Решение № 92 от 23.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000015 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 124/11.11.2024г. по т.д. № 79/2023г. на Окръжен съд-Русе са отхвърлени предявените от „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК 200005355, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“ 3, бл. „Лебед“, ет.1 и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 831838874, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Тодор Александров“ 133, ет.8, ап.26 срещу „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД, ЕИК 104609067, със седалище и адрес на управление с. Арбанаси, община Велико Търново, ул. „Къща“ № 76 искове за сумата от 1 606.20 лв., представляваща стойността на извършени СМР по Договор за строителство от месец ноември 2020г. и за сумата от 80 696.73 лв., представляваща стойността на извършени СМР по Договор за строителство от месец юни 2021г., ведно със законната лихва върху посочените главници от 16.03.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователни. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД срещу „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД насрещен иск за заплащане на сумата от 35 878 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди изразяващи се в заплатено от „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД на „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, и „НСК СОФИЯ“ ЕООД възнаграждение за изграждане на временен покрив в имот на ул. „Рождество Христово“ № 5 в с. Арбанаси, Община Велико Търново, като неоснователен.

Срещу посоченото решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т и М 1

БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и „НСК СОФИЯ“ ЕООД срещу „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД искове с правно основание чл.266 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1от ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ищцовите дружества, чрез процесуалния им представител по пълномощие – адвокат К. К.. Жалбоподателите считат, че обжалваното от тях решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират оплаквания срещу извода на първостепенния съд за нищожност на договора от м.юни 2021г. поради невъзможен предмет, като считат, че същия противоречи на материалния закон и събраните по делото доказателства. Намират, че съдът в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл служебно по нищожността на сделката. Поддържат, че са изправна страна в процесните договорни отношения с ответника, не са в забава и неизвършването на пълния обем договорени работи се дължи на неосигуряването на средства от страна на възложителя за изграждането на двуетажната пристройка. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендират направените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат Й. Н., в който заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваните части, да бъде потвърдено.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат изразените във въззивната жалба, съответно в отговора й и представените от жалбоподателите писмени бележки, позиции по спора. Претендират разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и „НСК СОФИЯ“ ЕООД срещу „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД, в която ищците твърдят, че са съдружници в „АРБАНАСИ 2020“ ДЗЗД, създадено за изпълнение на обект с предмет „Извършване на СМР на съществуваща сграда в УПИ ******, кв.35, с. Арбанаси“. По силата на сключен през м.ноември 2020г. договор за строителство „ЕММА ДЖОНСЪН“ ЕООД възложило на „АРБАНАСИ 2020“ ДЗЗД извършването на консервационна дейност в собствен на възложителя имот в с. Арбанаси, община Велико Търново - УПИ ******, заедно с построената в него къща, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 35 500 лв. след подписване на Протокол обр. 19 и издаване на фактура от страна на изпълнителя. Извършено било авансово плащане в размер на 10 650 лв. съгласно фактура № 781/26.11.2020г. Съгласно съставен Протокол обр.19 от 07.01.2021г. били извършени СМР на стойност 37 467.46 лв., от която сума след приспадане на платения аванс, останали дължими 1 606.20 лв. За последната издали фактура № 9/06.03.2023г., която заедно с акт образец 19 изпратили на адреса на управление на възложителя, в съответствие с договора, но сумата не била платена. Твърдят, че през месец юни 2021г. сключили втори договор за строителство за извършване на строително- реставрационни дейности в същия недвижим имот собственост на възложителя, съгласно количествено-стойностна сметка, 2 срещу заплащане на възнаграждение в размер на 200 233 лв. след подписване на Протокол обр. 19 и издаване на фактура от страна на изпълнителя. Сочат, че на 11.08.2021г. бил подписан Протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво и авансово им била заплатена сумата 60 067 лв. съгласно издадена фактура № 2/26.08.2021г. На 04.12.2021г. бил подписан Протокол обр. 19 за извършени СМР на обща стойност 38 331.70 лв., въз основа на който издали фактура № 3/05.12.2021г. за сумата от 35 374.93 лв. и фактура № 6/06.02.2023г. за 2 956.74 лв., която също била изпратена на адреса на управление на ответника, но не било извършено плащане по нея. Твърдят, че не са им платени и приетите с Протокол обр.19 от 27.08.2021г. СМР, за които е издадена фактура № 5/06.02.2023г. на стойност 11 859.83 лв., приетите с Протокол обр.19/03.02.2023г. СМР, за които е издадена фактура № 8/06.02.2023г. на стойност 18 947.72 лв. и приетите с Протокол обр.19 от 07.02.2023г. СМР, за които е издадена фактура № 7/06.03.2023г. на стойност 46 932.43 лв., последната след приспадане на платения аванс от 60 067 лв. Тези фактури също били изпратени на адреса на управление на ответника. Прави се искане за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от 1 606.20 лв. по Договора за строителство от месец ноември 2020г. и сумата от 80 696.73 лева по Договора за строителство от месец юни 2021г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл.376 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове. Твърди, че процесните фактури и Протоколите обр.19 от 03.02.2023г. и от 07.02.2023г. са създадени непосредствено преди подаване на настоящата ИМ, а посочените два протокола не са подписани от негов представител. Оспорва дължимостта на исковите суми с твърдението, че не е настъпило договореното между страните условие за заплащането им по чл.3.2.2. от договора, а именно да е завършен покрива и не е била договаряна промяна на размера на възнаграждението, доколкото съгласно чл.3.1 същото е твърдо установено и окончателно и може да бъде променяно само писмено със съгласието на двете страни в правоотношението. Твърди неизправност на изпълнителя, тъй като е в значителна забава в изпълнение на задълженията си по договора с оглед договорения краен срок за завършване на строителните работи – 31.12.2021г. Оспорва се извършването на описаните в процесните 4 бр. Протоколи обр.19 дейности, включително посочените в п.2 и п.3 от Протокол обр.19 от 04.12.2021г. – фугиране на вътрешна и външна каменна зидария.

Твърди, че освен това изпълнителят е получил допълнително, извън договореното, около 75 000 лв. за възникнали и извършени допълнителни работи.

В допълнителна ИМ ищците поясняват, че сумата от 1 606.20 лв. дължима за извършената от тях работа по п.10 и п.11 от Протокол обр.19 от 07.01.2021г., представляват дейности, които не са били включени в първоначалната количествено-стойностна сметка /КСС/, но необходимостта от извършването им е възникнала на по-късен етап в хода на договорените консервационни дейности и тяхното евентуално неизпълнение е застрашавало сградата от събаряне. Оспорва възражението на ответника за допълнително получени 75 000 лв., като твърди, че в посочената сума се включват платените 35 374.93 лв. по фактура № 3/05.12.2021г. и платените 35 878.20 лв. – за изграждането на временен покрив по предложение на компетентните органи с цел запазване на сградата. Твърди, че необходимостта от изграждане на временен покрив е възникнала след като възложителят дълго време не успял да осигури финансиране за изграждането на проектирания покрив, предмет на КСС по втория договор. Излага, че съгласно инвестиционния проект, част „Конструкции“, същият е следвало да бъде изграден над съществуващата сграда и пристройка към нея, която пристройка е трябвало първо да се изгради, за да се изпълни след това покривът, но същата не е предмет на договора от м.юни 2021г. Не оспорва, че дейностите по в п.2 и п.3 от Протокол обр.19 от 04.12.2021г. не са извършени, като твърди, че същите не могат да бъдат изпълнени преди направата на проектирания покрив. Оспорва твърдението на ответника, че процесните актове и фактури не са му връчени. Твърди, че е 3 изправна страна по процесните договори, не е в забава и неизвършването на пълния обем договорени работи се дължи на неосигуряване на необходимите средства от страна на възложителя. Посочва, че строежът е спрян поради лоши метеорологични условия и липса на финансиране, непозволяващи изпълнение на СМР, с акт от 01.12.2021г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителните работи.

В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество оспорва дължимостта на претендираната по фактура № 9/06.03.2023г. сума поради постигнатата по договора от м.ноември 2020г. уговорка за невъзможност да бъде променяно възнаграждението, освен при съгласие на двете страни, както липсва. Възразява, че дейностите по п.1, п.2 и п.3 от Протокол обр.19 от 07.02.2023г. са били вече включени в други протоколи обр.19 – съответно в т.2, т.4 и т.6 от Протокол обр.19 от 27.08.2021г.

Твърди, че по договора от м.юни 2021г. вече е платил на изпълнителя сума в общ размер на 95 441.93 лв. – авансово платената от 60 067 лв. и платената по фактура № 3 по Протокол обр.19 от 04.12.2021г. в размер на 35 374.93 лв. В тази връзка твърди, че всички действително извършени от изпълнителя работи не надхвърлят вече платената от него сума, респ. платени са изцяло, евентуално, в случай, че се установи, че същите надхвърлят вече платеното, то разликата не се дължи, тъй като не се е сбъднало договореното между страните условие за плащане на втората вноска. Излага, че двуетажната пристройка е била включена в одобрения в края на 2018г. инвестиционен проект, но не е била включена в договора. Признава, че на 13.05.2022г. ищците му изпратили оферта за изграждане на същата на стойност 306 771 лв., но той не я е приел.

Със събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: