Решение № 798 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110144880 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД от „З.а.д. „А.““ АД против „З.а.д. „Д.Б. Ж.з.“ АД за заплащане на сумата 2121,43 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета № ***********/2024“, и сумата 124,52 лева - мораторна лихва за периода 15.03.2025-28.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени твърдения, че регресно вземане на ищецазастраховател по имуществена застраховка „Каско“ срещу ответниказастраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало, във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за ПТП в гр. С. на 22.10.2024 г. между МПС марка „А.“, модел „А3“, с рег. №**********, застрахован при ответника, и МПС марка „BMW“, модел „320D”, с рег.

№*********, застрахован при ищеца. В срока по чл. 412 от КЗ ответникът не е възстановил сумата. Претендира се обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници.

Оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача И. за настъпването му. Оспорва претендираните вреди по лек автомобил с рег. № ********** да са в резултат на соченото ПТП, в т.ч. не всички щети, описани като увредени от ищцовото дружество са в причинно-следствена връзка с процесния удар, както и че не е отчетена степента на овехтяване на автомобила. Поддържа, че на 22.10.2024 г. в гр. С., на локалното платно на „Ц.ш.“ при 7-ми километър, е настъпило ПТП при следният механизъм: водачът на застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ МПС с рег. № **********, реализира сблъсък с паркирано МПС с рег. № **********.

Застрахованото при ищцовото дружество МПС е било в състояние на престой с отворена задна лява врата към момента на удара. Последното обстоятелство е 1 създало опасност за останалите участници в движението и изключва изключителната вина на водача, застрахован при ответника, а евентуално ответникът навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на МПС, чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“; както и че ищецът е изплатил претендираното застрахователно обезщетение за соченото за увредено МПС в изпълнение на договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на ПТП.

От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на съдебна техническа експертиза, анализирани заедно и поотделно от съда по реда на чл.

172 и чл. 202 от ГПК, непротиворечиво се изяснява настъпването на пътнотранспортното произшествие по време, място, начин и участници, както следва: на 22.10.2024 г. в гр. С., л. а. „А. А3“, с рег. №**********, управляван от св. Ст.

И., се движи в локалното платно на бул. „Ц.ш.“, посока кв. „Г.е“ и в района на 7ми км реализира ПТП с отворената задна лява врата на паркирания л.а. „БМВ 320Д“, с рег. №*********М. Изяснява се, че св. Ив. К., която е водач на л.а.

„БМВ 320Д“, по-рано е спряла превозното средство, за да провери коланите, поставени на детето й, намиращо се на задната седалка, като е слязла и отворила леко задната врата; докато е наведена напред- вътре в колата, отворената врата е ударена със страничното дясно огледало на л. а. „А. А3“. Локалното шосе е двупосочно, като цялата дясна част била заета с коли. Св. И. посочва, че е търсел място за паркиране и в последния момент е възприел отворената врата.

Свидетелите са категорични, че платното е достатъчно широко и позволява да се разминат още две коли. От техническа гледна точка имуществените вреди по л.а. „БМВ 320Д“, с рег. №*********М, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а стойността необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени, е сумата 2549,29 лева.

Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените доказателства и заключение на СТЕ; логични и непротиворечиви са за правнорелевантните факти.

Изложеното налага извод от правна страна, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на л. а. „А. А3“, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП за това, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът не е оставил безопасна странична дистанция до отворената задна лява врата при движение. Не се установи твърдяното от ответника съпричиняване от страна на водача на л.а.

„БМВ 320Д“. В контекста на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП св. К. е оставила вратата отворена в значително по-ранен момент, поради което водачът на л. а. „А. А3“, както сам посочва е могъл да се съобрази с това обстоятелство и да избегне 2 удара. В конкретния случай следва да се отчете, че ПТП не е настъпило при отваряне на вратата на превозното средство, а при вече отворена. Нещо повече, вратата не е била отворена перпендиркулярно и изцяло, за което двамата водачи дават сведение и че е имало достатъчно разстояние за безпрепятствено разминаване. Св. К. е спряла превозното средство на място, където то не е създавало опасност и не е било пречка за движението, в т.ч. да закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. При липса на доказателства да е налице ограничение на видимостта на или недостатъчна ширина на пътното платно за преминаване покрай паркирания автомобил, делинквентът е бил длъжен да съобрази поведението си с паркираното МПС, включително и относно задължението да осигури безопасна странична дистанция при разминаване и заобикаляне на паркиралия автомобил.

В този случай не би следвало да настъпи увреждането. Ето защо съдът приема, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за сумата 2121,43 лева/1084,67 евро - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, а с оглед заключението на СТЕ се явява доказано по размер. До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е погасил търсената сума. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-29.08.2025 г., поради което следва да бъде присъдена.

Ищецът представя Покана изх. №Л-892/2025 г., връчена на ответника на 12.02.2025 г., с която е отправил претенцията си за заплащане на регресното вземане в 30-дневен срок от получаване на поканата. Срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 14.03.2025 г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, а за ищеца е възникнало правото на лихва с изтичане на предоставения с покана срок за доброволно плащане или за периода 15.03.2025-28.08.2025г. С оглед изхода на спора по главния иск, акцесорната претенция следва да се уважи в предявения размер от 124,52 лева/63,67 евро, определен от съда на осн. чл. 162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен калкулатор.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 1104,38 лв./564,66 евро за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, свидетел и адвокат. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното за правна помощ. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо адвокатът на ищеца да извърши, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че възнаграждението от 629,52 лв. е с начислено ДДС, което се дължи-по арг. от решение на СЕС по дело С-744/23г., то разноската се явава необходима и разумна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.ж.з.“АД, с ЕИК:*********, да заплати на „З.а.д. А.“ АД, с ЕИК:********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1084,67 евро, с левова равностойност от 2121,43 лева - главница, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗАД А. АД, назована „щета № ***********/2024“, и сумата 63,67 евро, с левова равностойност от 124,52 лева - мораторна лихва за периода 15.03.2025-28.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 3

29.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.ж.з.“АД, с ЕИК:*********, да заплати на „З.а.д. А.“ АД, с ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 564,66 евро, с левова равностойност от 1104,38 лева – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „З.а.д. Д.Б.ж.з.“АД по банкова сметка на „З.а.д. А.“ АД с №IBAN: **********, при ЦКБ АД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4