Решение № 13 от 16.04.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Първомай, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20255340200038 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5697-001350/24.10.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на К. П. Г. за нарушение на чл. 137е ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Твърди се, че не отговаряло на истината, че жалбоподателят бил управлявал мотопеда без защитна каска. Посочено е, че полицейските служители му съставили АУАН, след като го извикали от заведение, където той закусвал, навън и му казали, че го били видели да управлява мотопеда без каска. Възразява, че към момента на съставяне на АУАН не бил спрян по надлежния ред, а изваден от заведението. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 28.08.2024 г. в гр. Първомай служителите в група 01 „Сигма“ в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив – свидетелят К. С. К. и колегата му С. Г. К., изпълнявали специализирана полицейска операция, разпоредена от Директора на ОД на МВР – Пловдив, по контрол на пътното движение в малките населени места. В близост до баничарница забелязали, че жалбоподателят К. П. Г. управлявал мотопед „Джонуей МЛИ“ с рег. № *******, без да използва защитна каска, поради което полицейският служител С. К. му направил устна забележка.

Жалбоподателят махнал с ръка и потеглил с мотопеда отново без каска. След около 20 минути, докато свидетелят К. и колегата му К. извършвали обход със служебния автомобил, забелязали, че жалбоподателят К. П. Г. отново управлява мотопед „Джонуей МЛИ“ с рег. № *******, без да използва защитна каска по време на движение. Поради това подали звуков и светлинен сигнал и в 08:18 ч. на ул. „Орфей“ до № 20 спрели водача за проверка. Свидетелят К. установил самоличността на водача, а именно жалбоподателя К. П. Г.. За констатираното нарушение свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1099489/28.08.2024 г. Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля К.. Последният е възприел, че именно жалбоподателят Г. е управлявал моторното превозно средство, без да използва защитна каса. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда. Тези показания се намират в съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.1 и т. 1.3.2. за актосъставителя и т. 3.13. за административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 28.08.2024 г. (датата на извършване на нарушението), а НП – на 24.10.2024 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с 2 което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.

В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон.

Разпоредбата на чл. 137е ЗДвП вменява задължение на водачите и на пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски. Вземайки предвид изложеното и след преценка на доказателствената съвкупност съдът намира, че водачът К. П. Г. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 137е ЗДвП, като на 28.08.2024 г. в 08:18 ч. в гр. Първомай по ул. „Орфей“ до № 20 управлявал мотопед „Джонуей МЛИ“ с рег. № *******, без да използва защитна каска по време на движение. В процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Тъй като видът на моторното превозно средство, което той е управлявал, е мотопед, то жалбоподателят се явява и годен субект на нарушението по чл. 137е ЗДвП. Следователно той е бил задължен да спазва посоченото правило за поведение при управлението на процесния мотопед. Изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на жалбоподателя по неизползване на защитна каска при управлението на мотопеда. С факта на осъществяване на изпълнителното деяние нарушението е довършено от обективна страна, тъй като същото е формално и за съставомерността му не се изисква да са настъпили определени вредоносни последици.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяване на деянието жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, а именно съзнавал е, че управлява МПС, което е мотопед, и че не носи защитна каска, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване, при съзнаване на общественоопасния му характер.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че не е извършил вмененото му нарушение. В тази връзка отново следва да се акцентира върху показанията на свидетеля К., който ясно заявява, че жалбоподателят е управлявал мотопеда без поставена обезопасителна каска на главата си. Същият този свидетел е категоричен, че след като възприел нарушението, спрял жалбоподателя за проверка и му съставил АУАН. Същевременно жалбоподателят не ангажира доказателства в защита на изложената в жалбата версия.

3

Поради това съдът намира, че в случая не са опровергани съдържащите се в АУАН фактически констатации.

В разглежданата хипотеза не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. На следващо място от справката за нарушител/водач е видно, че лицето е било санкционирано и преди за нарушения по ЗДвП. Отделно от това деянието не би могло да се определи като маловажен случай на административно нарушение и с оглед правилото по чл. 189з ЗДвП, изключващо приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в процесния случай. Ето защо, съдът приема, че не са налице предпоставките случаят да бъде квалифициран като маловажен, за което да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Също така съдът намира, че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.

Следователно наложеното наказание – глоба в размер на 50 лв., е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.

По тези съображения съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и доколкото в хода на настоящото производството са сторени разноски в размер на 18,41 лв. за пътни разходи на свидетел, то същите следва да се възложат на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в тежест на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-5697-001350/24.10.2024 г. на Началник група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на К. П. Г., ЕГН: **********, адрес: ************, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137е ЗДвП.

ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН: **********, адрес: ************, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай сумата от 18,41 лв. за пътни разноски на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РХ/ЕД

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ 4