Решение № 184 от 11.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Ихтиман, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200450 по описа за 2024 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„*“ ЕООД, ЕИК *, * е обжалвало наказателно постановление № 232400243/22.07.2024 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до нарушение на материалния закон.

Наведени доводи и за маловажност на извършеното административно нарушение.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Във връзка с постъпили сигнали по „Горещ телефон“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ в периода от 08.05.2024 г. до 23.05.2024 г. е била извършена проверка на трудовото законодателство в къща за гости „Европа“ и ресторант в *, стопанисван а от „*“ ЕООД.

В хода на проверката било установено, че в личното трудово досие на работника *, работил на длъжността „готвач“ се съдържа неподписана молба за прекратяване на трудовото правоотношение с „*“ ЕООД, както и заповед № 02-0531/26.04.2024 г. на управителя на дружеството, с която е прекратено трудовото правоотношение с * на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 26.04.2024 г. Заповедта не е била връчена на работника, но на 26.04.2024 г. е подадено уведомление до ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 КТ .

Съгласно представения график за работа за месец май 2024 г. лице * е фигурирало в графика до 07.05.2024 г., а съобразно присъствената форма за месец април 2024 г. той е работил до 23.04.2024 г.

1

Тези обстоятелства са дали основание да бъде съставен АУАН

№ 232400243/23.05.2023 г., в който актосъставителят е приел, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, тъй като е подал уведомление за прекратяване на трудовия договор преди да е прекратено трудовото правоотношение между страните..

По делото е представена декларация от *, в която той е декларирал, че след 26.04.2024 г. не е работил при „*“ ЕООД

Представена е покана от работодателя от 26.04.2024 г. до * за връчване на документи във връзка с прекратяване на трудовото им правоотношение, която съгласно представената разписа от „Български пощи“ е подадена на 23.05.2024 г.

В разпита си в съдебно заседание свидетеля по акта К. К. потвърждава констатациите в АУАН, според която работодателят е уведомил ТД на НАП без да е спазена формата за прекратяване на трудовото правоотношение..

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, за допуснатото нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал.

1, т. 2 Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ на „*“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От правна страна:

При служебната проверка, съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Това задължение на работодателя е уредено и в чл. 3, ал. 1, т. 2 Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.

При логическото и езиково тълкуване на диспозициите на посочените норми, според настоящият състав, нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ, респ. чл. 3, ал. 1, т. 2 Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ се може да бъде извършено само чрез бездействие, а именно при пропускането на законоустановения 7-дневен срок за подаване на уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение.

В хода на административнонаказателното производство обаче, актосъставителят, а и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е извършил нарушение, изразяващо се в преждевременно подаване на уведомлението по 62, ал. 5 КТ.

Вярно е, че съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено.

Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. В случая трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие , което е една от формите за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. В тази хипотеза не е приложим общият текст за момента на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, тъй като прекратяване по взаимно съгласие се изисква изявление на двете страни, като страната, към която е 2 отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт на работодателя има само констативно действие (Решение № 265 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012 г., IV г. о., Решение № 406 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012 г., III г. о.).

По делото е установено, че е имало подадена молба от 23.04.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника, адресирана до работодателя, която не е била подписана, като на 26.04.2024 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, която заповед не е била връчена на работника. Впоследствие работникът в писмена декларация е потвърдил, че е преустановил за предоставя работната си сила и трудовото му правоотношение фактически е било прекратено от 26.04.2024 г.

Обстоятелството дали е била спазена формата за прекратяване на трудовото правоотношение обаче касае вътрешните отношения между страните в това правоотношение, но не е не е свързана изпълнението на задължението по чл. 62, ал. 3 КТ, което следва да бъде сторено от работодателя в 7-дневен срок, независимо от това дали прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно или не. Доколкото в заповедта е посочено, че това е станало по взаимно съгласие, като е била посочена и датата, считано от която трудовоправната връзка се счита за прекратена, работодателят законосъобразно е подал уведомлението за прекратяване по чл. 62, ал. 5 КТ.

Казано другояче подаването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ не е обвързано със законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, а нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ предполага продължилото повече от седем дни, считано от прекратяването на трудовия договор, бездействие на работодателя да подаде уведомлението по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. В настоящия случай поведението на работодателя би могло да съставлява друго нарушение на трудовото законодателство, респ. да повлече незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, в случай че не е имало надлежно волеизявление на работника за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но не покрива фактическия състав на вмененото нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.

Затова и настоящият състав приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като не е извършено административното нарушение за което е наложена имуществената санкция на жалбоподателя.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. В случая обаче, макар и такива да са поискани с жалбата, то не следва да бъдат присъждани, доколкото по делото няма доказателства да е било заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2400243/22.07.2024 г., , издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда Софийска област“.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3