Решение № 2843 от 06.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../06.07.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18859 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Предмет на разглеждане са предявени от Т.П.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу

„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 3855,60 лв. с ДДС (3213 лв. без ДДС), представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г., както и сумата от 2669,41 лв. с ДДС (2224,51 лв. без ДДС), представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 21.11.2018 г., които суми са начислени след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, и за същите е издадена фактура № *** от 16.10.2019 г. на обща стойност 6525,01 лв. с ДДС от „Е.П.” АД.

По твърдения на ищеца (изложени в исковите молби, въз основа на които са образувани гр.д. № 18859/2019 г. и гр.д. № 18560/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, съединени за общо разглеждане с определение № 179/03.01.2020 г.), същият е потребител на електроенергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***. При проверка на задълженията му към ответното дружество е установил, че от него се претендира сума в размер на 6525,01 лв. с ДДС по фактура № *** от 16.10.2019 г., издадена от „Е.П.” АД след извършена корекция на сметката му за общия период от 22.11.2017 г. до 21.11.2018 г., в който са включени следните подпериоди и следните начислени за всеки от тях количества ел. енергия със съответна стойност, включена в общата сума по фактурата, а именно: за подпериода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. са начислени служебно 20725 кВтч на стойност 3213 без ДДС (респ. 3855,60 лв. с ДДС) и за подпериода от

01.07.2018 г. до 21.11.2018 г. – 13504 кВтч на стойност 2224,51 лв. без ДДС (респ. 2669,41 лв. с ДДС). Ищецът счита, че не дължи тези суми. Оспорва процедурата по извършената корекция и съставения констативен протокол, в който са обективирани резултатите от техническата проверка в обекта, доколкото показанията са отчетени в скрит регистър, върху който потребителят е бил лишен от възможност да упражни контрол съобразно чл.

10 ПИКЕЕ. Оспорва също служебно начисленото общо количество ел. енергия да е реално доставено и потребено от него. Поддържа, че не е налице виновно негово поведение, което да обуслови договорната му отговорност. В тази връзка твърди, че не са констатирани механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера, както и че средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното дружество и именно то е длъжно да поддържа уреда в изправност. Излага, че поради невъзможността да бъде доказан началният момент на вмешателството и продължителността на въздействието, не може да бъде определена и цената, по която да бъде заплатена натрупаната електроенергия. Счита също, че за ответното дружество не е възникнало правото да извърши едностранна корекция, предвид отмяната на разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ към датата на извършване на проверката.

По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество процесните суми от 3855,60 лв. с ДДС за периода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. и 2669,41 лв. с ДДС за периода от 01.07.2018 г. до 21.11.2018 г., за които е издадена съответната фактура. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.В., поддържа исковите претенции и формулираното искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба (с идентично съдържание по двете съединени дела), в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договорно правоотношение по повод продажбата на електроенергия. Поддържа, че сумата от общо 6525,01 лв. с ДДС по процесната фактура представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че при извършена на 21.11.2018 г. от служители на „Е.С.“ АД техническа проверка на електромера са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол.

Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Със становище от 14.10.2019 г. на „Е.С.“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 34229 кВтч, което е остойностено в размер на 6525,01 лв. с издадена от ответника фактура № ***/16.10.2019 г.

Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Е.С.“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията на евентуалност – при извод за неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, поддържа, че процесните суми се дължат на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото се касае до установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от потребителя по силата на продажбеното правоотношение между страните.

По тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител адв. В.М., поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***.

От съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1012848 от 21.07.2015 г. (л. 47) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в обекта електромер с ново СТИ с фабричен номер 1115031500760596 с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

Видно от констативен протокол № 1105238/21.11.2018 г. (л. 33), на 21.11.2018 г. служители на „Е.С.“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, като при проверката са констатирани показания в невизуализиран регистър, поради което измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от клиента (ищец).

Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2365/09.10.2019 г. (л. 35), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че не е осъществен достъп до вътрешността на електромера, същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на 14.10.2019 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД за начисление на електрическа енергия в общ размер на 34229 кВтч за периода от 22.11.2017 г. до 21.11.2018 г., от които 20725 кВтч за периода 22.11.2017 г. –

30.06.2018 г. и 13504 кВтч за периода 01.07.2018 г. –

21.11.2018 г. В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия (л. 37).

За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в общ размер на 6525,01 лв. с ДДС, от страна на „Е.П.“ АД е издадена оспорената фактура № ***/16.10.2019 г. с получател ищеца Т.П.Т.

(л. 38). Във фактурата е отразено, че данъчната основа е в размер на сумата от 5437,51 лв., формирана като сбор от следните суми: 3213 лв. за стойността на 20725 кВтч за подпериода от

22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. и 2224,51 лв. за стойността на 13504 кВтч за подпериода от 01.07.2018 г. до 21.11.2018 г.

За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.С.“ АД и „Е.П.“ АД до ищеца са изпратени писма от 16.10.2019 г. (л. 43 и 44), които са надлежно връчени на лично адресата, видно от приложените известия за доставяне (л. 45 и 46).

От приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 40) и извлечение за фактури и плащания към дата 27.11.2019 г. (л. 41) се изяснява, че за периода от 22.11.2017 г. до 22.11.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 34229 кВтч ел. енергия на стойност 6525,01 лв., която не е заплатена.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза (л. 65 и сл.) се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Изяснява се, че същият е параметризиран за двутарифен отчет, при който преминалото през измервателната му схема количество ел. енергия, съобразно часовата зона на потреблението, се записва съответно в регистър 1.8.1 (нощна тарифа) или регистър 1.8.2 (дневна тарифа), които са визуализирани на дисплея на измервателния уред. Според експерта показанията, записани в невизуализирания регистър 1.8.3, предвиден да регистрира количеството електроенергия, консумирано в часовата зона, определена за върхова тарифа (неприложима за битови абонати), води до извод за нарушение на нормалната работа на СТИ. Съгласно заключението това нарушение се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на електромера, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване.

Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В настоящия случай е безспорно, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до процесния обект на потребление, поради което ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. С оглед релевираните от него възражения за незаконосъобразно коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и предвид потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в обекта при незаплащане на претендираните суми за стойността на служебно начислените количества, за абоната е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове, с които цели да установи несъществуването на вземанията на ответното дружество по издадената от него фактура за тези суми в общ размер на 6525,01 лв. с ДДС, респ. да се освободи от задължението за тяхното заплащане.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/067f181e-6386-43d6-baa7-a78757a3b09e