Решение № 1575 от 02.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. Бургас, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120108670 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ХЕНДЕЛ“ ООД с ЕИК 130076670, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, ул. „Илиенско шосе“ № 8, срещу Т. С. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 628,53 лева, представляваща менителнично неоснователно обогатяване по процесния авалиран и предявен за плащане Запис на заповед от 07.07.2020г., както и законната лихва върху главницата от 11.09.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 3292 от 01.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Районен съд град Бургас, по ч.гр.д. № 6236 по описа на съда за 2024г., ГО, 63 състав.

Излагат се твърдения, че на 07.07.2020г. в гр. София „Ц. Груп 21“ ЕООД, чрез управителя си Т. С. Ц., издало запис на заповед, с която поело задължение безусловно и неотменимо да заплати при предявяването му за плащане на поемателя „ХЕНДЕЛ“ ООД или на негова заповед сумата от 50 000 лева. Ответникът Т. С. Ц. подписал записа на заповед, като авалист физическо лице с което самостоятелно поел задължение да отговаря солидарно с издателя по смисъла на чл. 485 ТЗ.

1

Твърди се, че записът на заповед бил предявен за плащане на издателя и авалиста на 07.07.2024г., като с факта на предявяването за плащане сумата по 33 е станала незабавно дължима и изискуема. Издателят и авалистът не изпълнили задължението си по записа на заповед към ищеца „ХЕНДЕЛ“ ООД.

И към момента на подаване на исковата молба процесната сума не била заплатена.

Ищецът излага, че безспорно към датата на внасянето на заявлението по чл.410 ГПК, ерго и на исковата молба, прекият менителничен иск на приносителя „Хендел“ ООД по чл. 531, ал. 1 е погасен по давност, съответно 33, като издаден на 07.07.2020г. и предявен за плащане на 07.07.2020г. е в хипотеза на прескрибиран менителничен ефект, считано от 07.07.2024г.

Въпреки това намира, че от друга страна от момента на прескрибирането за вземането по записа на заповед започва да тече нов три годишен давностен срок за исковете за неоснователно менителнично обогатяване по смисъла на чл. 534, ал. 2 от ТЗ, предвид което иска му по чл.534, ал.1 от ТЗ не е погасен по давност и може да бъде надлежно упражнен.

Ищецът твърди, че е налице съответствие между основанието за издаване на заповед по чл. 410 ГПК- прескрибиран менителничен ефект - запис на заповед, представляващ търговска сделка и основанието на иска по чл. 534 от ТЗ - неоснователното обогатяване. Сочи, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи принудително имуществената престация, която издателят на ефекта дължи. Това само по себе си води до вреда на приносителя, която се изразява в това, че имуществото му не може да се увеличи с паричната сума по ценната книга, тъй като вземането по същата е прескрибирано. От друга страна по отношение на издателя е налице обогатяване, тъй като същият не намалява пасивите в имуществото си, предвид факта, че не погасява задължението си. Ищецът счита, че вреда за приносителя на записа на заповед е винаги налице щом същият е изгубил възможността да реализира успешно менителничното си субективно право спрямо платеца по нея. Изложеното мотивира ищеца да твърди, че се дължи плащане в полза на ищеца „Хендел“ ООД от ответника, като авалист по смисъла на чл. 462 от ТЗ, по издадения и предявен за плащане прескрибиран 33 на основание менителнично неоснователно обогатяване на платеца по него по смисъла на чл.534, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.531, ал.1отТЗ В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения в полза на ответника особен представител.

Последният сочи, че намира предявеният иск за допустим, но неоснователен.

Излага, че за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.

534 от ТЗ, следва да са налице следните предпоставки: наличие на действителен менителничен ефект; искът да е предявен от приносителя на 2 ефекта срещу издателя на записа на заповед; ценната книга да е прескрибирана, поради което ищецът не може да увеличи имуществото си с паричната сума по ефекта; ответникът да се обогатява със спестяването на разходи за погасяване на задължения. Сочи, че чл. 534, ал. 1 от ТЗ изрично посочва, че когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по давност, той може да иска от издателя или от платеца, сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. В случая обаче ответникът нито е издател, нито е платец по прескрибирания запис на заповед.

Отделно процесуалният представител на ответника заявява, че подписът под записа на заповед не е положен от Т. С. Ц., като авалист, поради което не може да се приеме, че ответникът като поръчител е поел задължение с представения запис на заповед. В тази връзка оспорва автентичността на подписа, положен от ответника, в качеството му на авалист в процесния запис на заповед.

По тези съображения ответникът оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С писменa молба моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – редовно призован, се представлява от назначения особен представител, който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, по съображенията, изложени с отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В кориците на приложеното към настоящото дело производство по ч.гр.д № 6236/2024г. по описа на РС Бургас е приет оригинал на Запис на заповед. Видно от същия, записът е издаден на 07.07.2020г. от Т. С. Ц. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „ТМ ПЛАСТ 2018“ ЕООД. С издаване на записа, представляваното от него дружество се е задължило безусловно и неотменимо да заплати при предявяване за плащане на записа на поемателя „ХЕНДЕЛ“ ООД с ЕИК 130076670, или на негова заповед, сумата от 50 000 лв., платима без разноски и протест.

Записът на заповед е подписан от Т. С. Ц. с ЕГН ********** и в личното му качество на авалист, като същият е заявил писмено върху записа, че авалира този запис на заповед изцяло и при условията, при които е издаден.

Видно е още така от представения оригинал на запис на заповед, че същият е предявен на издателя и на авалиста на 07.07.2020г.

3

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ. При така релевираните твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца бе да установи следните факти и обстоятелства: настъпването на вреда за него, вследствие изгубване на исковете по записа на заповед поради давност, както и че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответникът бе да докаже, че е платил на ищеца сумата, посочена в записа на заповед, или че задължението по ценната книга е погасено чрез друг правнорелевантен способ, или че не е дължимо изобщо.

При така разпределена доказателствена тежест между страните, съдът намира, че по делото не се установи ищецът изобщо да е водил искове за вземанията си по записа на заповед, които да е изгубил поради погасяване на вземанията му. Нещо повече, такива твърдения не са и наведени от ищцовата страна.

Извън горното, следва да се държи сметка, че от логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 485, ал. 2 от ТЗ и чл. 461 от ТЗ се стига до извод за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно - едностранната правна сделка - авал.

Задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на изследване само в случай на възражение за погасяването на вземането по записа на заповед (така решение № 102 от 23.07.2014 г. по т. д. № 2680/2013 г. на I Т. О. на ТК на ВКС).

Приложимата разпоредба дава изрична възможност иск за менителнично неоснователно обогатяване да се предяви срещу издател или платец, но не и срещу авалист. Това е така, тъй като целта на иска е защита от менителничното неоснователно обогатяване, което за издателя е във формата на спестени парични средства, които същия се е задължил да плати, но не е платил и прекият иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ е погасен на някакво основание.

Доколкото авалът е самостоятелно, специфично за менителничните сделки обезпечение и с него авалистът е поел задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице, не би могло да се приеме, че авалистът се обогатява по никакъв начин за сметка на лицето, на което трябва да плати по 4 записа на заповед при погасяване на прекия иск, т.е. той не може да отговаря по менителничния иск за неоснователно обогатяване, а отговорността по него се носи само от издателя, респ. платеца по записа на заповед.

Също така, видно от разпоредбата на чл. 534 ТЗ, същата не отговорност на поръчителя за заплащане на сумата, с която е налице обогатяване във вреда на поемателя при загубване на исковете по менителничния ефект, поради погасяване по давност . Искът може да се упражни само срещу издателя на запис на заповед (доколкото издателят и платецът при запис на заповед е едно и също лице). По смисъла на чл. 534 ТЗ авалистът и платецът не са едно и също лице - платец е лицето, което трябва да плати по менителницата (чл.

455, т. 3 ТЗ) и може да е различно от издателя му (при менителницата), докато при записа на заповед такава отделна фигура не съществува - платецът и издателят съвпадат.

Предвид това следва да се приеме, че авалистът по запис на заповед не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявен иск с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ. В този смисъл е и Решение № 736 от 18.07.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 994/2016 г.; определение № 880 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 499/2014 г., I т. о., ТК; и др.

Въз основа на всички изложено по-горе, така предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът има право на репариране на сторените от него разноски в процеса. Доколкото същият е представляван от особен представител (не е сторил разноски за процесуално представителство и/или други разноски), а ищецът няма право на разноски поради отхвърляне на иска, то и разноски в настоящия процес не следва да се присъдят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения о т „ХЕНДЕЛ“ ООД с ЕИК 130076670, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, ул. „Илиенско шосе“ № 8, срещу Т. С. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 628,53 лева, представляваща менителнично неоснователно обогатяване по процесния авалиран и предявен за плащане Запис на заповед от 07.07.2020г., както и 5 законната лихва върху главницата от 11.09.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 3292 от 01.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Районен съд - град Бургас, по ч.гр.д. № 6236 по описа на съда за 2024г., ГО, 63 състав.