Определение № 825 от 04.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 825 гр. Стара Загора, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500441 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл. 410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „А.с.в.“/АСВ/ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от З.Б. чрез процесуалния си представител юриск. Б.Д. против разпореждане № 1014/20.05.2025г., постановено по ч. гр. д. № 475/2025 г. по описа на PC Чирпан, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. М. Х. с ЕГН ********** от гр. Ч., ***.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от „А.с.в.“ ЕАД, гр.С. срещу длъжника Р. М. Х. с ЕГН ********** от гр. Ч., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите:

361,39 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 764984/16.11.2022г.; 14,18 лв. - договорна лихва за периода от 23.12.2022г.

1 до 01.02.2023г.; 213,19 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.12.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 13.03.2020г.14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /02.05.2025г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 25.07.2022г., сключен между „С.к.“ ООД /като кредитор/ и Р. М. Х. /като длъжник/, като кредитора има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 05.08.2024г. и приложение № 1 към него.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е приел, че липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлените права.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Съгласно чл. 27. (1) ГПК:

"Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. ", а съгласно чл. 26. (2) ГПК: "Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. ". За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно.

Изискването за съобщаване на сключения договор за цесия на длъжника цели да гарантира неговите интереси, тъй като той не е страна по договора, но последиците на договора засягат неговата правна сфера. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 2 от ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради това длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – вече и на новия кредитор. Следователно изпълнението на изискването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е факт относим към правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане, нито към принадлежността на вземането в патримониума на цесионера /той придобива същото от момента на сключване на договора за цесия/, а към противопоставимостта на цесията на длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира изпълнение на придобитото от него вземане. От момента на съобщаването от цедента, договорът за цесия поражда действие и по отношение на длъжника и той не може да се освободи от задължението, като престира на първоначалния кредитор. Именно поради това съобщаването на цесията е факт от значение за спорното право, чието настъпване следва да бъде съобразено от съда в хода на висящото производство.

В практиката на ВКС /Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. / се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК /Виж Определение № 559 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 884/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н./. В Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В., е прието също така, че не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

В случая доколкото се касае до заповедно производство, достатъчно е изложението в заявлението по чл. 410 от ГПК на конкретни данни за извършено уведомяване на длъжника.

3

Настоящата въззивна инстанция намира, че РС- Чирпан правилно е отчел, че заявителят не се е легитимирал като кредитор по процесното вземане, тъй като същият не е представил договора за цесия и приложение с №1 към него.

С оглед на всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Това въззивно съдебно определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с № 1014 от 20.05.2025г. по ч.гр.д.№ 475/2025г. по описа на РС- Чирпан, като ПРАВИЛНО и

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4