Решение № 522 от 02.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200636 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия И. Л. Н., чрез защитника адвокат М.П. от САК, срещу решение № 68 от 15.04.2025 г., постановено по ВНОХД № 20255000600101 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив.

Релевира се касационно основание по чл.348 ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание), което се обвързва с оплакване срещу отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изброени и анализирани в касационната жалба. Иска се ВКС да измени обжалвания съдебен акт като определи наказанието при условията на чл.55 от НК и да не наложи кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият И. Н. и защитникът му адвокат М.П. се явяват лично и поддържат касационната жалба, като акцентират, че подсъдимият е самотен родител на две деца и така определеното наказание лишаване от право да управлява МПС би го лишило от възможността да се грижи за тях.

Останалите, също упълномощени защитници, адвокатите П.П. и Е.К. - П., не се явяват пред ВКС, редовно призовани и подсъдимият не възразява за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Частните обвинители Н. К. А. и Н. Н. А., както и поверениците им адвокат А.В. и адвокат Я.Д., всички редовно призовани, не се явяват. Явява се повереникът на частния обвинител Н. Н. А. – адвокат Т.М., която оспорва касационната жалба и моли ВКС да остави в сила обжалваното въззивно решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения, че не е налице претендираното касационно основание. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният 1 съдебен акт.

В последната си дума подсъдимият моли да отпадне наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира следното:

С присъда № 2 от 14.01.2025 г., постановена по НОХД № 20245200200925 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият И. Л. Н. е признат за виновен в това, че на 12.02.2021г., около 16.30 часа в местността „Тултуре“, в землището на с.

Сестримо обл. Пазарджик, при управление на МПС - едноместно четириколесно АТВ 543-1, движейки се по местен земен и неасфалтиран път в посока от север на юг, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП (’’Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”) и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”), като не се е съобразил със състоянието на пътя и на превозното средство, а именно, че се движи по земен/ неасфалтиран път с едноместно АТВ, не се е съобразил с превозвания товар наличието на пътник зад него, движел се е с несъобразена скорост от 37 км./ч., която не му е позволила да премине през следващия десен завой по избраната крива, загубил е контрол над МПС, вследствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К. А. от с. Сестримо обл. Пазарджик, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. ”в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 54, вр. чл.58а, ал. 1 и чл. 2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият И. Н. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е управлявал посоченото МПС - едноместно четириколесно АТВ 543-1, без същото да е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.2 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, във връзка чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.2 от посочената Наредба и чл. 54, чл. 57 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 343г от НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия И. Н. от право да управлява МПС за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание – две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, включително тези на частните обвинители.

С решение № 68 от 15.04.2025 г., постановено по ВНОХД № 20255000600101 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невинен в това да е извършил нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП и е оправдан в тази част на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.2 от НК към наложеното общо наказание две години лишаване от свобода е присъединено наказанието по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

2

Присъдата е потвърдена в останалата част.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

При проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК по искане на подсъдимия Н. и при съобразяване на задължителните указания на ВКС в ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело №1/2008 г., са били установени всички обстоятелства, относими към законосъобразната индивидуализация на всяко от предвидените наказания за извършените от подсъдимия престъпления по транспорта, които двете предходни инстанции коректно и адекватно са съобразили при определяне на размера на всяко от тях.

Съобразена и приложена е задължителната редукция по чл.58а, ал.1 от НК (поради провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК), като определените наказания лишаване от свобода за всяко от извършените от подсъдимия престъпления от съвкупността, съответно по чл.343, ал.1,б.“в“ от НК - за срок от три години и по чл.345, ал.1 от НК - за срок от шест месеца, са намалени с по една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК или на две години лишаване от свобода за първото престъпление и на четири месеца лишаване от свобода за второто. Правилно не е предприето намаляване на същото основание на кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК за първото престъпление – три години лишаване от право деецът да управлява МПС, тъй като законът не го допуска за този вид наказание.

Макар и твърде лаконично, двете съдилища са аргументирали изрично отсъствието на предпоставките за претендираната в касационната жалба индивидуализация на наказанията по чл.58а, ал.4 от НК, ерго по чл.55 от НК, които ВКС напълно споделя и е безпредметно да повтаря (вж. л. 15 от мотивите към първоинстанционната присъда и л.16 и л.17 от въззивното решение). Напълно несъстоятелни са доводите за пренебрегване на чистото съдебно минало на дееца, неговите положителни характеристични данни, грижите, които той полага за децата и болния си брат, на когото е личен асистент, както и съпричиняването на вредоносния резултат от неправомерното поведение на пострадалия. Всички тези обстоятелства са изрично отчетени в мотивите на обжалваното въззивно решение, както и правилно и адекватно са оценени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори въззивният съд е анализирал съпричиняването от страна на пострадалия в съдържателен план и за разлика от първостепенния съд, не го е отчел като „минимално“, а е приел, че то се изразява във возенето на пострадалия отзад на АТВ-то без каска, противно на забраната да се вози като пътник, както и това, че с поведението си той е спомогнал подсъдимият като водач на АТВ-то да загуби контрол и да предизвика ПТП, което сочи на една висока степен на приноса на пострадалия за настъпилите вредни последици. Следователно коментираните факти със смекчаващ отговорността характер не са били игнорирани от съда.

В касационната жалба леталният изход от ПТП се аргументира с предхождащо заболяване на пострадалия, което е в противоречие с признатите от подсъдимия факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно които смъртта е настъпила в резултат на тежката шийна травма на пострадалия, причинила разрушаване на жизненоважни гръбначномозъчни нервни пътища и довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Налице е незачитане на последиците от това признание от страна на защитата предвид особения ред за разглеждане на делото по чл.371,т.2 от НПК, защото такова фактическо положение не е установено по делото. Констатацията на вещото лице по СМЕ, че болестта Бехтерев, от която действително жертвата е страдала, е спомогнала в известна степен за получаването на шийната травма, не дава основание за качествено различна оценка на тежестта на коментираното обстоятелство до степен да обуслови приложението на чл.55 от НК. Това е така, защото ПТП и съставомерният резултат, в това число шийната травма, която го е причинила, не биха настъпили, ако подсъдимият беше съобразил очевидното неправомерно поведение на пострадалия и ако беше контролирал непрекъснато АТВ-то, както го задължава чл.20, ал.1 от ЗДвП независимо от заболяването на пострадалия. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е отчел като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното от дееца съжаление за извършеното, 3 поради което упрекът на касатора в обратна насока е неоснователен. Според съображенията в мотивите на обжалваното въззивно решение, именно посочените в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства са предпоставили наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.343 от НК, което всъщност се оспорва с касационната жалба, да бъде определено още преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК за срок значително под средния предвиден в закона за размер за извършеното престъпление. При това съдилищата са определили наказанието лишаване от свобода съгласно най-благоприятния за подсъдимия закон в сравнителен план по критериите в чл.2, ал.2 от НК, като в изпълнение на изискването в посочената разпоредба е отчетено последвалото след инкриминираната дата завишаване на наказуемостта за този вид престъпления, доколкото със ЗИД на НК, обн.

ДВ, бр. 67/04.08.2023г., заварената към инкриминираната дата наказуемост - от две до шест години лишаване от свобода, в които граници е определено оспореното наказание, е била увеличена, както относно минимума, така и за максимума и вече е от три до осем години лишаване от свобода. Настоящата инстанция не споделя довода, че личността на дееца е с ниска степен на обществена опасност, макар по този въпрос страните да не спорят и въззивният съд да се е съгласил с това в мотивите на обжалваното решение. За опровергаването му е достатъчно да се посочи признатият от подсъдимия факт в обстоятелствената част на обвинителния акт, че непосредствено преди да предприеме управлението на АТВ-то, е употребил алкохол, при това два вида (един литър бира и неустановено количество ракия), както и многократните му административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, включително за превишена скорост (вж. справка от КАТ на л.115-116 от ДП, в която са документирани 4 бр. ел. фишове и 2 НП).