Решение № 371 от 20.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Смолян, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по жалба от Й. Т. Щ. срещу действия по изп. д. № 223/2025 г. – Разпореждане от 21.07.2025 г.

В жалбата се правят оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, за неправилно определяне на таксите и разноските. Въвеждат се в жалбата твърдения за предприемане на изпълнителни действия спрямо несквестируеми вземания и имоти, както и се прави възражение по чл. 442а от ГПК.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане, както и да бъде спряно изпълнителното производство до постановяване на решение по настоящото дело.

В писмено становище взискателят Р. Т. Щ., чрез пълномощник адв.

К.Г., изразява становище за недопустимост на жалбата в една част и за неоснователност в допустимата й част. Сочи, че оспорването на задължението и заявеното право на задържане не могат да предмет на производство по чл.

435 и следващите от ГПК. По същество сочи, че налагането на запор върху банкова сметка и налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот са допустими действия. Изразява становище, че размера на адвокатското възнаграждение е минимален и съответен на извършваните дейности.

Изразява становище, че с оглед развитието на производството и процесуалното поведение на длъжника обезпечителените мерки трябва да се запазят.

1

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ се позовава на нормативната база и фактите по изпълнителното дело.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, а по същество съобрази следното:

Изпълнително дело № 223/2025 г. по описа на ЧСИ Витанов е образувано по молба на взискателя Р. Т. Щ. въз основа на Изпълнителен лист № 84/18.03.2025 г. по гр. д. № 1219/2022 г. на РС – Смолян, с който Й. Т. Щ. е осъдена на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати на Р. Т. Щ. деловодни разноски в размер на 1 000 лева.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействия, с който за образуване и водене на изпълнително дело срещу Й. Щ. е договорено и заплатено на адв. К.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

С Постановление от 22.05.2025 г. ЧСИ приема разноски в общ размер на 503. 70 лева, от които внесена за авансови такси сума в размер на 203, 70 лева, представляваща такси по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

От ЧСИ Витанов на 22.05.2025 г. е издадено запорно съобщение за налагане на запор на сметките, отрити в „Банка ДСК“ АД. От ЧСИ Витанов е отправено искане за вписване на възбрана на недвижими имоти, собственост на Й. Щ., която възбрана е вписана на 13.06.2025 г.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата на 17.06.2025 г.

„Банка ДСК“ АД уведомява ЧСИ Витанов, че е наложен запор върху банкова сметка на длъжницата, по която постъпват суми от пенсия.

На 01.07.2025 г. е Й. Щ. е депозирана молба до ЧСИ Витанов. В молбата се прави искане за прекратяване на делото поради изплащане на задължението от 1 000 лева преди образуването му. Възразява срещу включването в задължението на публични държавни вземания, като се твърди, че такива непогасени няма. Прави се възражение, че не е спазен принципа за съразмерност н наложени обезпечения; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане да бъдат възложени само необходимите разноски.

В становище от 10.07.2025 г. взискателката сочи, че лично не е отправяла никакви предложения за дарения от длъжницата, нито е упълномощавала сина си да прави подобни предложения; счита че предприетите от ЧСИ обезпечителни мери съответстват на допустимите; адвокатските разноски са в абсолютния минимум и отговарят на извършените дейности.

2

С Разпореждане от 21.07.2025 г. ЧСИ Витанов:

Отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК;

Отказва частично по направеното възражение по чл. 442а от ГПК, като наложената възбрана следва да остане вписана по отношение на следните имоти: Особена част № 2 – стая-канцелария с площ от 18, 46 кв.м. – обособен самостоятелен обект от административна сграда, построена в УПИ ХХVІІІ-за БНБ н кв. 12 по плана на гр. Смолян; ½ ид. ч. от ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на гр Смолян; ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян – земеделски имот;

Отказва намаляване на приетите разноски с постановление от 22.05.2025 г.

Това разпореждане е предмет на обжалване в настоящото производство.

Оспорването на вземането по изпълнителния лист не може да е предмет на настоящото производство, а на иск по чл. 439 от ГПК. Хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК изисква длъжникът да представи разписка от взискателя или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното производство.

Представената електронна кореспонденция между сина на взискателката и длъжницата и Договор за дарение от 25.03.2025 г., преценени в съвкупност с писменото оспорване на взискателката, с което не потвърждава, а оспорва изпълнението на задължението по изпълнителния лист, не дава основание ЧСИ да приложи разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК и законосъобразно е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното производство.

По възражението за несеквестируемост на запорирано и възбранено имущество:

От писмото на банката в отговор на направения запор на банковата сметка, се установява, че по тази сметка се превежда пенсията на жалбоподателката, която е в несеквестируем размер. Не се установява от тези несеквестируеми суми да са извършвани преводи от банката към ЧСИ; запорът ще се изпълнява само за евентуално налични суми над секвестируемия размер. Затрудненията при теглене, сочени в жалбата, са резултат, свързан с неизпълнение на задължението от страна на длъжника.

С обжалваното постановление по изп. д. № 223/25 г. остава вписана възбрана върху три недвижими имоти, първия от които представлява стая-канцелария, втория горски и третия земеделски имоти. Соченото в жалбата оплакване, че имотът на *** е жилище, където е постоянния адрес на жалбоподателката, и е несеквестируимо, няма отношение към възбранените по изп. д. № 223/25 г. недвижими имоти.

3

Неоснователно е и оплакването за неспазване принципа на съразмерност на наложените обезпечения спрямо размера на дълга, съдържащ се в разпоредбата на чл. 442а ал. 1 от ГПК. С обжалваното постановление ЧСИ е извършил частично заличаване на наложените възбрани по начин, така че възбраните върху отделните недвижими имоти на жалбоподателката обезпечават различен дълг, с оглед трите образувани срещу жалбоподателката изпълнителни дела.

Налагането на запор или възбрана на първо място е обезпечителна мярка. Същевременно едновременното насочване на изпълнението върху различни вземания и различни имущества на длъжника е допустимо и необходимо за удовлетворяване на дълга. В случая не се установяват доброволни плащания, не постъпват суми от запорирани сметки поради несеквестируемостта на наличностите по тях, поради което не е налице свръхобезпеченост с наложените възбрани върху недвижимите имоти на жалбоподателката.

Неоснователни са оплакванията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. Видно от развитието на изпълнителното производство, пълномощникът на взискателя е извършил не само действия по образуване на изпълнителното дело, но и действия по изготвяне на становище по исканията на жалбоподателката в молбата от 01.07.2025 г. Поради липса на изпълнение се налагат извършване и на други действия за удовлетворяване на вземането. Поради това са налице основанията както на чл. 10 т. 1, така и на чл. 10 т. 2 от НМРАВ и не е налице прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

На общо основание се дължат и определените съобразно ТТРЗЧСИ такси, включени в постановление за разноските от 22.05.2025 г., чието изменение ЧСИ е отказал с обжалваното разпореждане. В жалбата конкретни доводи в тази насока не са направени.

Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Поради това и предвид оплакванията за недължимост, искането за спиране на изпълнителното производство следва да бъде направено в исковия процес.

Заявеното в жалбата право на задържане по чл. 90 от ЗЗД не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

На основание чл. 78 ал. 2 от ГПК следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на въззиваемия деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 05585/05.09.2025 г. на Й. Т. Щ. срещу Разпореждане от 21.07.2025 г. по изп. д. № 223/2025 г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп. д. № 223/2025 г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов.

ОСЪЖДА Й. Т. Щ., ЕГН **********, гр. Смолян, ул. „Шина Андреева“ № 4, да заплати на Р. Т. Щ. – Сарандалиева, ЕГН **********, разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----