Решение № 1107 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501530 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58466/30.06.2025 г. по описа на ВРС на И. Б. Т., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № ****** г., постановено по ГД № ***** г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен искът, предявен от И. Т. срещу Г. М. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на подадена тъжба от ответника Г. А. срещу ищеца И. Т., злоупотребявайки с предоставените му от закона права, въз основа на която е образувано НЧХД № ******* г. по описа на ВРС за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1 НК, за това, че ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 НК, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.11.2023 г., до окончателното заплащане на претендираното парично обезщетение.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че в резултат на подадената от въззиваемия тъжба за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК е образувано НЧХД № ******* г. по описа на ВРС, което е приключило с Присъда № ******* г., с която въззивникът е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за клевета. Сочи, че присъдата е потвърдена с Решение № 77/18.03.2024 г. по 1

ВНЧХД № ***** г. по описа на ВОС. Твърди, че след приключването на тези производства въззиваемият е продължил да подава жалби и сигнали до ВРП, ВОП, ВАП, ОДМВР – Варна и Етичната комисия на НАП с цел подкопаване на професионалния му авторитет и загуба на работата му.

Посочва, че първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната практика на ВКС относно злоупотребата с правото на тъжба, както и че не е отчел събраните доказателства, които установявали, че тъжбата е подадена с цел уреждане на лични сметки, накърняване на доброто му име и дискредитирането му в обществото. В тази връзка намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице противоправност на деянието, като задължителна предпоставка на отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че е налице и причинна връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания във формата на здравословни проблеми. В резултат на деянието въззивникът сочи, че здравословните му проблеми и социалната изолация се появили или изострили след 13.12.2022 г. Поддържа, че вината на въззиваемия се предполага до доказване на противното и той не е оборил презумпцията, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Навежда оплаквания, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като неправилно е разпределил доказателствената тежест. Въпреки твърдяното процесуално нарушение, намира, че е доказал недобросъвестността на въззиваемия във връзка с подадената тъжба, както и претърпените от въззивника неимуществени вреди. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният от въззивника иск по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД.

Въззиваемият е подал в срок писмен отговор с вх. № 60408/04.07.2025 г. по описа на ВРС, с който оспорва въззивната жалба. Намира за правилно установена фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд.

Излага становище по събраните по делото доказателства. По отношение на изслушаните свидетелски показания оспорва данните, изложени досежно въззиваемия, а тези, които са във връзка със здравословното състояние на виззивника, намира за достоверни.

Поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон. Твърди, че по делото не са събрани доказателства за злоупотреба с право, като с подадената тъжба не е целял уволняването на въззивника. Напротив – излага доводи в подкрепа на твърдението, че той е упражнил добросъвестно признатото му от закона право. Твърди, че отговорността на частния тъжител се ограничава до разноските, сторени в производството. Поддържа, че чрез подаването на тъжба той упражнява публична функция и не следва да отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Посочва, че липсва причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Твърди, че не са доказани и претърпени неимуществени вреди.

Моли за даване ход на делото в негово отсъствие. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на въззивника твърди, че между страните са налице влошени взаимоотношения, предходен конфликт и това е продиктувало недобросъвестните действия на въззиваемия, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа, че е налице системен тормоз и дискредитиране по отношение на неговия доверител. Намира, че са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

Претендира сторените разноски пред двете инстанции. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Въззиваемият не се явява и не се представлява. Приета и приложена е по делото молба, подадена от него, ведно с приложените към нея доказателства.

Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа подадения отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложен по делото сигнал от 11.11.2022 г. се установява, че И. Т. е сигнализирал ВОП, че на 08.11.2022 г. е станал свидетел на деяние, изразило се в изнасяне извън рамките на ТД на НАП – Варна на документи, извършено от Г.Г., А.В. и Г. А..

От молба с вх. № 51766 – 5/13.12.2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна се установява, че И. Т. е отправил молба до директора на ТД на НАП – Варна за „обучение на ОПГ как се съхранява и как се унищожава данъчна и осигурителна информация в НАП“. Изложил е и твърдения за изречени от Г.

А. обиди и заплахи спрямо него. Посочва, че това се случва след разговор от 12.12.2022 г. между Г. А. и Г.Г., като посочва, че: „те работят като ОПГ /Организирана Престъпна Група“/.

Във връзка със сигнала е извършена проверка и е изготвен доклад от ЦУ на НАП. В него е посочено, че на 08.11.2022 г. Г.Г. е изнесъл един кашон и две найлонови торби, които съдържали лични вещи и документи на лицето. Част от документите били приложения към преписки по образувани от КЗД срещу Г.Г. производства по жалби. В точки 4 и 5 от доклада е посочено, че И. Т. многократно е инициирал конфликтни ситуации с колеги от ТД на НАП – Варна, както и това, че е отправил обвинения спрямо служители за извършена кражба и действия на организирана престъпна група. Във връзка с констатациите в точки 4 и 5 е сезирана Етичната комисия в НАП. Със становището на Етичната комисия е решено с писмо на изпълнителния директор да бъде обърнато писмено внимание на И. Т. във връзка с констатирани нарушения. Указано е при изпълнение на служебните си задължения служителят стриктно да спазва нормите на Етичния кодекс на служителите в НАП и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и редица други препоръки, насочени към взаимното уважение между колеги. Препоръчано е да бъдат организирани периодично срещи между ръководството на звеното и членовете на екипите.

С постановление от 01.03.2023 г. ВРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № ******* г., потвърдено с 3 постановление от 18.04.2023 г. на ВОП и постановление от 18.05.2023 г. на ВАП, по повод на сигнал на И. Т. за данни за извършено престъпление от общ характер от 08.11.2022 г. от Г.Г. и други служители на НАП.

Към делото е приобщено НЧХД № ******* г. по описа на ВРС, образувано по тъжба на Г. А. срещу И. Т. за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Тъжбата, ведно с определение за насрочване, е връчена на И. Т. на 06.03.2023 г. С присъда № ******* г. подсъдимият И. Т. е признат за невиновен и е оправдан за това, че на 13.12.2022 г. в писмен частен документ, приет с вх. № 51766 – 5/13.12.2022 г. в ТД на НАП – Варна, е приписал на Г. А. престъпление по чл. 321, ал. 1 НК, а именно, че: тъжителят действа и работи в организирана престъпна група, като препоръчал на териториалния директор на НАП да предприеме обучение как се съхранява и как се унищожава данъчна и осигурителна информация. С решение № 77/18.03.2024 г., постановено по ВНЧХД № ***** г. по описа на ВОС, присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена.

От болничен лист № Е20250482922 от 28.01.2025 г., издаден от ДКЦ „С.М.“ ЕООД, се установява, че И. Т. е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 28.01.2025 г. до 10.02.2025 г. Като диагноза е посочено, че страда от други уточнени тревожни разстройства.

От болничен лист № ******* от 19.03.2025 г., издаден от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна, се установява, че И. Т. е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 06.02.2025 г. до 31.03.2025 г. Като диагноза е посочено, че страда от смесено тревожно – депресивно разстройство. В тази връзка на 19.03.2025 г. е издадена епикриза на И. Т. от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна, както и медицински протокол на ЛКК. В анамнеза на болестта е посочено, че през последните 10 години бил няколкократно уволняван и впоследствие възстановяван на работа. След последното възстановяване останал тревожен, напрегнат, смятал, че отново ще намерят нещо, за което да го уволнят, започнал да не спи, да премисля всяка своя постъпка. За пръв път посетил психиатър през 2020 г. Вечер споделял, че се чувства твърде отпуснат. Скоро след това е провел хоспитализация в условията на дневен стационар, адаптиран за лечение. В епикризата е посочено, че към края на хоспитализацията пациентът споделил за отшумяване на тревожността и раздразнителността, както и за нормализиране на съня. Препоръчано е лечението да бъде продължено с уточнена медикаментозна терапия под контрола на психиатър, както и за проследяване на 3 месеца.

Приложени са касови бонове за болничен престой и за закупени медикаменти от И. Т..

Приложени са амбулаторни листове на Т. в периода от 05.05.2023 г. до 09.10.2023 г. От тях се установява, че лицето се е оплаквало от болки в корема, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.

От показанията на свидетеля К. се установява, че познава страните по делото. Отношенията между тях се влошили след жалба на И. Т.. А. обиждал Т. и непрекъснато пускал жалби до различни институции. Мисли, че жалбата е била от 2022 г. или 2023 г. Били колеги с Т.. През 2021 г., когато Т. бил 4 възстановен на работа, бил щастлив, радостен и пълноценен човек. През 2022 – 2023 г. се появили проблеми на работното място на Т.. А. пускал срещу него сигнали и в прокуратурата, и в полицията. Не знае да е образувано наказателно производство срещу Т.. Знае, че началникът на отдела и А. завели иск за обезщетение срещу Т.. След тези дела А. отново пускал жалби до полицията и прокуратурата. Вследствие на тези действия Т. е оклюмал и посърнал. Като причина за това състояние Т. споделял на свидетеля К., че отношенията му с А. са много лоши и той се държи много зле с него. Във връзка с делата между тях непрекъснато го обиждал и тормозил.

От показанията на свидетеля Н. се установява, че познава страните. С ответника А. е работил в една стая в периода 2020 – 2021 г. От Т. знае, че А. е осъществявал психически и психологически натиск върху него, поради това, че Т. е уведомил ЦУ на НАП за изнасяне на документи от сградата на ТД на НАП – Варна. А. започнал да подава жалби в прокуратурата, полицията, както и да завежда дела, което е довело до разболяването на Т.. Т. му разказвал, че се чувства психологически сринат. Влязъл в болница и все още пие хапчета.