Определение № 79 от 24.02.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 85/2020
- Вид
- Определение № 79
- Подписан
- 24.02.2020
- Състав
- РУМЯНА ИВАНОВА ПАНАЙОТОВА, ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА, ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 79 гр.
Пловдив, 24 февруари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 85/ 2020 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 от ГПК .
Жалбоподателите
Т.Р.Т. и М.Р.Т. ,представлявани от адв.К.С. са обжалвали определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е оставено без уважение тяхно искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по същото дело в частта на разноските.
Жалбата е била отправена до Върховен касационен съд ,който със свое определение от 14.02.2020 г. е прекратил производството по образуваното ч.гр.д. и е изпратил същото по подсъдност на Апелативен съд – Пловдив.
Ответниците по частната жалба на Т. не са депозирали отговор.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.
В.гр.д. 65 / 2017 г. по описа на ОС –
Пазарджик е образувано по жалба на ищците по гр.д. 1092/ 2015 г. по описа на РС – Пазарджик против решението
,постановено по същото дело ,по което настоящите жалбоподатели Т. са ответници.
С решението ,постановено от въззивния съд е отменен изцяло акта на първоинстанциония съд като исковете
,предмет на разглеждане са частично уважени и с оглед на този резултат съдът е разпределил и разноските и по-конкретно осъдил е ищците да заплатят на всички ответници ,включително настоящите жалбоподателите разноски в размер на 460 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.
С молба вх.№ 10227 / 12.11.2019 г. Т. и
М. Т. са заявили искане за допускане поправка на явна фактическа грешка в горепосоченото въззивно решение в частта на разноските като считат ,че съдът е допусна грешка като е присъдил сумата от 460 лв. на всички ответници вместо само на тях двамата ,явяващи се лицата ,които са сторили същите.С определението ,предмет на обжалване съдът е преценил ,че не е налице допусната явна фактическа грешка и е оставил искането без уважение ,от което Т. са останали недоволни и са заявили искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.
Обжалваното определение е правилно.Принципно е вярно поддържаното в жалбата виждане ,че искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка не е обвързано със срок.В случая обаче това е без значение . Явна фактическа грешка е налице ,когато формираната от съда в мотивите на решението воля се разминава с отразеното в диспозитива на решението .В случая съдът е приел в мотивите си ,че с оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответнците разноски в размер на 460 лв. ,а ответници по делото, освен Т., са и още четири лица и съобразно така изложените мотиви е осъдил с диспозитива на решението ,имащо характера на определение, ищците да заплатят на всички общо шест ответника горепосочените разноски.Изложеното ясно сочи ,че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението в частта на разноските ,поради което искането за отстраняване на такава се явява неоснователно.Възможно е съдът да е допуснал грешка при формиране на изводите кому следва да се присъдят разноските
,но дори и това да е така редът за изменение на решението в частта на разноските е този по чл.248 от ГПК ,искането за което е обвързано с процесуален преклузивен срок ,който за жалбоподателите е безрезултатно изтекъл .
С оглед на гореизложеното се налага извода ,че обжалваното определение ,с което е оставено без уважение искането на Т. за допускане на поправка на явна фактическа грешка в решение № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта на присъдените на ответниците разноски се явява правилно и следва като такова да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.