Решение № 978 от 27.06.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1039/2023
- Вид
- Решение № 978
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 415 , ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 978 гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201039 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „МН-БЛЕК СИЙ“ООД, с управител и представляващ М.Н. против НП № 03-014092/28.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415 , ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В подадената до съда жалба не се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че определеното наказание не съответства на тежестта на нарушението , както и на произтеклите вредни последици. Сочи се, че непосредствено преди проверката в обекта е постъпило ново количество на въглероден диоксид, чието подреждане и обезопасяване е изисквало време. Твърди се, че след приключване на проверката обезопасяването е било направено от салонен управител и служител в обекта, съотв. евентуалните вредни последици незабавно са отстранени. Иска се НП да бъде изменено като се намали размера на административната санкция до минималния такъв.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която 1 в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че е приета като дата на извършване на нарушението, датата на извършване на проверката, в хода на която е установено, че задължителното предписание не е изпълнено. Иска се да бъде присъдено в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – свид. Д. Д. и свидетеля по акта - свид. М. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 26.06.2020 г. представители на ДИТ – Варна – главен инспектор М. М. и инспектор М.Ж. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „МН – БЛЕК СИЙ“ ООД в обект, стопанисван от същото - ресторант „Мармалад Порт“, находящ се в гр. Варна, Морска гара.
В хода на проверката е установено, че не са укрепени бутилките със сгъстени газове /въглероден диоксид/, използван в ресторант „Мармалад Порт“, находящ се в гр.
Варна – Морска гара, с което е нарушена Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./. С протокол № ПР2017327/14.07.2020 г. за извършена проверка е адресирано до дружеството задължително предписание да се укрепят бутилките с въглероден диоксид против падане с цел осигуряване на безопасността и здравето на работещите, използвани в ресторант „Мармалад Порт“, находящ се в гр. Варна – Морска гара. Посочен е срок за изпълнение на предписанието – 30.07.2020 г. Предписанието е връчено на представляващ дружеството на 14.07.2020 г.
На 08.07.2021 г. в обекта е извършена последваща проверка от служители на ДИТ – Варна - свид. Д. и свид. М.. В хода на проверката е констатирано, че в обекта са налични бутилки с въглероден диоксид , които не са укрепени срещу риск от падане.
При така установените факти, свид. Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, въз основа на който на основание посочената разпоредба е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, 2 обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление
№ 03-014092/28.07.2021 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на „ГИТ“ .
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съдът намира, че в хода на писмените и от гласните доказателства по делото, събрани чрез показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява безспорно, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило предписанието, визирано в пункт № 1 на протокол № ПР2017327/14.07.2020 г., а именно да се укрепят бутилките за сгъстени газове, които се съхраняват в обекта. В хода на съдебното производство въззивникът не оспорва качеството си на работодател и не ангажира доказателства оборващи фактите, установени въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани чрез приложената административно-наказателна преписка и чрез показанията на разпитания инспектор при ДИТ-Варна При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството на основание чл. 415 ал.1 от КТ, доколкото посочената разпоредба предвижда нарушението в хипотезата си.
Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено на датата на последващата проверка, към която е установено, че предписанието не е изпълнено и със съответното бездействие се реализира състава на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ.
3
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на необходимите действия за осигуряване на безопасни условия за съхранение на бутилките със сгъстени газове. Трайно установено положение в съдебната практика е, че при задължения за бездействия мястото на нарушението е там, където е било дължимо правно значимото действие, а именно по седалището и управлението на дружеството. .
Неоснователни са доводите за несъставомерност на извършеното нарушение с оглед изготвено предписание от синдикална организация до дружествотожалбоподател за изплащане с приоритет на най-старите задължения. Посочения принцип за погасяване на задълженията е нормативно закрепен, съотв. наличието на изискуеми задължения с приоритетно изпълнение според закона, не води до отпадане на отговорността за неизпълнението на други такива, по отношение на които длъжникът е забава в т.ч., когато тази забава е възведена от закона като административно нарушение.
Съдът намира, че случая нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, така и с оглед периода, в който дължимите възнаграждения не са били изплатени. С оглед на изложеното обществената опасност на реализираното бездействие не може да бъде характеризирана като явно незначителна или липсваща такава по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства. По делото не са констатирани и обсъдени от АНО данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което и доколкото не липсва информация за имущественото състояние на юридическото лице, съдът намира, че административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се 4 присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 100 /сто / лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на сумата от 60 /шестдесет/ лева.
Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0679bbcb-67fc-4782-85e0-5c975a565731