Решение № 1505 от 15.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100500999 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на солидарния длъжник И. Ц. Ц. срещу разпореждане от 27.10.2023 г., изп. д. 20088530401508/2008 г., ЧСИ А. Д., с което се оставя без уважение неговата молба за прекратяване на делото.

Релевират се оплаквания, че след образуване на изп.дело, последното предприето действие по принудително събиране на вземането спрямо длъжника И. Ц. е от 15.04.2009 г., когато е изпратено запорно съобщение.

Извършваните действия за вземания от другия длъжник В.Н. са без правно значение за теченето на давността спрямо жалбоподателя.

Взискателят „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

1

Производството по изп.д. 20088530401508/2008 г., ЧСИ А. Д. е образувано по молба от 18.11.2008 г. на взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2008 г., гр.д. 4051/2008 г., СРС, 26 с-в за дължими солидарно от настоящия жалбоподател И. Ц. Ц. и В.Б.Н. сума от 6 973,86 лв. – главница, сумата 1 833,40 лв. – мораторна лихва, сумата 176,15 лв. – деловодни разноски и сумата 304,21 лв. – юрисконсултско възнаграждение, издаден въз основа на влязло в сила определение от 22.02.2008 г. по чл. 237, б. „в“ ГПК/отм./.

Молбата за издаване на изпълнителния лист въз основа на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение и не прекъсва теченето на давността, да разлика от заявлението пред заповедния съд - т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г, ОСГТК.

Влязлото в сила определение на съда по чл. 242 вр. чл. 237 ГПК/отм./ представлява самостоятелно изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист. Ползва се с изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното решение. От момента на неговото стабилизиране започва да тече нова погасителна давност, прекъсната с молбата за иницииране на изпълнително дело. Съгласно разясненията на ТР № 3/28.03.2023 г., т.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г., т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а за тях новата 5-годишна давност започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В случая, след изпращане на запорно съобщение от 15.04.2009 г. върху парични вземания на единия солидарен длъжник и настоящ жалбоподател И.

Ц., впоследствие, включително след дата 26.06.2015 г., при ЧСИ не постъпват суми и не са предприемани принудителни действия към същия длъжник.

По отношение на другия солидарен длъжник В.Н., давността последователно е прекъсвана с предприети множество изпълнителни действия чрез налагане на запори, от които продължават да постъпват суми за принудително удовлетворяване на вземанията, което не се оспорва от жалбоподателя.

2

Според разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното поискано или предприето валидно изпълнително действие.

В решение № 48/14.07.2016 г.,т.д.404/2015 г., ВКС, ІІ-ро т.о. е прието, че инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Неизвършването на действия от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.

В решение № 83/11.04.2018 г., гр.д. 1667/2017 г., ВКС, ІV г.о. се споделя това разрешение, съгласно което предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Прието е, че това разрешение е в съответствие със закона и с имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

3

При съобразяване на установената съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че след като в рамките преклузивния 2-годишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са предприети принудителни действия спрямо солидарния длъжник И. Ц., по реда на същата разпоредба са настъпили по право последици на перемция. Основателна е жалбата срещу отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство спрямо същия длъжник.

Жалбоподателят установява разноски от 25 лв. – д.т. за съдебно производство, които се дължат.

В договора за правна защита и съдействие на жалбоподателя е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Последното, обаче включва три хипотези, а именно: роднина, близък или друг юрист, като в случая не е конкретизирана приложимата. Отделно, пълномощното действително касае и подаване на жалби, но е издадено само за представителство пред ЧСИ, а не и пред съда.

Затова не следва да се определя възнаграждение на адвоката в рамките на съдебното процес.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.10.2023 г., изп. д. 20088530401508/2008 г., ЧСИ А. Д., с което се оставя без уважение молбата на длъжника И. Ц. Ц. за прекратяване на делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изп. д. 20088530401508/2008 г., ЧСИ А. Д. по отношение на длъжника И. Ц.

Ц., ЕГН **********.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, със седалище: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на И. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„******* ******* сумата 25 лв. – разноски за съдебно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5