Определение № 1482 от 13.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 13.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. К. като разгледа докладваното от Ч. АЛ. К. Частно наказателно дело № 20211110215149 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 103 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч. К. като разгледа докладваното от съдията НЧД № 15149 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от М. Д. А., с ЕГН **********, представлявана от адв. Ив. Ив. от САК, срещу постановление на Софийска района прокуратура от 12.10.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1809/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 13726/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В обжалваното постановление представителят на СРП, постановил същото, е приел, че свид. Ил. Д. не е осъществила състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, тъй като не се установява да е налице умисъл в действията , а вероятно бил осъществен състава на престъпление по чл. 216, ал. 6 от НК, тоест съобразно разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК наказателното преследване следва да се възбуди с тъжба на пострадалия до съда. Поради гореизложеното прокурорът е приел, че производството следва да се прекрати поради липса на извършено престъпление.

Срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1809/2020 г. по описа на 03 РУСДВР, пр. пр. № 13726/2020 г. по описа на СРП в законоустановения срок е постъпила жалба от М. Д. А. чрез адв. Ив. Ив. от САК, редовно упълномощен, 1 с която се иска постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че според жалбоподателката А. свид. Ил. Д. умишлено е повреждала и продължава да поврежда процесния недвижим имот на жалбоподателя, а именно ап. 30 в бл. 78 на ул. „Райна Княгиня“ в ж.к.

„Разсадника“ гр. София, тъй като при наличието на известна на Д. повреда във В и К инсталациите на жилището последната бездейства. С жалбата се поддържа, че не би могло да се приеме, че горепосочените действия са били непредпазливи, тъй като св. Д. е била осъдена с решение от 07.10.2020 г. по гр. д. № 11861/2020 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав да заплати обезщетение за причинените вреди в имота на А., както и на основание чл. 109 от Закона за собствеността да извърши ремонт за отстраняване на повреди по ВиК инсталацията в жилището си. С оглед на изложеното в жалбата се релевира, че свид. Д. извършва деянието при наличието на една от двете форми на умисъл.

Поради това и се иска съдът да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и да върне делото на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му. Разгледана по същество, същата е основателна. Доколкото по делото липсват данни за датата на връчване на обжалваното постановление на СРП на жалбоподател М. Д. А., срокът следва да се тълкува в нейна полза и в този смисъл съдът счита че същият е спазен.

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е извършено пълно всеобхватно и обективно разследване, от събраните доказателства дали са изведени верни фактически изводи, т.е дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, дали не са игнорирани част от тях или не са обсъдени противоречия между определени доказателства, като извън правомощията на съда е да установява своя фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК обосноваността и законосъобразността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, намери следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 29.09.2020 г. за това, че на неустановена дата през 2019 г. в гр. София, ж.к. „Разсадника“, ул. „Райна Княгиня“, бл. 78, вх. Б, ет. 2, ап. 30 е повредена противозаконна чужда недвижима вещ – Престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на разследване по делото в качеството на свидетели са разпитани – М. А., Р. Ас., Д. Ас., , Н. Ев., Н. Т., Ст. Н., К. Ат,, Вл. Б., Ил. Д., 2 приобщени са съответните писмени доказателства - заверен препис на изготвена техническа експертиза до Софийски районен съд, Гражданско отделение 27 състав по гр. дело № 11861/2020 г., съдебно решение № 2021/07.10.2020 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 ми състав по гр. дело № 11861/2020 г., влязло в сила но 03.11.2020 г., нотариални покани и др., като по делото липсва привличане и разпит на конкретно лице в качеството на обвиняем.

Възоснова на така събраните доказателства е изведена посочената в постановлението на СРП фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря отново, но не споделя изводите на представител на СРП, постановил обжалваното постановление.

В тази насока и съдът намира, че са налице няколко основания, за отмяна на атакувано постановление на СРП от 12.10.2021 г.

По този повод следва да се отбележи, че представителят на СРП е постановил, че не се установява да е налице умисъл в действията на свид Ил.

Д., без обаче да се мотивира по какъвто и да е начин, като при извършената цялостна служебна проверка на оспорения прокурорски акт, настоящият съдебен състав намери, че същият е постановен при съществени процесуални нарушения. Липсата на мотиви от правна страна отнема възможността на съда да реализира дължимия контрол върху крайния извод на наблюдаващия прокурор за наличието или не на умисъл, като рефлектира и върху правата на пострадалото лице, което не може ясно и точно да разбере волята на държавното обвинение, за да се противопостави по надлежния ред.

Задължението за излагане на мотиви е закрепено на конституционно ниво – чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България и изрично и в НПК – чл. 34 и чл. 199, ал. 2 от НПК. Съдебната практика е константна в разбирането си, че липсата на мотиви винаги представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което води до цялостната отмяна на оспорения акт, без да е необходимо делото да се разглежда по същество.

Отделно от горепосоченото, от събраните в хода на делото доказателства се установява, че са причинени имуществени вреди в процесното жилище на жалбоподателя М. А., изразяващи се във вреди по тавана и стените в банята, кухнята и коридора (видими следи, петна от теч, наличие на мухъл, подкушена мазилка, на места отлепена, обрушен бетон, отлепени тапети, надути плочки) – в този смисъл е Решение от 07.10.2020 г. по гр. д. № 11861/2020 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което свид. Д. е осъдена да заплати обезщетение и да извърши ремонт за отстраняване на повредите по В и К инсталацията в жилището си. Решението на съда е влязло в законна сила на 03.11.2020 г., след която дата на свид. Д. многократно са налагани глоби от ЧСИ поради липса на данни да е изпълнила определеното в съдебното решение действие, тъй като течът не е бил отстранен. По досъдебното производство са били поведени и разпити на ВиК специалисти – свидетелите Ст. Н., К. Ат. и Ив. Ап. От показанията на Н. е видно, че след като е извършил цялостни огледи на жилището и на свид. А. и на свид. Д, е 3 установил, че проблемът е възникнал поради нарушени фуги на пода и спукана тръба ф50 в жилището на свид. Д, поради което се образувал разлив в стената непосредствено около тръбата. Същият е препоръчал на свид. Д. подмяна на тръбата и префугиране на банята, но не посочва да е извършил такива. Свид. Ат, след направен оглед, също е препоръчал на свид. Д. извършването на ремонтни дейности, но такива не са били осъществени, защото тя не се е свързала с него. Единствено свид. Ап. твърди, че е извършил разни ремонтни дейности у апартамента на свид. Д., с уговорката, че за да е „ефективен“ ремонтът трябва да бъде извършен цялостен такъв на банята.

Сочи, че наскоро (разпит от 29.09.2021 г.) свид. Д. е поискала от него да извърши цялостен ремонт, но такъв още не е осъществен.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216 от НК се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед на първоначалното предназначение, като то може да се осъществи както с действие, така и с бездействие. Последното е възможно само ако деецът е бил длъжен да се противопостави на определени фактори от действителността и вещта се окаже засегната от тези фактори. (в този смисъл - Решение № 590 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 598/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Д. Ат.). С Решение от 07.10.2020 г. по гр. д. № 11861/2020 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав свид Ил. Д. е била задължена да извърши ремонт за отстраняване на повреди по ВиК инсталацията в жилището си. Като не го е извършила, въпреки постановеното съдебно решение и въпреки съветите на разпитаните ВиК специалисти, същата е продължила да поврежда жилището на А., с оглед на което, ако бе направен цялостен анализ на инкорпорираните по делото доказателствените източници, би могло да бъде изведено съждение, че свид.

Д. умишлено е бездействала. Твърденията на свшд. Ап., че Д. има намерение да извърши ремонт, следва да бъдат проверени, а не единствено въз основа на тях да се прави извод за липсата на умисъл у Д, тъй като тя е изявила намерение за ремонт „скоро“ на разпита, проведен на 29.09.2021 г., въпреки че данни за течове от нейния апартамент има още от 2014 г.

Независимо от горепосоченото е налице и друго самостоятелно отменително основание. Представителят на СРП постановил обжалваното постановление, е приел, че щом деянието не е извършено при наличието на умисъл, е осъществен съставът на чл. 216, ал. 6 от НК – противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ по непредпазливост, поради което във връзка с разпоредбите на чл. 218в, т. 1 от НК и чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е следвало да спре наказателното производство, а не да го прекрати. В чл. 50 от НПК е закрепено, че когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице основанията по чл. 49.

Като прокурорът не е спрял производството и не е уведомил собствениците на процесното жилище за правото им да подадат тъжба, е нарушил съществено правото им на защита, тъй като в нарушение на процесуалния закон е 4 преклудирал възможността им да упражнят законоустановено свое право.

По изложените съображения съдът намира, че постановлението, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1809/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 13726/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 12.10.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1809/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 13726/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на СРП, за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7дневен срок от съобщаването му на страните.