Решение № 4605 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4605 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100509566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 231092/01.07.2025 г. от ответницата В. М. срещу Решение № 10411/03.06.2025 г. постановено по гражданско дело № 20241110149727 по описа за 2024 година на СРС, 41 състав, с което е признато за установено по предявения от А. Б. Д. и Н. Б. Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че В. К. М., не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район ******** с площ по документ за собственост 360 кв.м., а по скица – 341 кв.м., като разликата попада в улична регулация, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: 363, кв. 22, при съседи: ул. „357-ма“, от две страни – застроени имоти и улица, при съседи по кадастрална карта: ***, 68134,2822.364, *** и ***.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първата инстанция, като се излагат следните съображения: ищците нямали право да предявяват този иск, защото не са законни собственици на целия имот и дори ако твърденията им били верни, те щели да придобият само 2/3 от имота по наследство. Твърди се, че процесния имот е съпружеска имуществена общност, а постановлението за възлагане, с което Балканбанк придобива имота на публична продан, било издадено само срещу съпруга , поради което нейната половина от имота не 1 била прехвърлена. Поддържа се, че договорът за продажба от 1997 г., по който банката продала имота на наследодателя на ищците, е нищожен, тъй като по това време банката вече била в производство по несъстоятелност и нямала право да се разпорежда с имуществото си.

Поддържа се и че ответницата владяла имота непрекъснато повече от 10 години, което било достатъчно основание за придобиване на собственост по давност. Навежда се, че един от ищците признал в съдебно заседание, че не се е интересувал от имота, което противоречало на твърденията му, че е собственик. Поддържа, че към датата на завеждане на иска имота е бил в собственост на трето неучастващо в процеса лице. Моли съдът да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ищиците А. Д. и Н.

Д., с която се моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като се излагат следните съображения: твърди се, че ответницата не доказала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота в продължение на 10 години, като по делото било установено, че поставените от нея огради били премахвани многократно, което прекъсвало владението и доказвало, че то не било „необезпокоявано“. Сочи и че ответницата не манифестирала явно пред трети лица намерението си да държи имота като свой. Поддържа, че твърденията на ответницата били противоречи, тъй като от една страна твърдяла, че нотариалният акт на наследодателя на ищците е нищожен, но от друга страна поддържала, че е придобила имота по давност, а не въз основа на сделка или наследство. Оспорват се твърденията на ответницата, че била ипотекирана само 1/2 идеална част от процесния имот, тъй като целият процесен имот бил представен като обезпечение и ответницата също учредила ипотека върху своята идеална част. Счита, че постановлението за възлагане от 1997 г., било валидно и не е било оспорено по надлежния ред. Навежда, че сделката с която неговия наследодател е придобил имота е валидна, тъй като покупко-продажбата приключила преди съдебното решение за обявяване на банката в несъстоятелност. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, като по същество съдът намира следното:

Пред първата инстанция ищците А. Б. Д. и Н. Б. Д. са предявили срещу ответницата В. К.

М. отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик въз основа на давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район ******** с площ по документ за собственост 360 кв.м., а по скица – 341 кв.м., като разликата попада в улична регулация, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че праводателя на 2 ищците е придобил процесния имот чрез валиден договор за покупко-продажба сключен с „Балканбанк“ през 1997 г., като банката от своя страна е станала собственик чрез влязло в сила постановление за възлагане от публична продан през 1995 г. Приела е също, че целия имот е бил ипотекиран от ответницата и съпруга като обезпечение за заем, което позволява на кредитора да се удовлетвори от целия имот, независимо от съпружеската имуществена общност. Посочила е че продажбата на имота на праводателя на ищците е извършена преди обявяването на банката в несъстоятелност, поради което сделката не е нищожна по смисъла на Търговския закон. СРС е приел, че ответницата не е доказала елементите на чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като нейното владение не е било спокойно, явно и постоянно, а към 2002 г. ответницата дори не е знаела, че сградата в имота е разрушена, което доказвало липсата на трайна връзка с вещта и фактическо намерение за своене, годно да прекъсне собствеността на законните титуляри.

От фактическа страна по делото се установят следните обстоятелства:

От нотариален акт № 172, том LVI, дело № 12076/1992 г. за покупко- продажба на недвижим имот се установява, че С.А.С. и Й.В.С. са продали на С.С.Л. следния свой собствен недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, район „********, цялото с площ 360 кв.м., съставляващо имот пл. № 363, отреден за улица, по плана на гр. София, местността „НПЗ Модерно предградие", при съседи Л.Д., Н.Х., наследници на Стоянов, ведно с построените в имота жилищна сграда, от 65 кв.м.и стопанска постройка на 23 кв.м., за сумата от 60 000 лева. По делото не се спори и че С.С.Л. и В. К. М. са сключили граждански брак 28.06.1986 г., поради което процесния имот е придобит в съпружеска имуществена общност на основание чл.19,ал.1 от СК-1985 г. / отм./.

От мотивите на съдебното решение, постановено по търг.д. № 17/1997 г. на СГС, постановление от 02.12.2020 г. на нотариус Ж.Б. се установява, че върху процесния имот е била учредена договорна ипотека от С.С.Л. и В. К. М. с нотариален акт върху недвижим имот № 10, дело № 13284/1992 г. от 26.08.1992 г. на 1-ви Нотариус при Нотариалната служба на ІІ-ри РС-София.

С изпълнителен лист от 30.03.1993 г., издаден на основание чл. 237 ГПК по гр.д. № 768/1993 г. от Четвърти районен съд, С.Л., действащ като „Феникс – ССЛ“ е осъден да заплати на „Балканбанк“ АД сумата 1 252 628 лева, ведно със законна лихва , считано от 10.03.1993 г. до изплащането, както и 25 000 лева – разноски. С постановление за възлагане на недвижим имот от 22.05.1995 г., издадено по изпълнително дело № 2181/1993 г., съдия изпълнител при Районен съд – София е възложил на ТБ „Балканбанк“ АД, взискател по изпълнителното дело, процесния недвижим имот, за сумата 200 000 лева, на основание на чл. 382, вр. чл. 384 ГПК.

С решение № 80/01.08.1997 г. по ф.д. № 130/1996 г. на СГС, ТО, е обявена неплатежоспособността на ТБ „Балканбанк“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.10.1996 г. и е открито е производство по несъстоятелност по отношение на банката. С нотариален акт за покупко- продажба № 91, том LXXXV, 3 нот.дело № 16585/1997 г. от 04.07.1997 г., ТБ „Балканбанк“ АД продава на Г.С. Д. процесния недвижим имот.

По делото не се спори, че С.С.Л. е починал на 31.05.1996 г. и е оставил за свои наследници по закон В. К. М. (съпруга) и И.С.Л. (син), като синът му се е отказал от наследството и отказът е бил вписан в книгата за откази на СРС. По делото не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че на 07.11.2011 г. Г.С.

Д. е починал и е оставил за свой наследник по закон брат си Б. С. Д.. Последният е починал на 24.05.2012 г. и негови наследници по закон са съпругата му К. Г.а Д.а и синовете му А. Д. и Н. Д..

От нотариален акт № 25, том II-1, рег. № 3284, дело № 144/2020 г. на нотариус Ж. Б. се установява, че ответницата е призната за собственик на процесния имот по давност. Между страните не се спори, а и от представената справка от имотния регистър е видно, че на 28.12.2023 г. ответницата е продала имота на И.И. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том 1, рег. № 03527, дело № 0146/2023 г., изповядан пред нотариус М.Б. - Нотариус с район на действие Районен съд - София, вписан под № 764 в регистъра на Нотариалната камара.

По делото са събрани показанията на св. Н., който познава ответницата от дълги години.

Свидетелят посочва, че е посещавал имота заедно с ответницата в продължение на 15-16 години (от 2002 г. до 2018 г.), като посещенията били изключително чести над 100 пъти общо, като в определени периоди ходили по 10 пъти годишно. Посочва, че през 2002 г. свидетелят лично помогнал на ответницата да заградят имота с мрежа и колци два поредни пъти, но и в двата случая мрежата е била крадена в рамките на дни, което е отказало ответницата от по-нататъшни опити заради страх от съседите. Поддържа, че ответницата плевила имота и обмисляла да сади „лехички“, както и че активно търсила начин да застрои имота. Свидетелят водил потенциални инвеститори, които обаче са отказвали заради неатрактивното местоположение на имота. Посочва, че през 2002 г. в имота е имало основи на съборена къща, която според ответницата е била разрушена или ограбена преди това, а мястото е било „голо“, с няколко плодни дръвчета и храсти, като на по-късен етап дръвчетата са били отрязани от неизвестни лица.Посочва, че ответницата заявявала, че това е „единственото нещо, останало от съпруга “ и имала идея да построи къща там, за да живее в нея, тъй като е била под наем, и дори е проучвала възможности за кредит. Свидетелят заявява, че за всичките 15 години, през които се е грижил за имота, никога никой не се е появил, за да предяви претенции или да попита какво правят там. Поддържа, че ответницата твърдяла, че имотът е бил обект на съдебен спор с „Балканбанк“, но през 2002 г. съобщила на свидетеля, че съдът е отхвърлил иска на банката и тя има решение в своя полза.

По делото пред първата инстанция е била разпитана и св. Т., приятелка на ищцата от 1995 г. Свидетелят посочва,че за първи път посетила имота през 2002 г., след като бил отхвърлен иска на банката. Посочва, че при първото посещение през 2002 г. къща в парцела била напълно разрушена, а оградните стълбове били повредени. Сочи, че заедно с ответницата посещавали имоти редовно за да берат плодове и да почистват имота.Посочва, че 4 ответницата се опитвала да си направи градинка и засаждала растения, но те са били системно унищожавани от неизвестни лица. Потвърждава, че през 2002 г. били правени опити за поставяне на ограда, но мрежата изчезнала веднага след поставянето и след това повече опити за поставяне на ограда не били правени. Сочи, че посещавала имота заедно с ответницата от 2002 г. до около 2018 г., като първоначално ходели по- често, а след разболяването на ответницата– поне веднъж годишно или през година. Свидетелката заявява, че ответницата плащала данъци за имота и обмисляла да се премести да живее там или да го продаде.