Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 04.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 682/2021
Вид
Решение № 4
Подписан
04.01.2023
В сила
04.01.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Любка Милкова, Ирена Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

ИРЕНА КОЛЕВА

Любка Милкова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500682 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №103/24.03.2021г., постановено по Гр .д.№1507/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица ОСЪЖДА „Складова техника“ АД, с ЕИК 814191858, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица 5100, обл. В.Търново, ул.“Свети Княз Борис I“ №25, да заплати на Е. И. П., с ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.“Б.“, ул.“Л.", сумата от общо 4388,03лв. – неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление на „СКЛАДОВА ТЕХНИКА“ АД – гр.Г.Оряховица, ведно със законната лихва за периода от 02.10.2020г. до окончателното изплащане, включващи – 757,80лв. за месец октомври 2018г., 757,80лв. за месец декември 2018г., 09.2019г. – 682,87лв., 10.2019г. – 764,38лв., 11.2019г. – 769,04лв., 12.2019г. – 656,14лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 4388,03лв. до претендирания размер от 11 293,42лв., като неоснователен, както и е осъдена „Складова техника“ АД гр.Г.Оряховица да заплати на Е. И. П. сумата от 407,97лв. – разноски по делото.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от двете страни по делото.

С подадената въззивна жалба ищецът по делото Е. И. П., чрез пълномощника си адв.

Н. – САК, обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното 1 такова в отхвърлителната му част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „Складова техника“ АД, чрез пълномощника му адв.К. – САК, с който оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца по делото, като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционно решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по същество. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото „Складова техника“ АД, чрез пълномощника му адв.К. – САК, против първоинстанционното решение в осъдителната му част, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски, с която го атакува като неправилно и незаконосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Излага се, че първостепенният съд е направил необосновани изводи за дължимост на присъдените суми. Сочи се, че не са съобразени всички релевантни за решаването на спора факти и обстоятелства, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт и обосновава искането на въззивника – ответник за отмяната в атакуваната осъдителна част. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подадена от ответника, от насрещната страна – от ищеца Е. И. П., чрез пълномощника му адв.Д. Н. – САК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените съдебни разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът Е. И. П., чрез пълномощника си адв.Д. Н. – САК поддържа подадената от него въззивна жалба и моли да бъде уважена изцяло, респ. оспорва въззивната жалба, подадена от ответника по делото, и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по съображения по съществото на спора, изложени в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззивникът „Складова техника“ АД със седалище гр.Г.Оряховица, чрез адв.С. – ВТАК, поддържа подадената от него въззивна жалба и моли да бъде уважена изцяло по съображенията, изложени в жалбата, респ. оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца по делото, и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писмения отговор по жалбата. Претендира разноски за две инстанции.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите 2 от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни – ищец и ответник, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

По подадените от страните по делото въззивни жалби правният спор, предмет на делото, е пренесен за разрешаване в пълният му предявен исков размер пред въззивната инстанция.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, с изключение в частта, с която първостепенният съд е постановил свръхпетитум, като е присъдил в полза на ищеца уговорено възнаграждение като член на СД на ответното АД за м.12.2019г. в размер на 656,14лв., доказан от ССчЕ, вместо претендираният размер от 524,94лв., т.е. е присъдил в повече, над претендираното, в размер на 131,20лв.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение, в частта, с която „Складова техника“ АД, с ЕИК 814191858, е осъдена да заплати на Е. И. П., неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление на „Складова техника“ АД – гр.Г.Оряховица за разликата от 131,20лв. над сумата от 4256,83лв. до присъдената му сума общо от 4388,03лв., представляваща присъдено свръхпетитум възнаграждение за м.12.2019г. над дължимото от 524,94лв. до присъденото от 656,14лв., ведно със законната лихва върху сумата от 131,20лв. за периода от 02.10.2020г. до окончателното изплащане, е процесуално недопустимо, поради постановяване на свръхпетитум и като такова следва да бъде обезсилено на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК и производството по делото в тази му част – прекратено.

В останалата си осъдителна част за сумата от общо 4256,83лв. и отхвърлителна част за разликата над уважения размер от 4256,83лв. до претендирания размер от 11 293,42лв. първоинстанционното решение е допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред РС – Горна Оряховица е образувано по ИМ от Е. И. П., чрез пълномощника му адв.Д. Н. – САК, против „Складова техника“ АД със седалище гр.Г.Оряховица, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.244 ал.7 изр.1 вр. ал.4 ТЗ вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата в общ размер от 8552,19лв., представляваща дължими, но неизплатени в цялост възнаграждения на ищеца като изпълнителен член на СД /изпълнителен директор/ по Договор за възлагане управлението на „СКЛАДОВА ТЕХНИКА“ АД, гр.Горна Оряховица за периода от 01.10.2018г. до м.08.2019г. вкл., помесечно в размерите, посочени в ИМ, и иск с правно основание чл.286 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата в общ размер от 2741,23лв., представляваща дължими, но неизплатени 3 възнаграждения на ищеца като член на СД на „Складова техника“ АД, на когото няма да бъде възложено управлението, за периода от м.09.2019г. до м.12.2019г. вкл., помесечно в размерите, посочени в ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на предявяване на ИМ – 02.10.2020г. до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Складова техника“ АД гр.Г.Оряховица, чрез пълномощника си адв.К. – САК, оспорва предявените обективно кумулативно съединени искове по основание и по размер. Позовава се на клаузата на чл.12 от сключения между страните Договор за възлагане управлението на „СКладова техника“ АД, гр.Г.Оряховица, според която доверителят не гарантира размера на възнаграждението на Изпълнителния директор и не го компенсира при липса на средства в дружеството. Твърди се, че във връзка с тежкото финансово състояние на ответното АД през лятото на 2018г., СД е взел решение да не се изплаща възнаграждение в размер на една средна месечна работна заплата, считано от месец октомври 2018г. на всеки един от тях и такова възнаграждение не е било изплащано, вкл. и на ищеца, който е присъствал на това събрание и решението на СД му е известно, той е гласувал за него. Твърди, че поради лошите финансови резултати на ответното дружество, редуцирането на възнаграждението на ръководителя би следвало да е първото от поредица действия за оздравяване на дружеството, още повече това е изрично предвидено и в договора, с който му е възложено управлението. Твърди, че редовното ОС на акционерите на ответното АД, проведено на 13.08.2020г., не освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2019г., т.к. от финансовите отчети за 2018г. и 2019г. се установява, че загубите на дружеството за този период са в общ размер на 4 283 084,64лв. и именно през тези две години Изпълнителен директор на дружеството е ищецът, чието задължение е било да организира и ръководи търговската дейност на дружеството.

Правно - релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между страните не е спорен по делото факта, който се установява от събраните доказателства, вкл. и от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното АД, че ищецът Е.

И. П. от 23.01.2017г. до 17.12.2019г. е бил член на Съвета на директорите /СД/ на „Складова техника“ АД, гр.Г.Оряховица. Не е спорно и се установява, че от 23.01.2017г. до 04.09.2019г. вкл., освен член на СД на „Складова техника“ АД, ищецът е бил и Изпълнителен директор на дружеството по силата на сключен между страните Договор за възлагане управлението на „Складова техника“ АД гр.Г.Оряховица, с който ответното АД – доверител възлага, а ищецът – Изпълнителен директор приема да управлява и представлява ответното АД в съответствие с действащата нормативна уредба, в рамките на предоставените му пълномощия, съгласно Устава на дружеството, Правилника за работа на СД, решенията на СД и клаузите на настоящия договор. Процесният Договор за възлагане управлението на „Складова техника“ АД, от който ищецът черпи правата си, съгласночл.2 от същия, е сключен за срока на мандата на Изпълнителния директор като член на СД – до 15.07.2018г.

4 и доколкото договорът не се прекрати преди изтичане на срока по някое от посочените в него основания. Съгласно чл.5.1 от сключения между страните договор за възлагане на управление, Изпълнителният директор се задължава, заедно с другия Изпълнителен директор, да организира и ръководи търговската дейност на дружеството и осигурява стопанисването и управлението на неговото имущество с грижа на добър мениджър и в съответствие с нормативните актове, Устава на дружеството, Правилника за работа на СД и клаузите на настоящия договор. Според чл.9.1 от процесния договор за възлагане на управление от 23.01.2017г., доверителят определя възнаграждение на Изпълнителния директор в размер на 5,5 /пет и половина/ средни работни заплати за дружеството за съответния месец, като според чл.9.2 от д/ра, възнаграждението на Изпълнителния директор след сключването на настоящия договор се променя въз основа на решение на Общото събрание /ОС/ на акционерите. Според чл.12 от процесния договор за възлагане на управление, доверителят не гарантира размера на възнаграждението на Изпълнителния директор и не го компенсира при липса на средства в дружеството.