроразпределение Север“ АД и „Гроу фабрик“ ЕООД. По тази мощност е пресметната стойността на достъп средно/ниско напрежение за м. март 2022 г., по фактура № 0321354954 от 14.04..2022 г., - е 300.75 лева без Д ДС, 360.90 лева с ДДС; 5.)По Програма за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия (Решение № 710/29.09.2022 г. на Министерски съвет на Република България) са получени 417.18 лева, съгласно фактура № ********** от 14.04.2022 г., Компенсацията е за 1842.66 kWh по 0.22640 лв/kWh. Базовата цена е 0.18559 лв/kWh, а борсовата цена е 0.48746 лв/kWh. 75 % от разликата е 0.22640 лв/kWh, като тази компенсаторна цена е отразена във фактурата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и становищата на страните, съдът намира за установено от правна страна следното: Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – 3 датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена ел.енергия и цена на мрежови услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност от 468 кВт за аб. № 32Z47000021410271 с адрес с.Новград,,ул.“Приста“№1А

Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.

Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключени при общи условия договори за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.

В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството ищец е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията „Енерго-Про Продажби“ АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.В случая тези обстоятелства не се оспорват от ответното дружество. Обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа се установява и от приетия по делото КП № 5758856/09.06.2021г. от който е видно, чe на посочената дата е извършена проверка във връзка с количество начислена енергия на СТИ монтирано на обект с абонатен № 2141027 и клиентски № **********.

КП е съставен в присъствието и подписан от абоната – представляващия 4 ответното дружество -Християн Емилов Пурич,без възражения.

Възраженията за недължимост на начислените суми поради липсата на потребление, както и поради липсата на доказателства за параметрите на резервираната, респективно предоставена мощност,са неоснователни със следните аргументи.

Наличието на неоспорена облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите на електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл.

116 ал.7 от Закона за енергетиката. По делото не се твърди от ответника , а и не са представени доказателства, че е заявено от него преустановяване на присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или промяна на договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба № 6/09.06.2004г. и ЗЕ.

В заключение, към дата на съставяне на процесните фактури праметрите на договорената/резервирана мощност не е променяна и същата към процесния период е 468 кВт . Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил пълно и главно, че за процесния период ползвания от ответника имот – обект на потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т.