Решение № 599 от 30.12.2022, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 599 гр.Плевен, 30.12.2022год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

При секретаря Бр.Монова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм.дело №798 по описа за

2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от Х.Н.А. ***, чрез адв. Кр.Д. ***, против Решение № 305000-1668/08.099.2022г. на Началник участък –Гулянци при РУ на МВР Никопол, с което е отказано издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на гладкоцевно ловно оръжие за ловни цели.

В жалбата са наведени доводи, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, неспазване на установената форма и липса на мотиви. Твърди се, че съгласно чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84 ал.2 лицето получило разрешение за съхранение и / или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81 а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от изчерпателно посочени документи. Излага доводи, че при всяко искане за подновяване на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителни предпоставки, определени в закона за притежаваното и носенето на вече придобитото оръжие.Твърди се, че в оспорения акт липсват мотиви досежно отсъствието на която и да е от предвидените в закона материални предпоставки, свързани с личността на заявителите, а изложените от ответника мотиви в акта се свеждат до липса на основателна причина, която по несъмнен начин да налага подновяване на разрешението за носене и употреба на оръжие. Твърди, че съгл. Чл. 59 ал.2 т.4 от АПК във всеки административен акт следва да са посочени фактическите и правни основания за неговото постановяване. Излагането на ясни мотиви е от съществено значене, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Твърди се, че при издаване на административния акт е допуснато нарушение на закона, като административният орган е следвало да даде указания на заявителя в 30 дневен срок да отстрани констатирани непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона. Твърди, че в конкретния случай административния орган е дал на заявителя 5 дневен срок съгласно чл. 34 ал.3 от АПК да представи допълнителни доказателства и възражения, с които да обоснове необходимостта от продължаване на срока на действието на разрешителното.

Твърди, че специалния закон ЗОБВВПИ изрично определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя за да допълни заявлението си и този срок е определен на 30 дни, а административния орган няма право на преценка и не може да приложи друг ред затова. Твърди, че общата норма на чл. 34 ал.3 от АПК не се отнася до хипотеза на отстраняване на непълноти на заявлението и премахване на несъответствие с изискванията на закона, общата норма е чл. 30 ал.2 от АПК, но тя се явява неприложима при наличието на специална по чл. 83 ал.2 от ЗОБВВПИ.Излага доводи, че административния орган неправилно е преценил кои от общите правила при издаване на индивидуален административни актове са приложими в производството по издаване на разрешение за оръжие по ЗОБВВПИ, кои не се прилагат, поради наличие на специални такива, като това нарушение според жалбоподателя се явява съществено.В заключение прави искане за отмяна на обжалвания отказ.

Ответникът в дадения срок е представил пълната административна преписка по оспорения административен акт. Не се изразява становище по жалбата.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се е явил неговият пълномощник адв.Д. ***. Счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен и излага допълнителни доводи в тази насока. Моли за неговата отмяна.

Ответникът Началник на РУ- Никопол, редовно призован не се явява. Представлява се от юрк А., която изразява становище, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен.

Административен съд-Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореният отказ е връчен на Х.А. на 09.09.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 15.09.2022г. Като подадена в 14-дневния законоустановен срок за обжалване, от активно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от търсената защита, жалбата е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представеното по делото заявление/ стр.7/ е, че Х.Н.А. е подал на 04.08.2022г. заявление за издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно гладкоцевно оръжие. Представена е декларация по чл. 58 ал.1 т. 5-8 от ЗОБВВПИ, декларация по чл. 76 ал.4 от ЗОБВВПИ. По делото е представена докладна записка от мл. експерт И. Ц., от която е видно че при извършената проверка е установено, че подадените от Х.А. документи са редовни, лицето не се води на учет и не е настанявано в диспансерно отделение за психични разстройства към УМБА Д-р Г.Странски ЕАД Плевен, както и че има монтирана метална каса на адреса в гр. Гулянци и отговаря на изискванията на чл. 98 от ЗОБВВПИ. Установено е, от събраните по служебен път документи-удостоверение от Национална следствена служба №

4138/03.08.2022г. е видно, че към 02.08.2022г. има данни за обвинения по неприключили наказателни производства. Пр.пр. ***г. по описа на РП Плевен, досъдебно производство 218/2022г. по описа на 02 РУ Плевен за престъпление по чл. 343в/3/ от НК , от свидетелство за съдимост № 455/05.08.2022г. на РС Никопол е видно, че лицето е осъждано и е реабилитирано по присъдите на РС Левски.В заключение е изразено становище, че Х.А. не отговаря на изискванията на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, поради което е предложено на същия да не бъде издавано разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие, на същия да се изпрати съобщение да представи в 5 дневен срок писмени искания и доказателства. Представена е и докладна записка от 22.08.2022г., от която е видно че от направената справка в масивите на МВР е установено, че заявителя е криминално проявен, има регистрирани ЗМ 961711/1996г- по описа на първо РУ Плевен за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 от НК и ЗМ № 22219/2022г. по описа на второ РУ Плевен за извършено престъпление по чл. 343 в ал.3 от НК, има регистрирана криминалистическа регистрация № 2578/2022г. на РУ Гулянци за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК , криминалистическа регистрация № 61904/2022г. на 02 РУ Плевен по чл. 343 в ал.3 от ВС и съдебно дело 94118/1994г. на РС Левски за извършено престъпление по чл. 356 ал.1 от НК с наложено условно наказание 1 година лишаване от свобода.Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост издадено на 03.08.2022г. е, че Х.А. не е осъждан. По делото е представена справка за съдимост издадена от РС Никопол на 08.08.2022г., от която е видно, че Х.А. е осъден с присъда по НОХД 19/1983 на РС Никопол на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, реабилитиран по право на 20.12.2992г., както и че с присъда постановена по НОХД 118/1994г. по описа на РС Левски е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година , изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, реабилитиран на осн. чл. 87 от НК с определение на РС Левски.

Представено е и удостоверение от ОП Плевен, от което е видно, че към 02.08.2022г. срещу Х.А. има образувано и неприключило наказателно производство – пр.пр. ***г. по описа на РП Плевен, досъдебно производство № 218/2022г. по описа на второ РПУ Плевен за престъпление по чл. 343в ал.3 от НК.

Представен е билет за лов, членска карта на НЛРС и копие на лична карта.

Към преписката е приложено и постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.07.2022г. на прокурор от РП Плевен, от което е видно ме досъдебното производство по пр. преписка № 642/2022г. по описа на РП Плевен образувано и водено срещу Х.А. за престъпление по чл. 343б ал1 от НК е прекратено.

Видно от представеното по делото/ стр. 12/ съобщение до заявителя е, че е установено, че заявителя не отговаря на изискванията на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ и е уведомен, че съгл. Чл. 155 ал.1 нр. Чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ е започнало административно производство по издаване на решение за отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие и е даден 5 дневен срок да се представят писмени възражения и доказателства. Видно от съобщението е, че то е връчено на заявителя на 29.08.2022г. По делото не са представени доказателства, че в дадения от органа петдневен срок жалбоподателят е направил искания или възражения във връзка с констатираното, че не отговаря на изискванията на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ.

Видно от представеното по делото- стр. 10 решение е, че е издадено решение за отказ рег.№305000-1668/08.09.2022г.,с който на е отказано да бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно гладкоцевно оръжие на Х.Н.А. Ц. А. За да постанови отказът административният орган се е позовал на това, че при извършена проверка е установено , че срещу А. е образуван ЗМ 22218/2022г. по описа на втору РУ Плевен и пр.пр. ***г на РП Плевен за извършено престъпление по чл. 343 в ал.1 НК. Позовал се е на разпоредбата на чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, която гласи че не се издава разрешение на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление.В заключение, въз основа на приложените документи и извършената служебна проверка, и предвид факта, че става въпрос за общо опасно средство е отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на гладкоцевно ловно оръжие и боеприпаси за него. Решението е подписано от Б. Б. „За началник РУ Никопол “

Именно този индивидуален административен акт е предмет на настоящето съдебно производство.

От представената по делото справка, препис от предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и препис от решение 0 611/16.11.2022г. се установява, че Х.А. е признат за виновен в това, че на 30.01.2022г. в гр.Плевен управлявал МПС-товарен автомобил „Киа К 2700“ с рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0270-00004/29.01.2022г. издадена от РУ на МВР Гулянци, връчена лично на 29.01.2022г.- престъпление по чл. 343в ал.3 вр. ал.1 от НК и на осн. чл. 78 а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.