Решение № 530 от 04.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Русе, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря М. Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520106800 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека, за обезщетение на имуществени вреди, претърпени от нарушение на общностното право от страна на ответниците.

Ищецът Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, представлявано от председателя Бисер Тинков Тинчев, твърди, че на 22.02.2019 г. по електронен път подал Заявление, вх.№ 20190222113447, образец А 17, съгласно Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регисrър и до регистъра на ЮЛНЦ, за пререгистрация на читалището. Длъжностното лице към Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановило Отказ № 20190222113447-2/04.04.2019 г.

Народно Читалище „Петко Рачев Славейков 1927" оспорило отказа, подавайки жалба, по която било образувано търговско дело № 116/2019 г. по описа Окръжен съд-Русе. По делото било постановено решение № 64/18.04.2019 г., с което отказът като незаконосъобразен бил отменен.

На 22.02.2019 г. Народно Читалище „Петко Рачев Славейков 1927" по електронен път подало Заявление, вх.№ 20190222114957, образец А 17, съгласно Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ, с което било поискано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на читалището.

Длъжностното лице към Агенцията по вписванията постановило Отказ № 20190222114957/04.04.2019 г., който читалището оспорило, подавайки втора жалба, по която било образувано търговско дело № 115/2019 г. на ОС-Русе. С решение № 63/18.04.2019 г. отказът като незаконосъобразен бил отменен.

1

За изготвяне на жалбите срещу двата отказа, за защита и процесуално представителство по двете търговски дела, Народно Читалище „Петко Рачев Славейков 1927" ангажирало адвокат Г. М. Г. от АК-Русе, като били подписани 2 договора за правна защита и съдействие от 23.05.2019 г. На същата дата в брой било заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 600 лева - по 300 лева за всяко съдебно производство. В съдебните дела по т.д.№№ 115 и 116/2019 г. читалището отправило искане за допълване на съдебните актове, като съдът се произнесе по въпроса за разноските. С разпореждания на Окръжен съд-Русе молбите не били уважени. Разпорежданията били обжалвани пред Апелативен съд-Велико Търново, който ги потвърдил. В цитираните съдебни актове ОСРусе и АС-Велико Търново отказвали присъждане на разноски с мотив, че обжалването на актове на длъжностните лица по регистрацията към Агенцията по вписванията, търговски регистър, било охранително производство, изрично посочено в Част шеста, глава 49 от ГПК, като в чл. 541 от същия кодекс било предвидено, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Предвид наличието на влезли в сила съдебни актове, с които се отказва присъждането на разноски, бил предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК пред Административен съд - Русе с претенцията, че направените разноски за адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди по ЗОДОВ. Образуваното адм.дело № 752/2019 г. било прекратено с мотивите, че в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, производството по който не било охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Съобразно изхода на спора съдът следвало да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице било ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключвало приложимостта на исковия ред. Промяната в имущественото състояние на читалището се състояла в платени деловодни разноски в едно гражданско съдопроизводство - чл. 274 и сл. от ГПК, нямало характеристиката на вреда - чл.203, ал. 1 АПК и не попадало в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като била налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане - чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, във вр. С чл.

81 ГПК. С решение № 8641/06.10.2022 г. по адм.д.№ 3340/2022 г. по описа на Върховен административен съд, прекратяването било потвърдено. Според ВАС, производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на гл.21 от ГПК "Обжалване на определенията", сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и чл. 81 ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, 2 ал. 2 от ГПК. При изменението и допълнението на ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.105/11.12. 2020 г.) въпросът бил разрешен, като в чл. 25 била добавена нова ал.6, съгласно която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид изложената фактология ищецът счита, че разпорежданията по т.д. №№ 115 и 116 от 2019 г. по описа на ОС-Русе, потвърдени от АС-Велико Търново, с които се отказва присъждане на разноски, са противоречащи на правните норми, посочени в съдебните актове на Административните съдилища. ОС-Русе е разгледал и се е произнесъл във връзка с разноските по реда на Част шеста, глава 49 от ГПК и е приложил чл.541 ГПК, за сметка на реда по чл. 273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл. 81 ГПК, по силата на препращащата норма на чл.

275, ал. 2 ГПК.

Предявява иск за причинени имуществени вреди от страна на Народното събрание на Република България и Министерство на правосъдието, тъй като не са осигурили ефикасни правни средства за защита на правата на юридическото лице Народно Читалище „Петко Рачев Славейков 1927" да му бъдат възстановени разходите по едно съдебно производство, съставляващо основание по чл.13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г., ДВ.бр.

66 от 1992 г. Съгласно Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в чл. 1 изрично било предвидено, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания.". Имуществото на юридическото лице, изразяващо се в парични средства, било ощетено чрез заплащане на разходи по Закона за адвокатурата, както и на базата на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Налице било пълно противоречие между нормативната база на ГПК и специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ, като основната вина за това била в законодателния орган - Народното събрание на Република България, поради приетите и влезли в сила правни норми, противоречащи на ГПК и липсата на адекватни предложения и поправки от страна на Министерство на правосъдието на Република България за коригиране и отстраняване непълнотите и противоречията в съществуващите, приети и действащи правни норми. Налице било и пълно противоречие в прилагането на правните норми от различните съдилища на териториален принцип. Налице било категорично установено противоречие между правните норми и практиката на съдилищата от страна на министъра на правосъдието на Република България, който на въпрос от народен представител отговорил с писмо, вх. № 49-354-06-1402/11.09.2023 г. по описа на Народното събрание на Република България, където изрично било посочено, че е налице противоречие между правните норми и практиката по прилагането им от съдилищата относно присъждането на разноски при оспорване отказа на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, търговски регистър. С наличието на пълно противоречие между нормативната база на ГПК и специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ било налице нарушение на чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека, като държавните органи на Р.България в лицето на Народното събрание и Министерство на Правосъдието, не били създали и приели ефикасни начини за съдебна защита на основното право за защита на собствеността на физическите, юридическите и търговски субекти 3 относно присъждането на разноски. Ищецът се позовава и на решение на СЕС по делото Brasserie du Pecheur, според което принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Този принцип се прилага, когато националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение, каквото в случая било неизпълнението на задължението на НС да отмени противоречащата на основни принципи на правото на ЕС норма. В чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България бил предвиден механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване правото на ЕС чрез овластяване на всички правоприлагащи органи - от местната и държавната администрация до КС, да преценяват съответствието на приетите закони с правото на ЕС и да приложат това право с приоритет пред националния закон.

Ищецът предявява иска срещу Народното събрание на Република България, защото съгласно чл. 84, т.1 от Конституцията това бил органът, който приема, изменя, допълва и отменя законите в Република България и съответно самите закони следвало да кореспондират помежду си, а не да са взаимно изключващи се, както в настоящия случай.

Искът е предявен и срещу Министерство на правосъдието на Р.България, като принципал на Агенция по вписванията /изпълнителна агенция към министъра на Правосъдието, отговаряща за търговския, имотния и регистър БУЛСТАТ и РИОС/.

Търговският регистър бил единна централизирана електронна база данни, която се управлява от информационна система, за търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Това била българска държавна институция с ранг на министерство, която осъществява връзката между изпълнителната и съдебната власт, ръководи изработването на закони и други законови актове, свързани със съдебната система и дава становища по законопроекти, изработени от други органи на изпълнителната власт. Макар в отговора на депутатски въпрос от 11.09.2023 г. Министърът на правосъдието да признава наличието на спорна съдебна практика, същият не инициира преодоляването й по никакъв начин. Двете институции извършвали дейности на управление на обществените отношения в сферата на подготовката, приемането, изменянето и отменянето на закони. И Народното събрание, и Министерство на правосъдието не изпълнили задълженията си да създадат и приемат ефикасни начини за съдебна защита относно разноските при обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, търговски регистър.

За подготовката на искова молба за образуване на адм.дело № 752/2019 г. по описа на Административен съд - Русе било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на адвокат Г. М. Г. АК-Русе отново в брой на 21.11.2019 г. За завеждане на искова молба, процесуално представителство и защита пред Административен съд-София град били платени в брой още 300 лв. хонорар. Освен тези суми, в целия съдебен процес по посочените дела Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927" заплатило по банков път 4 държавни такси за обжалване в общ размер 110 лв. /две по 25 лв. в полза на Апелативен съд - Велико Търново, една за 15 лв. в полза на Русенски окръжен съд и две - за 15 лв. и за 30 лв. в полза на ВАС/, ведно с банкови такси общо от 5,30 лв. Всички тези съдебни разноски в общ размер 1315,30 лв. били пряка и непосредствена имуществена вреда за читалището и били в резултат от липсата на ефикасни правни средства за защита правата на юридическото лице, които не били осигурени от двамата ответници.