Определение № 408 от 02.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 01.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст.Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600428 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А. В. М. – повереник на частните обвинители Н. И. Ч., А. Н. Ч. и К. Н. Ч. срещу определение от 13.09.2022 г. по НОХД № 31/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което осъденият С. И. С. е бил осъден да заплати на частните обвинители сумата от по 1000 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на повереник.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде изменен, като бъде увеличен размера на присъдените разноски и се определи възнаграждение за безплатното представителство, осъществено от повереника пред ВКС.

Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и обсъди изложените в нея доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

С определение по цитираното дело в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на осъдения са били възложени за заплащане разноските за 1 повереник на частните обвинители.

Производството по НОХД № 31/2019 г. на ОС-Смолян е приключило с влязла в законна сила присъда, с която С. И. С. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 предл. 1 и 4 вр. ал. 3, б. „б“ предл. 1 вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК за което му е било наложено условно наказание от две години лишаване от свобода и лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

С решение № 95 от 15.07.2022 г. по н. д. № 331/2022 г. на ВКС, III н. о. е било изменено решение № 260000 от 15.02.2022 г. по ВНОХД № 587/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като е бил намален срока на наложеното наказание лишаване от свобода от три на две години, а срокът на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от пет година на четири години, като решението на въззивната инстанция на съда е било оставено в сила в останалата му част.

По постъпило искане на повереника на частните обвинители, за възлагане на разноските във въззивното производство и в касационната инстанция, за които не е имало произнасяне, Окръжен съд – Смолян е осъдил подсъдимия С. И. С. да заплати частните обвинители по делото Н. И. Ч., А. Н.

Ч. и К. Н. Ч. сумата от 1000 лева. По отношение на искането на адвокат С. И.

С. да му възложи възнаграждение за безплатна правна помощ на частните обвинители пред ВКС е оставил молбата без уважение. Така е съобразил, че пред ВКС не е бил представян договор за правна защита и съдействие при условията на безплатно представителство.

С обжалваното определение обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че се явява компетентен като първа инстанция да се произнесе по депозираното искане за произнасяне в частта за разноските, които не са били възлагани със съдебен акт. Настоящият съд се съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се произнесе за невъзложените разноски в производството, защо нейно е задължението да възложи всички разноски в наказателното производство и има компетентност да издава изпълнителни листове.

В атакувания съдебен акт на Окръжен съд – Смолян правилно е било отбелязано, че по ВНОХД № 587/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив 2 са били представени договори за правна помощ /л. 45 от цитираното дело / с договорено възнаграждение от 1000 лева за представителство на частните обвинители пред въззивната инстанция. В кориците на делото пред ВКС не е налице договор за безплатно процесуалното представителство на частните обвинители чрез позоваване на разпоредбата на чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от посочената норма в принципен план, адвокатът има право да оказва безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от същия закон в случай на осъждане на насрещната страна за разноски, възнаграждението на адвоката, следва да бъде определено от съда и възложено за заплащане в тежест на противната страна. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, заплаща и разноските, направени от частния обвинител при направено искане за това. Следва да се съобрази, че НПК разрешава единствено въпросите за действително направените разноски без да урежда случаите, в които на допълнителна страна е била оказана безплатна правна помощ. Подобна е налице в специален закон – Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При разглеждане на исканията по чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът следва да провери дали е налице основанието за оказване на безплатно адвокатско представителство и да изследва наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА. В наказателния процес, обаче, предпоставките за безплатна адвокатска услуга не могат да се презюмират, а следва да бъдат установени. Условията, посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска помощ следва да бъдат доказателствено обезпечени. В случая липсват каквито и да е било данни, че частните обвинители са затруднени материално и именно това е била причината да ползват pro bono адвокатска услуга. Още повече, че в производството пред въззивната инстанция процесуалното представителство не е било безплатно, като е било договорено и изплатено адвокатско възнаграждение на повереника. Ето защо, не може да бъде споделен изводът на първия съд, че за тези двама частни обвинители претендираното от адвокат М. възнаграждение е следвало да бъде присъдено във връзка с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

3

С оглед на изложеното обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Молбата за присъждане на възнаграждение с основание е била оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Произнасянето на инстанцията за възлагането на разноските в приключилото въззивно производство също така е било съобразено с всички данни по делото и вече извършените произнасяния на съда, с които са били възлагани разноските по делото.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21365 от 13.09.2022 г., постановено в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД № 31/2019 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4