Определение № 3169 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3169 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605210 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Л.Т. от САК, процесуален представител на подсъдимия С. Г. Т., срещу протоколно определение от 14.07.2026 г., постановено по нохд № 8414/2026 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, с което първият съд, в хода на проведеното по делото разпоредително заседание, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия Т. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Софийска районна прокуратура, с цел отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

С депозираната срещу първоинстанционното определение частна жалба се твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, с които се засяга правото на защита и правния интерес на подсъдимия, а именно да има постановен спрямо него един неатакуем и стабилен краен съдебен акт. Твърди се, че от страна на прокуратурата е бил внесен обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Т. за престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК, с твърдения за извършено от него деяние включващо четири предмета на престъплението – 3 тавански помещения и част от покрив, находящи се на адреса в гр. София, бул. ****, който обвинителен акт е бил предмет на разглеждане в проведеното по делото на 03.02.2026 г. разпоредително заседание. Посочва се, че в така проведеното разпоредително заседание, съдът е констатирал, че са налице допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, т.к. в обвинителния акт не е посочен субект на престъплението, а именно етажната собственост, чиято собственост е покрив с площ 1,40 кв.м., прилежащо към вх. Б, на адреса в гр. София, бул. ****, с 1 което се твърди, че се ограничават права на пострадало лице. Твърди се, че след връщане на делото на органите на досъдебното производство е било изготвено ново постановление, с което подсъдимия е бил привлечен на 11.05.2026 г. в качеството на обвиняем за същото престъпление по чл. 331, ал.

3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК, но вече с твърдения за извършено от него деяние, включващо три предмета на престъпление – три тавански помещения, като от предмета на обвинението е отпаднал следния предмет - част от покрив с площ 1,40 кв.м., прилежащ към вх. Б на стойност 4645,00 лева. Твърди се, че в случая липсва съставено постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на предмета - „част от покрив с площ 1,40 кв.м., прилежащо към вх. Б на стойност 4645,00 лева“.

Жалбоподателят твърди, че с нов обвинителен акт, който е внесен в съда на 09.05.2026 г. е повдигнато обвинение на подсъдимия, с посочени три конкретни предмета на престъпно посегателство, касаещи само тавански помещения – 3 броя, без обвинение за палеж на частта от покрива на сградата над вх. Б. Според защитата на подсъдимия Т., СРП е следвало да се произнесе с постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на палежа на „част от покрив с площ 1,40 кв.м., прилежащо към вх. Б на стойност 4645,00 лева“, в която насока се позовава на т. 2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Жалбоподателят макар да се съгласява с посоченото в тълкувателното решение, то заявява, че не така стои въпросът когато вече е внесен обвинителен акт в съда и съдът вече се е произнесъл, че по отношение на старото обвинение е пропуснато участието на надлежна страна в процеса, поради което и при връщане на делото на досъдебното производство, прокурорът е длъжен да се произнесе по реда на чл. 243, ал. 1 НПК като посочи и основанието за това – дали се касае до приложение на чл.

24, ал. 1, т. 1 или на т. 6 НПК, а също и дали в тази част производството се прекратява, поради недоказване на обвинението. Счита, че етажната собственост на бл. 51 винаги може да поиска ревизиране на крайния съдебен акт, ако в досъдебното производство е имало обвинение по тази част, а тя би могла да защити правата си чрез обжалване на постановлението на прокурора, ако има такова издадено. В тази връзка жалбоподателя заявява, че споделя и е на становището прието в хипотеза 3 на т. 2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място се твърди, че се възпрепятства възможността на подсъдимия да се възползва при разглеждане на делото от особените правила за неговото приключване, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК, предвид това, че не е изяснено дали са възстановени или обезпечени имуществените вреди по делото. Този въпрос е следвало да се реши, според жалбоподателя, още в хода на досъдебното производство и преди започване на разпоредителното заседание по делото, поради което и не се съгласява със становището на първия съд, че това е въпрос свързан с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В тази връзка твърди, че е възможно собствениците на пострадалите тавански помещения да са получили обезщетение за причинените им имуществени вреди от пожара, на основание валидно сключен застрахователен договор между тях и някоя застрахователните компании, опериращи на територията на Република 2

България. Счита, че решаването на този въпрос ще доведе до изясняване на реда по който ще протече съдебната фаза на процеса, а именно по реда на глава 28 НПК. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното определение, постановено от първия съд, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на прокуратурата, с цел отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото, с изложеното в частната въззивна жалба, както и с обжалваното първоинстанционно определение, намери за установено следното от фактическа страна:

От материалите по делото е видно, че на 21.05.2025 г. е внесен срещу подсъдимия Т. обвинителен акт с твърдение за извършено от него на 17.11.2018 г. едно деяние, в което са включени като пострадали три обекта тавански помещения, собственост на три физически лица, както и четвърти обект - покрив прилежащ към вх. Б, находящи се на адреса в гр. София, бул.

**** /за който не е посочено, кое е лицето негов собственик/ и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК.

В проведеното на 03.02.2026 г. разпоредително заседание по делото, първият съд е прекратил съдебното производство по делото, като е констатирал допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, както и до ограничаване правото на пострадалото лице - собственик на покрив прилежащ на към вх. Б на процесния адрес, който според първия съд е лишен от възможността да вземе участие в наказателния процес, поради това, че не е посочен в обвинителния акт.

След връщане на делото на органите на досъдебното производство е било съставено ново постановление за привличане на подсъдимия Т. в качеството на обвиняем, връчено му на 21.05.2026 г., с твърдение за извършено от него деяние на 17.11.2018 г., квалифицирано като престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК, но от което е бил изключен обект - покрив прилежащ към вх. Б, находящ се на адреса в гр. София, бул.

****.

На 11.06.2026 г. е внесен от прокуратурата в съда нов обвинителен акт срещу подсъдимия С. Г. Т. с твърдение за извършено от него деяние на 17.11.2018 г., квалифицирано като престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 330, ал. 1 НК, в обема на което са включени единствено три пострадали обекта – тавански помещения собственост на лицата Н.Г.Д., А.Н.Т.-Д. и В.Ш.М..

В проведеното на 14.07.2026 г. разпоредително заседание по делото, първият съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото, като е констатирал, че в хода на 3 досъдебното производство не са допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, както и до ограничаване правото на пострадалото лице - собственик на покрива прилежащ към вх. Б, находящ се на адреса в гр. София, бул. ****, за което е изложил мотиви.

Предмет на обжалване пред настоящият съд е протоколното определение, постановено на 14.07.2026 г., по делото.

Въззивният съд, след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че първият съд не е установил, при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и пострадалите лица, както и че обвинителния акт отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни изисквания. Първият съд е намерил още, че не са допуснати процесуални нарушения в дейността на прокуратурата и при изясняване на въпроса свързан с причинените на пострадалите имуществени вреди, респективно с тяхното възстановяване, считайки, че в хода на разпоредителното заседание не следва да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, както и е посочил, че прокурорът е този, който има компетентност да извършва преценката да повдига и поддържа обвинение във вид, обем и фиксирани рамки.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната въззивна жалба е депозирана от активно легитимирана за това страна, а именно от адвокат Л.Т. от САК, процесуален представител на подсъдимия С. Г. Т., и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, визиран в чл. 249, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество частната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение, постановено в хода на разпоредителното заседание пред първия съд, на основание чл. 248, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 4 НПК, потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания съдебен акт, констатира, че първият съд е изпълнил в пълнота своите задължения, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не установи допуснати процесуални нарушения в процесуалната дейност на първия съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, включително и при обсъждане на въпроса, визиран в нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Действително, от страна на първия съд, не е даден изключително мотивиран отговор на направените от страна на защитата на подсъдимия доводи и възражения, насочени към искането за прекратяване на съдебното 4 производство по делото и за връщане на същото на прокуратурата, с оглед наведените твърдения за допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, водещи към нарушаване на процесуалните права на подсъдимия и ограничаващи правото му на защита, но независимо от това крайният извод на първия съд е верен и като такъв се споделя от настоящия съдебен състав.

Независимо от казаното, не може да бъде упрекнат първоинстанционния съд и затова, защото при своето произнасяне по очертания в разпоредбата на чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК въпрос, този съд се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. Въззивният съд запознавайки се с внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Т. на свой ред констатира, че при неговото изготвяне са спазени императивните, към неговата съдържателност, изисквания, както и е съобразен с указанията дадени в т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Не се констатират вътрешни противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и противоречие между обстоятелствената и заключителната му част. В обстоятелствената част са посочени всички, според държавния обвинител факти и обстоятелства, които са относими към обвинителната му теза спрямо подсъдимия Т. и за които счита, че са събрани достатъчно доказателства.