Решение № 110 от 24.06.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Поморие, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100789 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Г. Х. Д. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б. В., против „ВЕИ ГРУП“ ООД гр.С.З., понастоящем с правна форма ЕООД и седалище в гр....

Ищецът твърди, че заемал длъжността „Технически ръководител, Строителство“ при ответника, съгласно трудов договор № 154/11.05.2021 г., с място на работа с.К., общ.Поморие, при уговорено между страните трудово възнаграждение в размер 1 000 лв.

/511.29 евро/ и полагащ му се платен годишен отпуск от 20 дни.

Твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, със заповед № 49/29.04.2022 г.

Сочи, че за периода от м. януари до м.април 2022 г., включително, ответникът не му заплатил дължимото трудово възнаграждение, както и при прекратяване на трудовото правоотношение не му заплатил полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Предявява иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 лв. /2 045.17 евро/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.януари – м.април 2022 г., както и иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер както и сумата в размер 333 лв. /170.26 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане, като претенцията по чл.224, ал.1 от КТ е изменена при 1 претендирана сума от 863.60 лв. /441.55 евро/, представляваща обезщетение за неизползвани 19 дни платен годишен отпуск за 2022 г.

Претендира и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощника адв.М. М., е подал отговор, с който оспорва размера на претендираните от ищеца суми за трудови възнаграждения, като твърди, че дължимият нетен размер на месечното трудово възнаграждение на ищеца е 775.98 лв.

/396.75 евро/.

Ответникът оспорва дължимостта на трудово възнаграждение за м.януари 2022 г., с твърдение, че през този месец ищецът е ползвал неплатен отпуск, както и дължимостта на трудово възнаграждение за м.февруари 2022 г., с твърдение, че същото е заплатено на ищеца.

За останалия претендиран период ответникът признава основателността на иска за трудово възнаграждение до размера от 1 163.97 лв. / 595.13 евро/.

По претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ответникът признава иска до размера от 190.48 лв. /97.39 евро/, за 4 дни, с аргумент, че ищецът е ползвал неплатен отпуск, за който период не се дължи платен такъв.

Също претендира разноските по делото.

Ответникът е предявил и съдът е приел за разглеждане насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.с чл.203, ал.2 КТ, за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 7 000 лв. /3 579.04 евро/, представляваща имуществена вреда на работодателя – ищец по насрещния иск, причинена умишлено от работника – ответник по насрещния иск, която вреда се изразява в щети по лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., която претенция е изменена при претендирана сума от 564.81 лв. /288.78 евро/.

Ответникът по насрещния иск го оспорва като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители, които поддържат предявените претенции, възражения и оспорвания.

За да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото заверен преписи от трудов договор № 154/11.05.2021 г., че Г. Х. Д. е бил в трудови правоотношения с ответника „ВЕИ ГРУП“ ООД, на „Технически ръководител, Строителство“, при уговорено с договора основно трудово възнаграждение от 650 лв. /332.34 евро/ и платен годишен отпуск на работника и ищец от 20 дни.

Също е безспорно, че със заповед № 49/29.04.2022 г., препис от която е представен по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 01.05.2022 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, при размер на основното трудово възнаграждение на ищеца от 1 000 лв. /511.29 евро/, видно от представения по делото препис 2 от трудовата книжка на работника.

Във връзка със заявените с отговора оспорвания ответникът е представил преписи от молба от ищеца до ответника, за разрешаване на 30 работни дни неплатен отпуск за периода от 04.01.2022 г. до 14.02.2022 г., заповед № 52/04.01.2022 г., с която е разрешен на работника и ищец горепосочения отпуск и ведомости за заплати, относно изплащаните такива на работника в процесния период.

Ищецът е оспорил автентичността на горепосочените молба, заповед и ведомости, с твърдение, че същите не са подписани от него.

В производството по чл.193 ГПК, открито по оспорването, съдът кредитира изцяло неоспорените от страните основно и допълнително заключение на вещото лице Щ. К. Н. по извършената съдебно-почеркова експертиза, които са пълни, ясни и обосновани и съгласно които подписът от името на ищеца в молбата за ползване на неплатен отпуск, подписът за работник в заповед № 52/04.01.2022 г., както и подписите за ищеца във ведомости за заплати за м.януари, м.февруари, м. март и м.април на 2022 г., не са изпълнени от ищеца Г. Х. Д., поради което съдът приема, че посочените документи, в частта им относно авторството на подписа на ищеца са неавтентични, поради което оспорването следва да бъде признато за доказано.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че ищецът не е ползвал неплатен отпуск в периода от 04.01.2022 г. до 14.02.2022 г.

По делото е прието заключението на вещото лице Г. С. Р. по извършената съдебносчетоводна експертиза, съгласно което нетното трудово възнаграждение на ищеца за месеците февруари, март и април на 2022 г., е в общ размер от 1 163.97 лв. /595.13 евро/, в това число 387.99 лв. /198.38 евро/, за м.февруари и 775.98 лв. /396.75 евро/, за м.март.

Този извод на вещото лице е обоснован със заповед № 52/04.01.2022 г., и отразяването във връзка със същата във ведомостта за заплати за м.януари 2022 г., че на ищецът няма начислено възнаграждение, както и във връзка с отразяването във ведомостта за м.април 2022 г., че ищецът е в неплатен отпуск, като отсъствието обхваща целия месец и няма начисление на работна заплата.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице сочи, че по отношение на м.януари и април, за които е посочено, че ищецът е бил в неплатен отпуск, към момента не би могло да се начисли възнаграждение, което да бъде облагано с осигурителни и данъчни удръжки, тъй като трудовото правоотношение е прекратено, като ако за тези месеци ищецът не е бил в такъв отпуск брутното му възнаграждение е от по 1 000 лв. /511.29 евро/, за всеки от месеците.

По делото не са представени доказателства ищецът и работник да е ползвал неплатен годишен отпуск за м.април на 2022 г., като отразяването във ведомостта за заплати за този месец не съставлява такова доказателство, тъй като ведомостта не е подписана от работника, съответно липсва признание за неизгоден за страната факт.

Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща 3 уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като работодателят дължи трудово възнаграждение, ако работникът е престирал дължимия труд.

Както бе посочено, по делото не се установи, че работникът не е полагал труд в процесния период поради ползване на неплатен отпуск, поради което съдът приема, че работодателят му дължи възнаграждение, като спорен по делото е въпросът относно размера на дължимите суми.

Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, каквото лично изплащане се твърди и в случая, като изпълнението на това задължение на работодателя се удостоверява с подписа на работника във ведомостта.

В случая по делото се установи, че подписите във ведомостите за процесния период не са положени от работника, не са налице други доказателства за изпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение, поради което предявеният иск по чл.128, т.2 КТ е установен по основание.

По отношение на спорния въпрос дали на работника се дължи брутно или нетно възнаграждение съдът намира следното.

Съгласно Решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК на ВКС и посоченото в него Решение №/166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК на ВКС, при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.

Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство.

Предвид посочената съдебна практика и при съобразяване на заключението по съдебносчетоводната експертиза, искът е установен до размера от 3663.97 лв. /1 873.36 евро/, от която сума 1 000 лв. /511.29 евро/, представляващи брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.януари 2022 г., 387.99 лв. /198.38 евро/, представляващи нетно трудово възнаграждение за 10 работни дни на м.февруари 2022 г., 500 лв. /255.65 евро/, брутно трудово възнаграждение за останалите работни дни на този месец, 775.98 лв. /396.75 евро/, представляващи нетно трудово възнаграждение за м.март 2022 г. и 1 000 лв. /511.29 евро/, представляващи брутно трудово възнаграждение за м.април 2022 г., при съобразяване на погасените публични вземания за м.февруари и март от процесния период.

Съгласно заключението на вещото по съдебно-счетоводната експертиза, на 17.02.2022 г., ответникът е предоставил на ищеца служебен аванс в размер от 2 940 лв. /1503.20 евро/, от която е възстановена дължима на ищеца сума от 240 лв. /122.71 евро/, като разликата от 2 700 лв. /1380.49 евро/, не е възстановена в дружеството, за която сума ответникът е направил 4 възражение за прихващане.

Съгласно соченото от ответника Решение № 156/15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г., II т. о., ТК на ВКС и цитираната в него константната практика на касационната инстанция, възражението за прихващане, надлежно заявено във висящо производство, съставлява процесуално действие за защита срещу предявения иск и то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно активно вземане. При съдебното прихващане погасителният ефект настъпва след влизане в сила на решението, тъй като едва към този момент се установява ликвидността на насрещните вземания, или на едно от тях, което е спорно.

В случая обаче възражението е за прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение, върху което не се допуска предварително изпълнение без съгласие на работника, което прихващане е недопустимо, в който смисъл изрично Решение № 295/18.06.2012 г. по гр. д. № 251/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС, ето защо възражението е неоснователно и искът следва да бъде уважен до установения размер от 3663.97 лв. /1 873.36 евро/, като за разликата до предявения размер от 4 000 лв. /2 045.17 евро/, искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза /допълнение/, през процесния период ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, поради което ответникът му дължи обезщетение за неизползвани 19 дни платен годишен отпуск за 2022 г., в размер от 863.60 лв. /441.55 евро/, ето защо претенцията по чл.224, ал.1 от КТ, като установена по основание и размер следва да се уважи изцяло.

Разпечатката съдържа 44 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/067b3441-da89-48ad-b16f-ec89556b1341