Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 06.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 322/2025
Вид
Решение № 12
Подписан
06.02.2026
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Иванова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ямбол, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Я. В. Ангелова

Калина Ив. С. при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на Е. Д. К. от гр.******, действаща чрез пълномощника адв. М. Г. от АК-****, срещу Решение №302/06.06.2025г., постановено по гр.д. №3325/2023г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение №395/01.08.2025г., постановено по същото гр.дело, с което е отхвърлен предявения от въззивницата инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на Н. И. Г., Я. И. Б., Д. К. Д., Т. К. А., М. Г. Ч. и С. Г. В., че Е. Д. К. е собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода от 01.07.2005г. до 14.12.2023г., на недвижимия имот: застроено и незастроено дворно място, намиращо се в с.******, общ.*****, обл.*****, съставляващо ПИ 73 с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ № IV- 73 с площ от 2945 кв.м., в кв. 21 по подробния устройствен план на с.Златаре, заедно с построените в него: жилищна сграда на два етажа, строена през 1938г. със застроена площ 65 кв.м. и разгърната застроена площ 130 кв.м., построена в източната част на имота, лятна кухня на един етаж, строена през 1940г. със застроена площ 16 кв.м., построена до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска сграда- салма, строена през 1925г., при посочени граници на имота, като на основание чл.34 ЗС е допусната делбата на този имот между Н. И. Г., Я. И. Б., Д. К. Д., Т. К. А., Е. Д. К., М. Г. Ч. и С. Г. В. при квоти за съделителите: за Н. И. Г. - 1/6 ид.ч.; за Я. И. Б. - 1/6ид.ч.; за Е. Д. К. 1/9ид.ч.; за Д. К. Д. - 1/9ид.ч.; за Т. К. А. - 1/9 ид.ч., за М. Г. Ч. - 1/6ид.ч. и за С. Г. В. - 1/6 ид.ч., и Е. К. е осъдена да заплати разноски за първата инстанция - на Н. И. Г. в размер на 440,00 лв. и на Я. И. Б. - в размер на 440,00 лв.

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, тъй като е като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според въззивницата, съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства в полза на оспорването на предявения инцидентен установителен иск и избирателно е коментирал показанията на свидетелите, без да вземе предвид всички гласни 1 доказателства, включително обективните и безпристрастни показания на посочените от ищцата по инцидентния установителен иск свидетели. Недоволната от решението страна счита, че мотивите на обжалвания съдебен акт в голямата си част са теоретични и вътрешно противоречиви, като сочи, че ЯРС не е обсъдил безспорните доказателства за владението на Е. К., което е противопоставено на всички в селото, включително и на останалите наследници. Твърди също, че е останало неясно откъде съдът е приел, че Е. К. е уведомила Я. Б., че тя ще се грижи за имотите. Изтъква, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил безспорно установеното обстоятелство, че К. е поела пълната власт над имота, възстановила е всички външни огради и портал, заключила е имота с катинари и е установила пълно, явно и непрекъснато владение върху целия имот, необезпокоявано от никой, владяла е имота като свой собствен, включително и до момента. Съдът не обсъдил и факта, че Е. К. е извършила ремонт на къщата и е живяла в нея, мотивите били непълни и не отговаряли на безспорно събраните по делото доказателства в полза на предявения инцидентен установителен иск.

Въззивницата е направила и оплакване, че съдът е постановил решение, което не отговаря на предмета на делото.

По тези съображения моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени изцяло оспореното първоинстанционно решение и да постанови ново решение, с което да бъде уважен предявения установителен иск, като въззивният съд признае, че Е. Д. К. е собственик по силата на изтекла придобивна давност на процесния недвижим имот и отхвърли предявения иск за делба на този имот.

Въззиваемите Д. К. Д. и Т. К. А., двамата чрез пълномощника адв. Б.Ч. от АК*****, са депозирали писмен отговор, с който са заявили становище за основателност на депозираната от Е.К. въззивна жалба.

Въззиваемите Н. И. Г. и Я. И. Б., двамата чрез пълномощника- адв. А. Т. от Ак******, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Изложили са доводи, според които обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано, мотивирано, нестрадащо от процесуални нарушения и постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Намират, че мотивите на обжалваното решение са подробни и пространни, а оплакванията в жалбата, че мотивите на съда са само теоретични и свидетелските показания са коментирани избирателно, за неоснователни. Изтъкват, че в решението на ЯРС са обсъдени подробно всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и тези доказателства не доказват претенцията на въззивницата Е. К. за придобиване по давност от нея на процесното застроено дворно място.

Изложени са подробни аргументи в тази насока, като искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите М. Г. Ч. и С. Г. В., действащи чрез адв. П. Г., също са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Тези страни също считат обжалваното решение за правилно и обосновано, като сочат, че мотивите на съда са изцяло съобразени със събрания доказателствен материал по делото, мотивите са пълни, всестранни и отразяват обективната истина. Изложени са подробни аргументи в тази насока, с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, с присъждане на сторените по делото разноски.

В о.с.з. въззивницата не се явява, представлява се от пълномощника адв.Г., която пледира за уважаване на жалбата, с присъждане на разноските по делото, като заявява възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на въззиваемите М.Ч. и С. В..

Въззиваемите Н.Г. и Я.Б.а, чрез процесуалния си представител адв.Т., в о.с.з. настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение, като също молят за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Въззиваемата М.Ч. и С. В., чрез адв.Г., също молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата.

2

Въззиваемите Т.А. и Д.Д. изпращат за процесуален представител адв.Ч., според която оспореното решение на ЯРС е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, установяващи, че въззивницата Е. К. е владяла процесния имот и е противопоставила владението си на всички останали съсобственици, като е придобила имота по давност, което е основание за отмяна на решението, за уважаване на иска за собственост върху имота и за отхвърляне на иска за делба на същия имот.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба, в първа фаза.

Ищците Н. И. Г. от гр.****** и Я. И. Б. от гр.******, като наследници на Д. (Д.) К.

С., б.ж. на.с.*******, са предявили против Е. Д. К., Д. К. Д., Т. К. А., тримата от гр.******, М. Г. Ч. от гр.****** и С. Г. В. от гр.****** иск за делба (след изменение по реда на чл.214 ГПК) на наследствен недвижим имот в с.******(е), Община ******, обл.****** - застроено и незастроено дворно място, съставляващо ПИ 73 с площ от 2500 кв.м., за който е отреден УПИ № IV- 73 с площ от 2945 кв.м. в кв. 21 по подробния устройствен план на с.*******, заедно с построените в него: жилищна сграда на два етажа, строена през 1938г. със застроена площ 65 кв.м. и разгърната застроена площ 130 кв.м., построена в източната част на имота, лятна кухня на един етаж, строена през 1940г. със застроена площ 16 кв.м., построена до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна стопанска сграда- салма, строена през 1925г., при посочени граници на имота.

Искът за делба е оспорен от ответницата Е. К., която е противопоставила възражение за придобиване от нея на имота по давност, в резултат на упражнявано давностно владение върху наследствения имот в периода от 01.07.2005г. до датата на предявяване на иска за делба, като за установяване на правото й на собственост върху делбения имот съделителката Е.К. е предявила и инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Ответниците М.Ч. и С. В. са оспорили инцидентния установителен иск по 124 ГПК и са изразили становище за основателност на иска за делба.

Ответниците Д.К. и Т.А. са оспорили иска за делба и са признали иска за собственост.

Ответниците по иска за собственост и ищци по иска за делба Н.Г. и Я.Б. са оспорили като неоснователен иска за собственост, предявен от Е.К..

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, и заключението на вещото лице, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства:

Установено е и липсва спор по делото, че общият на страните наследодател Д. (Д.) К. С., б.ж. на.с.*******, е починал на *******г. и е оставил за свои преки наследници по закон – съпруга Я. Й. С., дъщери Е. Д. М. и Д. Д. Б., и син К. Д. К.. Съпругата на наследодателя Я. С. е починала на 10.03.1993г., дъщерята Е. М. е починала на ******г. и е оставила за свои наследници по закон дъщерите М. Г. Ч. и С. Г. В., ответници по делото. Дъщерята Д. Б. е починала на ********г. и е оставила за свои наследници по закон син Я. И. Б. и дъщеря Н. И. Г. – ищците по делото. Синът на наследодателя К. К. също е починал на *******г. и е оставил наследници по закон - Е. Д. К.- съпруга, Д. К. Д.- син и Т.

К. А.-дъщеря, тримата ответници по делото.

3

Установено е, че приживе, с нот.акт №190/08.10.1971г. на съдия от ЯРС общият на страните наследодател Д. С. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в с.*****, обл.****, цялото от 6 595 кв.м., за което се отреждат парцели : III; IV-73; V-73 и X, всички в кв.21 по плана на с.******,******окръг, заедно с построените в него - жилищна сграда, кухня, хамбар, салма, сая, друга сая, сеновал, казан, плевня, салма, дюкян, салма и салма, при граници на целия имот: от трите страни улици и наследници на Д. С. С. и М. И. М.

Със заключението на вещото лице инж.Ф.Д. по делото е установено, че за придобития от наследодателя имот – дворното място от 6 595 кв.м., към настоящия момент са отредени няколко имота - УПИ III-73 с площ от 520кв.м., УПИ ХIII-73 с площ от 500кв.м., УПИ IV-73 с площ от 2 945кв.м. ( 2500кв.м. от ПИ 73), УПИ V-73 с площ от 1255кв.м.(1195 кв.м. от ПИ 73), УПИ X с площ от 975кв.м. и УПИ XI с площ от 760кв.м. Проследявайки регулационните промени на имота на наследодателя, отчуждаванията и разпорежданията с него, вещото лице е дало заключение, че останал в наследството на наследодателя и съсобствен между страните имот, попадащ в дворното място от 6 595кв.м. е само УПИ IV-73 с площ от 2 945кв.м., от който имот – 2 500кв.м. от ПИ 73. Понастоящем в УПИ IV-73 експертът е установил запазени на терена следните сгради: двуетажна жилищна сграда със ЗП от 65кв.м., РЗП 130 кв.м., построена в източната част на имота, обслужваща едноетажна сграда „лятна кухня“ със ЗП 16 кв.м., построена до западната фасада на жилищната сграда и едноетажна сграда „салма“ със ЗП 40 кв.м., построена на северната граница на имота.