Решение № 122 от 17.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Разград, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600171 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 13/28.02.2023 г., постановена по НЧХД № 568/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Б. Л. Ч. от с. **, обл. Разград, е признат за виновен в това, че на 23.04.2022 г. в с. **, обл. Разград е нанесъл на И. Л. Ч., ЕГН **********, от с. **, обл. Разград лека телесна повреда, изразяваща се в спонтанни палпаторни болки в областта на дясна раменна стА.; обловато охлузване с отток по съседство в горната трета на задната повърхност на лявата предмишница и линейно охлузване с отток в средната й трета по същата повърхност; две вертикални линейни успоредни охлузвания в средна трета на задната повърхност на дясната предмишница, довели до болка и страдание извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя И. Л. Ч. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, както и за сумата от 33,01 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането – 23.04.2022 г. до окончателното им изплащане, 1 като е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата част до предявения размер от 5000.00 лева като неоснователен.

Подсъдимият Б. Л. Ч. е осъден също и да заплати на И. Л. Ч. сумата 612.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – Разград сумата 60.00 лева – държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. Ж. Ч., упълномощен защитник на подсъдимия Б. Л. Ч.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част. В жалбата се излага тезата, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна самоотбрана, предизвикана от противоправното поведение на частния тъжител И. Ч., който започнал да разрушА. оградата между двата имота. Освен това се изтъква, че оплакванията за причинена телесна повреда тъжителят за първи път излага в подадената пред съда тъжба, като преди това при обаждането си на тел. 112 и при посещението на полицейските служители изобщо не е стА.ло въпрос за физическо спречкване с подсъдимия и увреждане на здравето.

Отделно от това се прави оплакване за несъразмерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено със степента на съпричиняване от страна на тъжителя. Предвид всичко изложено се преви искане въззивния съд да отмени присъдата изцяло, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и на това основание да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.

Против присъдата е депозирана и жалба частния тъжител И. Л. Ч., чрез повереник адв. М. М. в гражданско осъдителната й част. С жалбата присъденото обезщетение за неимуществени вреди се оценява като силно занижено и неотговарящо на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Предвид на това се прави искане за изменение на присъдата в тази й част и уважА.не на гражданската претенция за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 5000 лева, като се претендират и деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание подсъдимия Б. Л. Ч. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. Ж. Ч.. Защитникът поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Освен това изтъква допуснато от пъвоинстанционния съд процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в непроизнасяне в мотивите на съда по възражението на защитата за прилагане на института на неизбежна отбрана, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Правят се и оплаквания от аналитичната дейност на районния съд, който не бил дал вяра на показанията на св. Д. и И. Ч.. Според защитникът по делото не е изяснен механизма на нанасяне на телесните увреждания на тъжителя, а относно приетите за установени удари в лицето на тъжителя от страна на подсъдимия нямало обективни данни по делото нито в съдебно медицинските документи, нито в оплакването на тел.112. Отново изтъква, че в случая са налице условията за приложение института на неизбежна отбрана, по който въпрос съдът не се е произнесъл. Навеждат се и доводи, че първоинстанционния съд изобщо не е обсъдил съпричиняващото поведение на пострадалия при определяне размерите на наложеното 2 административно наказание и обезщетението за неимуществени вреди, и се иска въззивния съд да вземе предвид тези обстоятелства при постановяване на съдебния си акт.

Подсъдимия Б. Л. Ч. се присъединява към становището на защитника си, като в последната си дума изказва съжаление за случилото се, което не можел да върне обратно.

В съдебно заседание частния тъжител И. Л. Ч. се явява лично и с упълномощен повереник адв. М. М.. Повереникът поддържа жалбата срещу гражданско осъдителната част на присъдата, като изтъква, че с оглед интензитета на нападението, броя на нанесените удари и присъствието на дъщерята на пострадалия на инцидента, първоинстанционния съд не е съобразил при определяне размера на обезвредата изпитаните от пострадалия срам и унижение освен чисто физическите болки. Предвид на това отново прави искане за изменение на присъдата в гражданско осъдителната й част и уважА.не на гражданския иск за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 5000 лева. Жалбата на подсъдимия повереникът счита за изцяло неоснователна, като изразява становище, че в хода на първоинстанционното производство по несъмнен начин са били доказани твърденията в тъжбата. Застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда в наказателно осъдителната й част, като моли в тази част същата да бъде потвърдена от въззивния съд.

Окръжен съд - Разград, като обсъди направените оплаквания в жалбата и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно чл. 313 НПК и чл. 314 НПК, намира следното:

Жалбите са допустими – подадени са в законоустановения срок от страни, които имат това право, и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глА. ХХI от НПК съдебен акт.

Разгледани по същество, жалбите на подсъдимия и на частния тъжител са неоснователни.

Приоритетно следва да бъде разгледано искането на защитникът на подсъдимия за отмяна на присъдата и връщане на делото за нова разглеждане поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви. Според настоящия въззивен състав минималния стандарт за изписване на надлежен съдебен акт, който да е предмет на контрол по същество, в процесния случай е изпълнен. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Настоящата инстанция е втора инстанция по фактите. В обхвата на нейните правомощия са установяването на нови фактически положения, както и самостоятелен анализ на събраните от първата инстанция доказателствени източници. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, би могъл да детайлизира и прецизира мотивите към проверяваната от него присъда, доколкото 3 конституционно уредената триинстанционна система на съдебно производство по наказателни дела предполага законосъобразно протичане на производството пред всяка една инстанция. В определени случаи, когато волята на решА.щия съдебен орган е ясно обективирана, пропуските и непълнотите на първоинстанционната присъда могат да се отстранят от второинстанционния съд. Настоящия случай е именно такъв.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият Б. Л. Ч. е български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан (реабилитиран), работещ.

Частният тъжител И . Л. Ч. и подсъдимият Б. Л. Ч. са братя, живеещи в съседни имоти в с. **, обл. Разград. От години отношенията между братята били влошени. Една от причините за това било обстоятелството, че подс. Б. Ч. отглеждал животни на границата на двата имота, която била разположена по – близо до жилищната сграда, обитА.на от семейството на частния тъжител И. Ч.. Това създА.ло съществени неудобства на семейството, предвид миризмата, идваща от помещенията, където подсъдимият отглеждал животните, която влизала в дома на частния тъжител. За това частния тъжител неколкократно сезирал със жалби компетентните органи, н о съществен резултат нямало и подсъдимият продължА.л да отглежда различни по вид животни.

На 23.04.2022 г. около 09,00ч. семейството на частния тъжител И. Ч. се върнало от неколкодневно отсъствие, като още с пристигането си у дома усетили силна миризма от оборски тор и установили, че по време на отсъствие на семейството на частния тъжител подсъдимият бил докарал да отглежда и няколко овце. Това за пореден път раздразнило частния тъжител, който отишъл до оградата, деляща двата имота да разговаря с брат си.

Тъжителят И. Ч. извикал на племенника си, св. И. Ч., да повика баща си за да се разберат.

Междувременно извадил ъглошлайф, с който решил да среже оградната мрежа между имотите и да я премести навътре в имота на подсъдимия . Целта му била подсъдимият да измести животните си по – далече от жилищните помещения, обитА.ни от семейството на частния тъжител. По това време подсъдимият изривал оборския тор от кошарата и излязъл с крива лопата с дървена дръжка, с която в този момент работел. Подсъдимият видял брат си клекнал да реже оградната мрежа между имотите и с лопатата над мрежата му нанесъл два удара по гърба. И. Ч. пуснал ъглошлайфа, изправил се, но бил ударен и блъснат от подсъдимия, паднал, изправил се и двамата се отправили към място между имотите, което не било преградено. Там подсъдимият отново се опитал да удари И. Ч. с лопатата, но последният успял да я хване и измъкне от ръцете му, при което по дсъдимият му нанесъл удари с юмруци в лицето. За да прекратят сбиването между братятасе намесили майка им, св. Д. И., и дъщерята на тъжителя св. Д. Ч.а. Веднага след това тъжителят И. Ч. се обадил на тел. 112 от телефонния номер на дъщеря си и подал сигнал за инцидента. На сигнала се отзовА.ли полицейските служители свидетелите Л. Н. и М. Н..

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза е установ ено, че 4 вследствие нанесените му удари от подс. Б.р Ч. тъжителят И. Ч. е получил спонтанни палпаторни болки в областта на дясна раменна стА., обловато охлузване с отток по съседство в горната трета на задната повърхност на лявата предмишница и линейно охлузване с отток в средната й трета по същата повърхност, две вертикални линейни успоредни охлузвания в средна трета на задната повърхност на дясната предмишница.

Според вещото лице охлузванията са причинени от тангенциалното действие на тъп/и или тъпоръбест/и предмет/и, като е възможно травмата по задна повърхност на дясна предмишница да е получена от предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение при вдигната за предпазване ръка.

На съдебното следствие пред първоинстанционния съд е поставената допълнителна задача към вещото лице по съдебно медицинската експертиза, видно от заключението на която, И. Ч. е претърпял преди години трудова злополука и ограничените движения на дясна раменна стА. са следствие на това, като останалите наранявания, причинени от подсъдимия, осъществяват медикобиологичния признак на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – причинени са му болка и страдания без разстройство на здравето.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/067347e8-8c41-45ba-b828-af9ba4e04c82