Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 345 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 205/2025
Вид
Определение № 345
Подписан
06.02.2025
Състав
Даниела Дончева, Михаил Малчев, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500205 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, с вр. чл. 121 ГПК.

С определение №20312 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 13644/2024 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено производството по същото гр. д. и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 103 ГПК е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Против определението на СГС е постъпила частна жалба от ищците А.

М. П. и М. В. З., действащи чрез процесуалния си представител. В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Изтъква се, че исковата молба е предявена пред СГС, тъй като първата ищца е съответно жена, която е живяла на фактически съпружески начала с починалия при трудова злополука В. М. З., а вторият ищец е негов баща. Заявява се, че тъй като двамата не фигурират в удостоверението за наследници по закон на починалия, е спорна съдебната практика дали са активно материално легитимирани да предявят иск на основание чл. 200 КТ срещу работодателя за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на В.

М. З.. Поради тези причини се сочи, че съдът може да квалифицира исковете по чл. 49 ЗЗД и в такъв случай те ще бъдат родово подсъдни на окръжен съд.

Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното определение да бъде отменено и да се разпореди продължи разглеждането на делото от СГС.

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна стрА. и е процесуално допустима.

РазгледА. по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, са с правно основание чл.

200 КТ. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, законодателят е уредил имуществената отговорност на работодателя за щети от трудова злополука, 1 изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника, т.е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на близките на починалия от смъртта му. Трудовият характер на спора, предмет на предявените искове по чл. 200, ал. 1 КТ, определя родовата му подсъдност на районния съд (чл. 103 ГПК вр. с изключението по чл. 104, т. 4 ГПК).

Константна е практиката на ВКС, че исковете за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт и независимо от размера на исковите претенции е с правно основание чл. 200 КТ. В този смисъл е например решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС, ІV г.о. Трудовите спорове по смисъла на чл. 357 КТ съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК са родово подсъдни като първа инстанция на районния съд.

Несъстоятелни са доводите, изтъкнати в частната жалба, че ако съдът е могло да квалифицира искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, което би променило и родовата подсъдност. На първо място разглеждащият съответните искови претенции съд сам ги квалифицира на коя правно основание са предявени. В случая след като СГС е приел, че те са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, то правилно и законосъобразно е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Правораздаването не може да почива на предположения и въображаеми хипотези. В тази насока, ако районният съд от своя стрА. прецени, че исковете са предявени на различно правна основание, например чл. 49 ЗЗД, то може да предизвика спор за подсъдност поради тази причина. За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че така както са формулирани съдържанието на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, според настоящият съдебен състав, предявените искове следва да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ.

С оглед изложените съображения въззивният състав приема, че определението от 13.12.2024 г. е правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №20312 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 13644/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от узнаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3