Решение № 532 от 17.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Велико Търново, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100580 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно съединяване иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на претенцията пред застрахователя.

Ищецът М. К. Ж., чрез пълномощника си адв. Й. Й. ВТАК, излага в исковата молба, че на 13.12.2022 г., около 10:00 часа в гр. Павликени, на пешеходна пътека в рамките на кръстовище, сключено от ул. „Съединение“ и ул. „Цар Иван Асен II”, настъпило ПТП, при което МПС „Опел Астра“, с рег.

№ ВТ 1884 ВТ, управлявано от Цвятко Владимиров Симеонов при приближаване на пешеходната пътека, разположена напречно на ул.

„Съединение“ не пропуснал я пропуснал като пресичащ пешеходец, в резултат на което настъпил удар между пешеходеца и управляваното от Симеонов МПС. Твърди, че е образувано НОХД 275/2022 г. по описа на РС Павликени, по което Ц С бил признат за виновен. Ищцата твърди, че в резултат на удара получила счупване на горния край на тибията, била оперирана и извършено открито наместване и фиксиране на метал, което наложило трансплантация на тъкан от друга част на тялото и това довело до обездвижване за период от три месеца, скованост в цялото тяло и след това. Излага, че не се е възстановила напълно, придвижва се с патерица, не може да изкачва стълби, загубила е 1 чувствителност в областта на лявото коляно. Физическите болки и затруднения не и позволявали да се грижи за болния си съпруг, изпитва страх да излезе от дома си, нарушил се сънят й.

Твърди, че виновният водач към момента на ПТП е бил със сключена ЗЗ „Гражданска отговорност на водача“ към ответното дружество. Заявила претенциите си за обезщетяване пред ответника в размер на 90 000 лв., но получила само 35 100 лева, от които 2100 лв. за разходи за лечение и 33 000 лв. за обезщетение за неимуществени. Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 47 000 лева допълнително обезщетение за неимуществени вреди за разликата от изплатените до действително дължимите, които оценява на 80 000 лв. Претендира разноски.

Ответникът „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт В. Й. е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като недопустими, при условията на евентуалност като неоснователни, предвид извършеното плащане от страна на ответника в размер на 33 000 лв., с което счита, че изцяло са репарирани неимуществените вреди от процесното ПТП. Признава, че участникът в ПТП, водач на л.а. е застрахован при него към датата на инцидента и в тази връзка при ответника била приета претенцията на ищеца.

Не оспорва фактите, установени с влязло в сила споразумение по НОХД № 275/2023г. по описа на РС Павликени, с което застрахованият водач е признат за виновен за причиняване на ищцата на описаните в ИМ травматични увреждания, а именно: вината и противоправността на деянието, уврежданията съставляващи средна телесна повреда в областта на левия крак, причинно-следствената връзка между тях. Оспорва наличието на други увреждания. Твърди неоснователност на исковете и поради недоказаност на претърпените вреди и като завишени по размер.

Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат оставени без разглеждане, при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорен между страните е факта на наличие към датата на процесното ПТП - 13.12.2022г. на валидно застрахователно правоотношение по сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Опел Астра“, с рег. № ВТ 1884 ВТ, собственост на Цвятко Владимиров Симеонов, под формата на застрахователна полица № BG 06/122000321213, валидна за периода 06.03.2022г.-05.02.2023г.

С доклада на съда по чл. 140 от ГПК са приети за безспорно установени следните факти: обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП; вината на водача Ц В С, вида на настъпилите в следствие на това ПТП увреждания на здравето на пострадалата и връзката им с виновното поведение 2 на водача на застрахования при ответника лек автомобил, както изплатеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 33 000 лв.

Предвид влязлото в сила споразумение, имащо сила на присъда и на основание чл. 301 от ГПК съдът приема за доказано, че на 13.12.2022 г. в гр.

Павликени, на пешеходна пътека напречно на ул. „Съединение“, на кръстовището й с ул. „Цар Иван Асен II, при управление на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ВТ 1884 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.119, ал.1 и ал. 5 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека М. К. Ж. от с. Градище, общ. Левски, като не спрял и така по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито вътреставно разместено счупване на лявата голямо-пищялна кост, открито наместване и фиксиране с метал, кръвонасядане в областта на ляво коляно, довели до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник над 30 дни, със срок на възстановяване около три месеца, което е признато за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, предл.2 от НК.

Във връзка с твърдението на ищцата и за други болки и страдания, необхаванати от наказателния процес, които ответникът оспорва и спорният между страните обем на вредите, по делото е изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания.

Според заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, освен травматичните увреждания, съставляващи средна телесна повреда, за което водачът на МПС е осъден, ищцата е получила при ПТП и оток на лява колянна става, охлузване на меките тъкани в областта на дясна колянна става, оздравителният процес е 7-8 месеца, съпроводен с болки и страдания, затихващи, но проявяващи се при промяна на времето, физическо натоварване и продължително стоене. От изследване на проводимостта на нервите на краката е установена частична невропатия с умерена аксонална загуба и предно-коренчева увреда на L4-S1 двустранно, денервационни промени на Л4-Л5 с водещи промени за мускулите, които според поясненията в с.з. са свързани с травмата на крака, при което са били засегнати не само кости, но и мускули нерви по крака. С това засягане се обяснява и намалената чувствителност на крака и същото налага допълнително лечение, оправяне на стойката, за да не настъпят поголеми усложнения. По отношение на закритото счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица се е наложило оперативно лечение чрез метална остеосинтеза – планка с винтове и запълване на вътрешността на откършения външен кондил с присадък. Тази травма е причинил движението на ищцата първите месеци до режим на покой, впоследствие на придвижване с помощта на проходилка и към момента на прегледа – с патерица, при ограничена двигателна активност. Походката е установена да е с ограничен характер по отношение двигателния обем на лява колянна става, съпроводен с болезненост, само с помощно средство. Предвид възрастта на ищцата при извършване на операцията – 78 г., вещото лице приема, че самото поставяне 3 под пълна анестезия, макар и задължително, е било допълнителен риск за живота й.

Видно от медицинската и разходна документация, ищцата е заплатила сумата от 2100 лв. за поставения имплант.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Разпитан е като свидетел К К – внук на ищцата. Според неговите показания възстановителният период за ищцата е бил по-дълъг от посочения от вещото лице, на което повлиява втората оперативна намеса, направена в хода на основната операция- вземане на допълнителна тъкан за запълване на пространство коляното й, което липсва. Около три месеца ищцата била неподвижна, обслужвали я дъщеря й, била на памперси, не ставала и се хранела в леглото. Раздвижването й го провели в домашни условия, по лекарски указания. Започнала да става само с помощта на мъж /свидетеля и баща му/ и правела по една-две крачки до самото легло. След този период се движела с проходилка, а след още около 3 месеца с патерица. Затруднява се и сега при ставане, докато ставата се раздвижи е скована и не може да тръгне.

Изпитвала и все още изпитва страх да върви. След прохождането се проявили проблеми с чувствителността на крака, като след направените изследвания били установени дегенеративни неврологични процеси, установени и от ВЛ.

Поради тези проблеми ищцата започнала да пренася тежестта предимно върху десния крак, което довело до болки и в него. Поради това, че ищцата не може да изминава голямо разстояние, спряла да излиза извън двора си, да пазарува, да се среща с приятелки и реално няма социален живот. Всичко това се отразило и на настроението й, станала угрижена.

С доклада на съда между страните е прието за безспорно, че на 17.01.2024 г. от ищеца е заявена претенция до ответното застрахователно дружество по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ с претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получените увреждания на здравето в резултат на настъпилото на 13.12.2022 г. ПТП в размер на 90 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2100 лв. По заведената щета ответното дружество двукратно е отговорило на 27.02.2024г., че изплаща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. и в пълен размер претендираните 2100 лв. за имуществени вреди. Общо 35100 лв. са изплатени на ищцата по банков път, видно от платежно нареждане от 27.02.2024г.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на застрахователната претенция – 17.01.2024г.

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е 4 отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.

380 от КЗ. Разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Безспорен е факта, че ищецът е отправил своето искане по реда на чл. 380 от КЗ, налице е положителен отговор и плащане на ответника за част от претенцията, което имплицитно съдържа отказ в останалата част, поради което искът е допустим.

Предпоставките, за да бъде уважен предявен иск с правно основание чл.

432 от КЗ, са следните: наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, настъпило застрахователно събитие, причинено виновно от застрахования деликвент, претърпени вреди – техния вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.

Не се спори между страните по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Цвятко Владимиров Симеонов л.а. „Опел Астра“, с рег. № ВТ 1884 ВТ, към датата на събитието – 08.09.2022 г. Установено е, че на посочената дата и на описаното в исковата молба и по-горе в мотивите на решението време и място е настъпило ПТП със застрахования лек автомобил и че ищцата е пострадала като пешеходец -участник в ПТП. Доказано е, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, който не е изпълнил задълженията си по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.119, ал.1 и ал. 5 от ЗДвП, като поставил в опасност живота здравето на хората, не пропуснал движещата се по пешеходна пътека М. Ж.. Този извод се налага от влязлото в сила споразумение. Налице е противоправно виновно поведение на прекия причинител на вредата. Именно поведението на този водач е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при което е пострадала ищцата и в резултат на което е претърпяла описаните в обстоятелствената част травматични увреждания.