Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 79 от 24.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 85/2020
Вид
Определение № 79
Подписан
24.02.2020
Състав
РУМЯНА ИВАНОВА ПАНАЙОТОВА, ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА, ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 79 гр.

Пловдив, 24 февруари 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 85/ 2020 г. по описа на

ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ал.2 от ГПК .

Жалбоподателите

Т.Р.Т. и М.Р.Т. ,представлявани от адв.К.С. са обжалвали определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е оставено без уважение тяхно искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по същото дело в частта на разноските.

Жалбата е била отправена до Върховен касационен съд ,който със свое определение от 14.02.2020 г. е прекратил производството по образуваното ч.гр.д. и е изпратил същото по подсъдност на Апелативен съд – Пловдив.

Ответниците по частната жалба на Т. не са депозирали отговор.

Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.

В.гр.д. 65 / 2017 г. по описа на ОС –

Пазарджик е образувано по жалба на ищците по гр.д. 1092/ 2015 г. по описа на РС – Пазарджик против решението

,постановено по същото дело ,по което настоящите жалбоподатели Т. са ответници.

С решението ,постановено от въззивния съд е отменен изцяло акта на първоинстанциония съд като исковете

,предмет на разглеждане са частично уважени и с оглед на този резултат съдът е разпределил и разноските и по-конкретно осъдил е ищците да заплатят на всички ответници ,включително настоящите жалбоподателите разноски в размер на 460 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.

С молба вх.№ 10227 / 12.11.2019 г. Т. и

М. Т. са заявили искане за допускане поправка на явна фактическа грешка в горепосоченото въззивно решение в частта на разноските като считат ,че съдът е допусна грешка като е присъдил сумата от 460 лв. на всички ответници вместо само на тях двамата ,явяващи се лицата ,които са сторили същите.С определението ,предмет на обжалване съдът е преценил ,че не е налице допусната явна фактическа грешка и е оставил искането без уважение ,от което Т. са останали недоволни и са заявили искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.

Обжалваното определение е правилно.Принципно е вярно поддържаното в жалбата виждане ,че искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка не е обвързано със срок.В случая обаче това е без значение . Явна фактическа грешка е налице ,когато формираната от съда в мотивите на решението воля се разминава с отразеното в диспозитива на решението .В случая съдът е приел в мотивите си ,че с оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответнците разноски в размер на 460 лв. ,а ответници по делото, освен Т., са и още четири лица и съобразно така изложените мотиви е осъдил с диспозитива на решението ,имащо характера на определение, ищците да заплатят на всички общо шест ответника горепосочените разноски.Изложеното ясно сочи ,че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението в частта на разноските ,поради което искането за отстраняване на такава се явява неоснователно.Възможно е съдът да е допуснал грешка при формиране на изводите кому следва да се присъдят разноските

,но дори и това да е така редът за изменение на решението в частта на разноските е този по чл.248 от ГПК ,искането за което е обвързано с процесуален преклузивен срок ,който за жалбоподателите е безрезултатно изтекъл .

С оглед на гореизложеното се налага извода ,че обжалваното определение ,с което е оставено без уважение искането на Т. за допускане на поправка на явна фактическа грешка в решение № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта на присъдените на ответниците разноски се явява правилно и следва като такова да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик.

Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.