Решение № 65 от 08.08.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Разград, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. Осм. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600173 по описа за 2022 година Производството е по чл. 327 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от подс. Г. ЯК. К. от гр. Цар Калоян, ЕГН ********** против присъда №24/26.04.2022 г. по нохд №116/2022 г. на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №3913/12.05.2022 г. на РС Разград) от подс. Г.

ЯК. К.. Подсъдимата заявява недоволство от постановената присъда. Заявява, че гражданските искове не е следвало да се уважават, тъй като са погасени по давност.

Искането е да се измени присъдата в наказателната част и дасе намали наказанието и да се отмени в гражданската част като се отхвърлят предявените искове или алтернативно да се намалят.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание адв. Д. Борисов - защитник на подс. К. поддържа жалбата и моли да се наложи значително по-леко по вид и размер наказание.

Излага доводи, че няма умисъл в действията на подсъдимата, която нито има необходимите знания, умения, ресурс, медицински познания. Според адв.

Борисов подсъдимата изпитала здравословен дискомфорт, посетила лекар, последвала е една процедура, която приключва с издаване на документ с невярно съдържание, но подсъдимата няма вина за това. При съставяне на 1 документите е ползван печат на институцията, което в очите на обвиняемата е един документ редовен, законен, от който тя се е възползвала. Защитникът посочва смекчаващи вината обстоятелства, които съдът следва да съобрази липсата на необходимите знания и познания медицински, обстоятелството, че тя е имала и има към настоящия момент има здравословни проблеми.

Защитникът счита, че по отношение гражданските искове, съдът е следвало да се съобрази с направените възражения за изтекла давност, ако не изцяло по отношение пълния размер на предявените граждански искове, то поне на част от размера на тези предявени искове. Излага доводи, че е налице давност по отношение периодични плащания, тъй като плащанията за пенсии и издръжка са периодични и законодателят е въвел кратка погасителна давност, която е следвало да бъде съобразена от районния съд.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 23.05.2022 г., на НОИ на 31.05.2022 г. и на АСП на 23.05.2022 г.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като са изяснени всички факти и обстоятелства, относно размера на щетата, не намира основание за намаляване на присъдата или нейното изменение, тъй като близо 13 години подсъдимата се е възползвала от тези неистински ТЕЛК решения. Намира възражението за изтекла давност за неоснователно.

Становището на представителя на НОИ - юрисконсулт Василева, изразено в съдебно заседание е, че посочените в жалбата възражения са неоснователни. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД давността за вземания от непозволени увреждане започва да тече откриване на дееца, а досъдебното производство срещу подсъдимата е образувано през 2018 г. и няма изтекла погасителна давност до настоящия момент.

Становището на представителя на АСП – юрисконсулт И.а, изразено в съдебно заседание е, че жалбата е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като постановеният съдебен акт е законосъобразен, правилен и подкрепен от събраните в хода на производството доказателства.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, 2 ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимата Г. ЯК. К. за виновна в това, че в периода от 05.01.2005 г. до 31.08.2018 г., в гр. Разград и в гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи - експертно решение № 4078/06.12.2004 г. и експертно решение №2043/25.08.2006 г., на които е придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван РилскиРазград”АД, представени както следва:

1. ЕР № 4078/06.12.2004 г., представено: на 05.01.2005 г., в гр.Разград, пред Е.С.Я. - служител на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.

Разград /сега ТП на НОИ-гр.Разград/; на 01.04.2005г., в гр. Цар Калоян, пред Т.Д.Д. - служител на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Разград; на 05.01.2006 г., в гр. Цар Калоян, пред А.А.У. - служител на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Разград;

2. ЕР № 2043/25.08.2006 г., представено на 29.09.2006 г., в гр. Цар Калоян, пред Т.Д.Д. - служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.

Разград; на 28.10.2011 г., в гр. Цар Калоян, пред Й.И.Й. - служител на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Разград и на 25.11.2016 г., в гр. Цар Калоян, пред Й.И.Й. - служител на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.

Разград, е получила в гр. Цар Калоян и в гр. Разград, без правно основание, чуждо движимо имущество, а именно: пари, на обща стойност 27 252.15 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр.

София и пари, на обща стойност 3 133.75 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти и месечни добавки за социална интеграция за безплатно пътуване с БДЖ /билети/, собственост на Агенция за социално подпомагане - гр.София, всичко на обща стойност 30 385.90 лева, с намерение да го присвои престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а от НК наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Осъдил подсъдимата да заплати на:

- НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГР. СОФИЯ сумата от 27 252,15 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

- АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ГР. СОФИЯ сумата от 3133,75 лв. ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и присъдил в тежест на подсъдимата разноски и държавна такса върху уважените 3 граждански искове.

В съдебно заседание на 26.04.2022 г. подс. Г. ЯК. К. се е явила със защитник – адв. Д. Борисов и признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласила да не се събират доказателства за тези факти.

Производството пред първинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК – подсъдимата признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на това и след като първоинстанционният съд, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид това, че самопризнанието се подкрепя от събраните в ДП доказателства, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установената фактическа обстановка е следната:

Подсъдимата Г. ЯК. К. е български гражданин. Родена е на 13.06.1960 г. в гр. Цар Калоян и живее в гр. Цар Калоян. Има основно образование, омъжена е, не е осъждана.

През 2004 г. подс. К. решила да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта тя се сдобила с неистински официален документ - експертно решение № 4078/06.12.2004 г. /л. 3, том 3 от ДП/, на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Разград. В експертното решение било посочено, че К. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 75%, считано от 08.11.2004 г., с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“. На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на д-р П.И.И., д-р В.К.Ш. и д-р Р. Д.а Д., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило. През 2006 г. подс. К. се сдобила с втори неистински официален документ експертно решение № 2043/25.08.2006 г. /л. 4, том 3 от ДП/, с пожизнен срок на инвалидност. На това решение също бил придаден вид,че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград. В експертното решение било посочено, че К. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 75%, считано от 08.11.2004 г., с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“. На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на д-р П.И.И., д-р В.К.Ш. и д-р Р. Д.а Д., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило.

1. Ha 05.01.2005 г. подс. К. се явила в сградата на Районно управление „Социално осигуряване“ в гр. Разград /сега ТП на НОИ-гр. Разград/. Там тя представила, пред св. Е.С.Я. - специалист в РУ „Социално осигуряване“ - гр.

Разград (разпит на л. 192, т. 1), експертно решение № 4078/06.12.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”, подписани от нея 4 молба с вх. №226/05.01.2005 г. (л. 5, т. 3) за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ 227/05.01.2005 г. (л.

7, т. 3) за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, както и документи, удостоверяващи трудовият й стаж. По този начин подс. К. съзнателно и противозаконно се ползвала от експертно решение № 4078/06.12.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че знаела, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица - председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”- гр.Разград, в кръга на службата им. Въз основа на подадените експертно решение, заявления и др. документи, с разпореждане № **********/03.02.2005 г. /л. 13, том 3 от ДП/ на директора на РУ „Социално осигуряване“ - гр. Разград, на подс. К. били отпуснати:

- лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал.1 от КСО, пожизнено, от 03.02.2005г., в размер на 68,90 лева и - лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл.90,ал.1 от КСО, пожизнено, от 03.02.2005г., в размер на 14,58 лева.

Общият размер на пенсиите и съответно месечната сума, която била определена първоначално да бъде изплащана на подсъдимата е в размер на 83,48 лева. Впоследствие размерът на сумите, отпуснати като пенсии на подсъдимата, поради това, че е нетрудоспособна, били увеличавани на няколко пъти през инкриминирания период, като обвиняемата получавала суми, съобразно посоченото в съответните справки от ТП на НОИ - Разград, подробно описани и в заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза.

Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност подс. К. получавала за периода от 08.11.2004 г. до 30.04.2018 г. За периода от ноември 2004 г. до февруари 2006 г. пенсиите на подс. К. били изплащани по разплащателен картон от Пощенска станция 7280 в гр. Цар Калоян, а от 03.2006 г. до 04.2018 г. пенсиите са превеждани по посочена от подсъдимата банкова сметка в ЦКБ.