Решение № 260262 от 28.07.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Георгиев

Ваня Иванова при секретаря Даниела

Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 241 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260009/14.10.2020г., постановено по гр.д. № 15/2020г. по описа на Етрополския районен съд, поправено с Решение от 29.12.2020г. по същото дело, е признато за установено по отношение на И.Д.И. с ЕГН ********** че В.И.Д. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ 1450 кв.м., находяща се в землището на с. Б., м. „Р.“, при граници И.И.Д. от две страни, Н. В. О. и Д.И.Д., идентичен с поземлен имот пл. № 296071, площ по док. 1,395 кв.м., находящ се в с. Б., м. „С.“, имотна партида № 2455.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на И.Д.И. срещу горното решение.

Жалбоподателят твърди, че същото е неправилно,немотивирано и постановено в нарушение на закона. Намира за безспорно доказано придобиването на имота от негова страна по давност. Счита, че свидетелските показания установяват категорично негово необезпокоявано и несмущаващо владение върху имота за период от около двадесет години. Анализира гласните доказателства и се позовава на части от тях. Изтъква, че не само е владял процесния имот, но и е получавал от 2007 г. до 2010 г. субсидии от ДФ „Земеделие“ в качеството си на негов собственик. Сочи, че е продължил владеенето и държането на имота от страна на баща му от 1951 г., като не е било нужно да отблъсква чуждо владение поради липса на такова. Изтъква алтернативно основание за претендираното от него право на собственост върху имота, а именно - възстановена собственост и наследяване от баща му Д.И.Д..

Твърди, че процесният имот представлява ¼ идеална част от нива в м. „Р.“, цялата с площ 5,9 дка., която баща му Д.И.Д. придобил по силата на съдебен акт, постановен по ч.гр.д.№ 279/195 на PC - гр. Етрополе. Заявява, че този имот му бил прехвърлен, както и че го е наследил. Моли съда да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение и да го признае за собственик на процесния имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Анализира събраните доказателства по делото и извежда от тях правото си на собственост върху имота. Обсъжда свидетелските показания. Позовава се на заключението по СТЕ. Оспорва наведените в жалбата доводи. Счита, че действията на ответника (жалбоподател в настоящото производство) не са имали за цел установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене. Счита, че същият не го е владял, нито го е придобил по наследство. Оспорва твърдението на ответника, че бил получавал субсидии за процесния имот, като се позовава на удостоверението от ДФ „Земеделие“. Прави изводи от факта на наличие, респ. липса, на огради между съседни имоти в района. Моли съда да оставите без уважение въззивната жалба на И.Д.И. срещу Решение № 260009 от 14.10.2020г. по гр.д. № 15/2020г. на PC-Етрополе, и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си представител - адв. Чечов, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подчертава, че ДФЗ бил отпускал субсидии на жалбоподателя от 2007 г. до 2010 г. и то – в качеството му на собственик, а не на наемател, което не било коментирано в първоинстанционното решение. Моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да признаете доверителя му за собственик. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Терзиева, която поддържа отговора, оспорва въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, потвърждавайки първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, по съображения, подробно изложени в отговора.

Оспорва направеното от насрещната страна тълкуване на отговора, даден от ДФЗ.

Счита за недоказано, жалбоподателят да е владял имота. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от пР. страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана. С допълнително решение от 29.12.2020г. е отстранена допусната очевидна фактическа грешка, касаеща неправилно посочване на един от съседите на процесния имот.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск с пР. квалификация чл. 124 от ЗС.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът излага следните съображения.

Предявен е иск по

124 от ЗС. В тежест на ищеца по него е да докаже правото си на собственост върху процесния имот чрез ангажиране на доказателства за придобивния способ, на който се позовава.

В случая ищецът твърди, че е придобили процесния имот по наследство от В.Д.. Действително, от намиращото се на л. 11 от първоинстанционното дело заверено копие от Решение № 1096/07.04.1993г. на ПК-Етрополе се установява, че на наследниците на В.Д. са били възстановени три поземлени имота, един от които е нива с площ 1450 кв.м., пета категория, находяща се в землището на с. Б., м. „Р.“, при граници Д.И.Д., Н. В. О. И.И.Д. и М.И. К..

По делото няма данни за наследниците на В.Д., но, с Решение от 07.04.1995г., постановено по гр.д. № 217/1993г. на РС- Етрополе, в дял на съделителя И.И.Д. са поставени два имота, единият от които е нива с площ 1450 кв.м., находяща се в землището на с.

Б., м. „Р.“, при граници И.И.Д. от две страни, Н. В. О. и Д.И.Д., а в дял на съделителя Д.И.Д. са поставени нива от 2500 кв.м. в м. „С.“ и ливада от 1000 кв.м. в м. „Б.“.

Съгласно удостоверение за наследници на И.И.Д.

(л. 17 от първоинстанционното дело), същият е починал през 1999г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М.К.Д. и сина си В.И.Д..

Съгласно удостоверение за наследници на М.К.Д.

(л. 53 от първоинстанционното дело), същата е починала през 2010г. и е оставила за единствен наследник сина си В.И.Д..

Същевременно, съгласно основното заключение по СТЕ, имотите, описани като нива с площ 1450 кв.м., пета категория, находяща се в землището на с. Б., м. „Р.“, при граници Д.И.Д., Н. В. О. И.И.Д. и М.И. К. (в решението на ПК- Етрополе) и нива с площ 1450 кв.м., находяща се в землището на с. Б., м. „Р.“, при граници И.И.Д. от две страни, Н. В. О. и Д.И.Д. (в съдебно решение от 07.04.1995г.) са един и същ имот, който понастоящем е нанесен в КВС на с. Б. като ПИ № 296071 с площ 1,395 дка. в м. „С.“.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал претендираното от него право на собственост върху процесния имот, притежавано първоначално от В.Д. и възстановено на наследниците й по реда на ЗСПЗЗ, придобито впоследствие в изключителна собственост от наследника й И.И.Д. по силата на съдебно решение за извършване на делба от 07.04.1995г. по гр.д. № 217/1993г. на ЕРС, като след смъртта на последния то е било наследено в равни части от по ½ ид.ч. от наследниците му В.И.Д. и М.К.Д., а след нейната смърт принадлежащата й ½ ид.ч. е била придобита от единствения й наследник В.И.Д.. Така той е станал изключителен собственик на целия процесен имот.

Същевременно, по делото не се доказа претендираното от жалбоподателя (ответник в първоинстанционното производство) негово конкуриращо право на собственост върху същия имот, което евентуално би изключило правото на собственост на ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е изтъкнал няколко алтернативни основания за придобиване на имота от негова страна – чрез пР. сделка, по наследство от баща му Д.И.Д. и по давност. Указания за необходимостта от доказването на тези твърдения са били дадени с доклада на делото.

Първото от горните основания не е в състояние да обоснове претендираното от ответника право на собственост върху процесния имот, тъй като единственото прието доказателство за такава сделка е нотариалният акт на л. 103 от първоинстанционното дело, но нито един от описаните в него имоти не съвпада с процесния нито по идентификатор, нито по площ, нито по граници (съседи). Поради това, обективираната в този нотариален акт пР. сделка не легитимира ответника като собственик на процесния имот, а доводът му от въззивната жалба, че баща му го е „прехвърлил“ е недоказан.

Неоснователно във въззивната жалба се изтъква, че жалбоподателят бил придобил процесния имот по наследство от Д.Д., който от своя страна го бил придобил по ч.гр.д. № 279/1951г. под формата на ¼ ид.ч. от нива в м. „Р.“, цялата от 5,9 дка., поради следните съображения:

-

По делото няма приложен и приет като доказателство съдебен акт, постановен по така посоченото от жалбоподателя дело, който, според него, би легитимирал баща му като (съ)собственик;

-

По делото няма данни за извършена делба, в резултат от която хипотетично притежаваната от бащата на жалбоподателя ¼ ид.ч. от правото на собственост върху тази нива да се е трансформирала в изключително право на собственост върху обособен обект;

-

Не се доказва идентичност между процесния имот и нивата в м. „Р.“ с площ 5,9 дка.

(или обособена реална част от нея).

Също така неоснователно жалбоподателят претендира да е придобил процесния имот по давност. Противно на поддържаното във въззивната жалба, събраните по делото доказателства не подкрепят такъв извод:

-

Напълно несъответно на правилата на логиката и гносеологията е твърдението в жалбата, че, щом първият разпитан свидетел не бил идвал в имота след 1990 г., това „фактически“ установявало необезпокоявано владение точно на жалбоподателя „поне от 1990г. до сега“, „явно и демонстрирайки владелческите си намерения“. Според настоящия съдебен състав, липсата на преки впечатления на свидетеля за периода след 90- те години на миналия век не може да бъде доказателство за претендираното от жалбоподателя владение през този период, тъй като между тях няма връзка, т.е. първото от горните обстоятелства не може да бъде предпоставка и основание за второто. Отделно от това, показанията на свидетеля дори не са в претендирания в жалбата смисъл. Видно от протокола за откритото съдебно заседание на 09.09.2020г., свидетелят е заявил, че „до 90- те години беше нива и се поддържаше“, както и че „след 90-та година не е работено от никой там, те си го ползват И.И.Д.“. С тези изявления свидетелят не посочва конкретен момент, след който престанал да посещава района, нито прави дори намек за осъществявано от жалбоподателя владение. Те касаят само периода на активно обработване и поддържане на процесния имот от страна на И.И.Д. (наследодател на ищеца), като, независимо от липсата на такова след определен момент, свидетелят е категоричен, че имотът продължава да се ползва от лица, свързани с И.И.Д. и обозначени като „те“. Поради това съдът намира този довод на жалбоподателя за неоснователен.