Решение № 408 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С Решение рег. № 1198 от 28.02.2025 г по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-27 състав на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. С. Т. сумата от 20 000 лв. – обезщетение за причинени й неимуществени вреди от сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на повдигнатото й обвинение по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.№ 41769/2019г. на СРП, наказателното производство по което е прекратено спрямо нея с постановление от 30.09.2020г., както и сумата от 1800лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по силата на сключен на 11.09.2020г. договор за правна защита и съдействие и пълномощни по ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.№ 41769/2019г. по описа на СРП и сумата от 130лв. за извършен амбулаторен преглед и психиатрична консултация от д-р И. Н., представляващи обезщетение на причинените й имуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение по същото 1 досъдебно производство, производството по което по отношение на ищцата е било прекратено с постановление от 30.09.2020г. на прокурор при СРП, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 08.10.2020г, до окончателното им изплащане. С решението са отхвърлени предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. и предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, авансово плащане/резервация/ за нереализирана почивка в размер от 400 евро, равностойни на 782,33лв. и неполучено трудово възнаграждение в размер на 4000 евро (7823,32лв.).

Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България, наричана впоследствие ответник. В жалбата се оспорва да е доказана твърдяната неимуществена вреда. Оспорва се и незаконното обвинение да обуславя като пряка и непосредствена последица присъдените имуществени вреди съответно за адвокатско възнаграждение и амбулаторен преглед и психиатрична консултация. Оспорен е и размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди като първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел установените от съдебната практика критерии за определяне размера на обезщетението. Твърди се ищцата да е била осъждана за престъпления срещу собствеността, в това число и за повторност, съответно в условията на рецидив и да е била осъдена на лишаване на свобода при ефективно изтърпяване на наказанието. Изразено е становище, че съдът не е обсъдил предходно търпените мерки за неотклонение, от което се извежда извод, че ищцата проявява ниска степен на критичност към престъпните посегателства, предмет и на повдигнатото обвинение. Застъпена е и теза това да води до по-ниска степен на интензитет при негативните изживявания от страх от осъждане и дискомфорт от търпене на мярката „задържане под стража“ по процесното досъдебно производство. Съдът е упрекнат и че безкритично е възприел показанията на приятелка на ищцата и на нейната майка въпреки данните за тежестта на осъжданията, задържания под стража и изтърпяване на наказания. Твърди се и обвинението да е сведено до знанието на ищцата на 27.07.2020 г., а спрямо нея производството да е било прекратено на 30.09.2020 г. въз основа на представени от ищцата доказателства, че е била в чужбина Навежда се довод, че при многократното й задържане под стража по идентични, а и по-тежки обвинения, задържането й по конкретното 2 обвинение за 51 дни не може да доведе до неудобство, унижение, притеснение и несигурност, за да обоснове присъдения размер на обезщетение. Приема се, че обезщетението не отчита икономическия стандарт за страната като за 2 месеца и 3 дни се присъжда сума, еквивалентна на 3-годшен брутен среден доход и 5-годишен доход от работна заплата. Досежно възприетия размер на адвокатското възнаграждение се твърди, че съдът не отчел противопоставено още с отговора по исковата молба възражение за прекомерност предвид извършените действия от адвоката и Решение по дело С-438/2022 г. Оспорва се да е доказано посещение при психиатър, както и установеното разстройство в адаптацията да се явява пряка и непосредствена причина от незаконното обвинение. Иска се решението да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени изцяло, а евентуално размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален и съответно да бъде редуциран размерът на присъдените разноски.

Решението е обжалвано в отхвърлителната част от Д. С. Т., наричана впослествие ищцата, представлявана от адв. В. И.. Застъпена е теза, че присъденото обезщетение не съответства на икономическите условия в Кралство Нидерландия, където ищцата живее и работи както към времето на задържането й, така и към датата на подаване на жалбата. Застъпва теза, че предвид повдигнатото обвинение за тежко престъпление при отсъствие на доказателства в подкрепа на обвинението и към момента на повдигането му, воденето на производството единствено в подкрепа на обвинителната теза в нарушение на разпоредбата на чл. 13 ал. 1 НПК. Твърди се да е била задържана, въпреки заявеното още при първоначалното задържане, че на твърдяната от обвинението дата е била в Кралство Нидерландия и са били представени доказателства за това. Тези доказателства не били събрани от държавното обвинение, а от ангажирания от ищцата адвокат. Намира за дължимо от държавното обвинение и обезщетение за предплатената, но нереализирана почивка, а и за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в Нидерландия. Първоинстанционният съд е упрекнат и че определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критериите за справедливост в това число и на социално-икономическите условия както в България, така и в Нидерландия, а и на установената съдебна практика. Иска се решението в отхвърлителната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер съответно 3 от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, 782,33 лв. – левова равностойност на заплатената сума за резервирана, но нереализирана почивка в размер на 400 евро и 7823,32 лв. - - левова равностойност на неполучено трудово възнаграждение от 4000 лв.

С Определение рег. № 12944/04.07.2025 г. първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските като в тежест на ответника е възложена и сумата от 680,60 лв. – пропорционална част от сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – прокурор Славов, поддържа жалбата на Прокуратурата на Република България с довод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено.

Застъпва теза, че обезщетението следва да бъде намалено при отчитане на претърпените вреди от ищцата съответно на действителните при отчитане принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.

Въззиваемата, представлявана от адв. В. И. от ВТАК, поддържа жалбата си. Претендира разноски като е представен и списък.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирани лица в предвидения от закона срок (въззивницата при съобразяване правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК).

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Прокуратурата оспорва да е възникнала в нейна тежест отговорност, но оспорването е ограничено до отричане наличието на неимуществени вреди, съответно отсъствие на причинно-следствената връзка между признатите имуществени вреди и повдигнатото обвинение на ищцата.

4

Заявените в процеса твърдения, относими и към претендираното от ищцата обезщетение могат да бъдат обобщени като:

1. Обвинение в престъпление при представени от нея доказателства, че към момента на извършването му не е била на територията на страната, понеже живее и работи в чужбина.

2. При влизане на територията на страната заедно с нейната дъщеря и по време на граничния контрол е била уведомена, че е обявена за издирване като свидетел по досъдебно производство като й е връчена призовка.

Вместо на указания в призовката ден ищцата отишла на указаното място още на 27.07.2020 г. заедно с детето си, тогава на възраст от около 2 години, видно от удостоверение за раждане по л. 183 от ДП. Искала да бъде разпитана и да се върне при родителите си в гр. Стара Загора за кръщене на дъщеря й. Разбрала обаче, че няма да бъде свидетел, а й било връчено постановление за привличане като обвиняема. Не могла да повярва. Единствено мислела за дъщеря си, чакаща пред сградата на полицията. Притеснявала се и за родителите си. Задържана е с постановление на прокурора за 72 часа, а дъщеря й останала на грижите на свидетелката Р.. Сложили й белезници и я откарали в ареста на Националната следствена служба.

3. Участвала е в три съдебни производства с предмет мярка за неотклонение „Задържане под стража“. След първоначалния отказ да бъде задържана била освободена.

Чувствала се относително спокойна включително и при подадения протест. Вярвала, че и въззивния съд ще вземе такова решение, пред който били представени и допълнителни доказателства. Обяснила съдебното си минало с предходна хероинова зависимост, от която успяла да се измъкне, а в Нидерландия да си осигури работа, грижи се за детето си и изплаща къща, в която живеят. Сочи да е изживяла ужас, когато в съдебно заседание на 06.08.2020 г. съдът разпоредил да бъде задържана на 06.08.2020 г. Още в съдебната зала й поставили белезници. Това се случило пред очите на баща й и нейната приятелка и твърди да е довело до физически и психически срив.

Замислила се и какво ще стане с детето й. В ареста трудно заспивала и сънувала кошмари. Нервното напрежение, апатията и силно главоболие я съпътствали ежедневно. Лекарката й предписала лекарства. Отслабнала с 10 5 килограма. Смята и на дъщеря й да е било трудно сама да свикне с родителите й, които, предвид ниската й възраст, за нея били непознати.

След допълнително събрани доказателства и поисканото преразглеждане на мярката от нейния защитник се почувствала жива.

Твърди да е престояла в ареста 51 дни като преживяла унижение. Дори и след като била освободена останала затворена, мълчалива. На моменти избухвала, което не било характерно за нея. Когато виждала полицейски служители или полицейски автомобил, изпитвала страх и напрежение, провокирани от мисъл, че може отново да бъде задържана. Определя главоболие, физическа и психическа отпадналост да са продължили дълго време след освобождаването й. Пристеснявала се и от негативно въздействие върху нейните родителите, че дъщеря им – вече майка с добра работа, е обвинена за кражба на кафе за 20 лв. и касово чекмедже за 100 лв.

4. Формирано усещане за водене на разследването единствено в подкрепа на обвинителната теза и отказ да бъде зачетено изявлението и за наличие на грешка, съответно омаловажаване на нейната теза и представени от нея доказателства.

5. След освобождаването й от ареста била диагностицирана с „разстройство на адаптацията“, а за прегледа при психиатър заплатила сума от 130 лв.

След прекратяване на наказателното производство изпитала облекчение и радост, че истината и справедливостта са възтържествували. Като справедливо за престой в арест на напълно невинен човек определя обезщетение от 120 000 лв.