Решение № 1884 от 29.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520103121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че на 14.12.2019 г. между „Стик - Кредит“ АД, като кредитор и ответника Г. П. П. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ***. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 400,00 лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 13.01.2020 г., на 1 брой погасителна вноска, от 400 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

1

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Поради това търси от длъжника неплатената главница, договорна лихва и законна лихва за забава. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС-Русе. Съдът е уважил претенцията по образуваното дело и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 664,70 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 400,00лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12,00 лв. за периода от 14.12.2019 г. до 13.01.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 252,70 лв. за период от 13.01.2020г. до 12.12.2024 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията по ч. гр. д. № ***/2025г. по описа на PC - Русе. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност, тъй като от сключване на договора са изминали шест години. Моли 2 исковете да бъде отхвърлени изцяло.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 23.12.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №***/2024 г. на РС-Елхово, изпратено по подсъдност в РС-Русе, където било образувано ч.гр.д. № ***/25г. по описа на РС-Русе. Издадена била заповед № ***/20.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. П. П. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 400,00 лева – главница; сумата 12,00 лв. – договорна лихва за периода от 14.12.2019 г. до 13.01.2020 г.; 252,70 лева – лихва за забава за периода от 13.01.2020 г. до 12.12.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 25,00 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

От представените писмени доказателства се установява, че на 14.12.2019 г. между „Стик - Кредит“ АД и Г. П. П. бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***, по силата на който кредиторът „Стик – Кредит“ АД е предоставил на ответника сумата от 400,00 лева със срок на ползване от една година от датата на сключване на договора, като с изтичането му срокът на ползване се удължава автоматично с една година за общо три години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Страните договорили ответника да върне дадената в заем сума в срок до 30 дни по първия транш. Уговорена била месечна лихва по първия транш в размер на 12,00 лева за срок от 12 месеца, 3 както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Съгласно чл. 2 от договора, неразделна част от същия са Приложение 1 - заявлението за кредит, Приложение 2 - погасителния план и общите условия.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, потребителят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно неотменима изявления на банката да заплати на “Стик-Кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на „СтикКредит“ АД за заплащане на тези задължение. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 18 третото лице – поръчител /солидарен длъжник следва да посети някой от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/ договор за поръчителство за връщането на дължими по договора. Със сключването на посочения договор задължението на кредитополучателясе смята за изпълнено. Съгласно чл.19 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от Страна на кредитора с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг, страните се договарят,, че третото лице поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: навършена възраст от 21 години; минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липсата на записи в ЦКР относно просрочия под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „Стик-Кредит“ АД; служебна бележка от работодател за доход за шест месеца назад.

Съгласно чл.20 страните по делото уговорили, че изпълнението на задължението на кредитополучателя посочено в чл.17,18 и 19 ще причини на кредитора вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай, че дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

Представена е по делото Разписка за извършено плащане от ePay.bg, на 4 която за получател е записано името на ответника за сума в размер на 400 лева №***/14.12.2019 г., неподписана.

Представени по делото са Общи условия на „Стик – Кредит“ АД, както и стандартен европейски формулярза представяне на информация за потребителските кредити“StikCreditдо 400 лева“.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „Стик – Кредит“ АД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера. Представено е извлечение от Приложение №1 към договора, в което под №***, фигурират имената на ответника за общ дължима сума от 1575,82 лева.

Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество до Г. П. П., за което липсват доказателства за връчване.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/20.01.2025 г. по ч.гр. д. № ***/2025 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, както и между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.

Предвид на това исковете са допустими.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потреби-тел по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл 5 процесния договор попада под уредбата на ЗПК.В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече – чл. 6 от ЗПФУР.

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Стик-Кредит“ АД и ответника е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № ***/14.12.2019 г.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, уговорената с договора неустойка и претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване на изпълнението.