Решение № 5129 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5129 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330112680 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, точки 2 и 3 от КЗ.

Ищецът ЗД „Евро Инс“ АД, ЕИК: 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от ****** ***** Й.Ц. и Р.Б., чрез пълномощник юрисконсулт Я.Н.-Ц., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от *** К.Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 032, 39 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” с полица № **********/ 16.03.2024 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № *****, в резултат на настъпило ПТП на 09.06.2024 г. в **********, поради падане на клон на пътното платно, нанесъл щети по автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 12.03.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 09.06.2024 г. в **********, настъпило ПТП, поради падане на клон на пътното платно, който нанесъл щети по лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № *****. Същият имал валидна застраховка „Каско” с полица № **********/ 16.03.2024 г. при ответника, поради което заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По случая се образувала щета № **********/ 14.06.2024 г., като се извършил оглед и опис на вредите и се определило застрахователно обезщетение в размер на 2 032, 39 лева, платени на сервиза, извършил ремонта. ПТП- то настъпило на територията на община Пловдив, която стопанисвала процесния участък и доколкото се касаело за път, който е общинска собственост, ремонтът и поддръжката му се осъществявали от общината- чл. 31 от 1

ЗП. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в която връзка сумата се търсела от общината. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й сумата не била възстановена от ответника. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да я заплати.

Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание пълномощникът не се явява, но представя писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се, че ПТП- то било настъпило по описания начин, както и, че имало пряка причинно- следствена връзка с вредите по автомобила. Твърди се, че не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Не било ясно и каква е метрологичната обстановка в съответния ден и дали нямало лоши атмосферни условия, които да са допринесли за настъпване на инцидента, поради което можело да се говори и за случай събитие, а него общината не носела отговорност, доколкото то било непредвидимо или в резултат на непреодолима сила. Не било ясно и какво е техническото състояние на въпросния автомобил към датата на събитието. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение. Оспорва се и валидността на застрахователния договор, доколкото нямало данни за изплатена застрахователна полица. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Представя се и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от полица № **********/ 15.03.2024 г., ищецът сключил договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № *****, собственост на „ОББ Интерлийс“ ЕООД- клон Пловдив, с лизингополучател Н. И. Н., ЕГН: **********, със срок на действие 16.03.2024 г.- 15.03.2025 г. Представени са и общите условия към застраховката.

Според удостоверение, издадено от Втора районна служба на „ПБЗН“- Пловдив, на 09.06.2024 г. в 10.50 ч. в диспечерския пункт на службата е получено съобщение за паднало дърво върху лек автомобил „Дачия Логан”, рег. № *****, на адрес: **********, като произшествието е било посетено от един екип на пожарната служба. В тази връзка е представена и телефонограма № 210/ 09.06.2024 г., в която е посочено, че е получено съобщение за оказване на техническа помощ по отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил, като на място е изпратена техника и са установени щети по задна лява врата и таван.

Видно от писмо на НИМХ- филиал Пловдив, в района на гр. Пловдив за дати 08.06 и 09.06.2024 г. е нямало обявени кодове за опасни явления, нямало е и валежи, а вятърът е бил с максимална скорост 2- 3 м./сек. от югоизток.

Постъпило е искане за завеждане на претенция по застраховката до ищеца от 2 ползвателя на автомобила- Н. И. Н., както и декларация от лицето, за това, че на 09.06.2024 г. в 10.46 ч. получил обаждане от полицейски служител за паднал клон на дърво върху лизинговия му автомобил.

По образуваната преписка по щета са приложени талон на автомобила и СУМПС на ползвателя му, опис- протокол, доклад по щета, възлагателно писмо до автосервиз, приемопредавателен протокол, фактура и и банков превод към сервиза за сумата от 2 032, 39 лева за ремонта. Представени са още възлагателно писмо до този сервиз, приемо- предавателен протокол и заявка за ремонт.

Представени са още талон за проведен годишен технически преглед на автомобила и пълномощно за управлението му на лизингополучателя.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 30.09.2025 г.). Св. Н. И. Н.- лизингоползвател на автомобила, посочва, че на въпросната дата получил обаждане от полицейски служител за паднал върху автомобила му клон от дърво. Колата била паркирана до блока. Като слязъл, видял, че действително ситуацията е такава, имало вече и екип на пожарната. Били засегнати покрив и задна врата. Взел после протокол от пожарната служба, веднага сигнализирал на застрахователя. Автомобилът му по- късно бил ремонтиран в оторизиран сервиз, той не бил плащал за ремонта. Колата била лизингова.

Изслушана и приета е съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило механизма на ПТП- паднало дърво върху паркиран автомобил, като от техническа гледна точка било възможно да се повредят посочените детайли в съответна степен, които подробно описва. Стойността на ремонта с нови части, включително и с труда, възлизал на 2 055, 39 лева. В устния си доклад експертът посочва, че е взел предвид цените към датата на произшествието, а не към настоящия момент- повече от една година по- късно.

Като писмени доказателства са приети още схема за организацията на движението на автомобили в района на произшествието и писмо относно липсата на извършвани от общината дейности по оформяне, окастряне и отсичане на дървесна растителност в района.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение, като в случая се касае за лизингов автомобил, който е собственост на лизингово дружество, а разпитаният свидетел е ползвател на вещта.

Изрично в застрахователния договор е посочено, че собственик на автомобила е дружеството, но лизингополучател е въпросното физическо лице, което именно в тази връзка е имал правото да предяви претенция за обезщетение пред застрахователя. От приетата застрахователната полица е видно, че тя е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

По смисъла на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, 3 отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като по чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената работа.

От събраните по делото доказателства се установява, че върху паркиран лек автомобил е паднал клон от дърво, като са нанесени материални щети по возилото. Данни за това се съдържат както от издаденото официално удостоверение от съответния държавен орган (пожарната служба), чиито служители са посетили мястото след сигнала, така и от гласните доказателства на разпитания ползвател на возилото. Свидетелските му показания се подкрепят от останалия доказателствен материал, а и това са данни, предоставени от пряк очевидец, присъствал на мястото след падането на дървото, смачкало МПС- то. Същият е бил повикан там от полицейски екип, установил инцидента, като в случая е без значение, че няма съставен протокол за ПТП, доколкото документът принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Отделно, не за всяко ПТП се изисква съставяне на нарочен протокол, защото изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС.

Няма основание да не се кредитират свидетелските показания на лизингополучателя, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това автомобилът вече е бил ремонтиран, на сервиза са платени разходите по ремонта, като собственикът няма правен интерес задължително да иска да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която той ще дължи обратно застрахователното обезщетение при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Доколкото дървото е било разположено на място, представляващо публична общинска собственост, а и то е част от уличното озеленяване, чието основно предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, същото се явява собственост на общината. Нейно задължение е именно да поддържа и опазва озеленените площи на своята територия, като общината е длъжна с грижата на добър стопанин да се грижи за дърветата, чрез своевременно обследване на състоянието им и евентуално санитарна сеч, с оглед предотвратяване на произшествия с тях, за да не представляват те опасност за живота и здравето на хората. Именно виновното бездействие от страна на служителите на ответника е довело до причинената вреда и при това положение е изпълнен състава на този деликт, което пък обуславя гаранционно- обезпечителната отговорност на общината за вреди, причинени от нейни вещи, спрямо които тя упражнява надзор. При иска 4 по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на съответното учреждение, което е отговорно за вредите, причинени от негови служители, дори и когато не е установено кои служители конкретно са предизвикали с поведението си същите вреди. Без значение е и обстоятелството дали принципно ответникът е вземал мерки чрез ежегодно кастрене на дървесна растителност за предотвратяване на подобни инциденти, защото след като е допусканата тази ситуациядърво да падне върху паркиран автомобил, независимо от създадена организация в общината и от това дали за конкретното дърво е имало подаден сигнал, че то е опасно или застрашава околните, резултатът не е постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината следва да носи съответна отговорност.