Решение № 3029 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3029 гр. С., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20221110213650 по описа за 2022 година Производството е второ въззивно такова и е образувано по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба на „**********” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № 22-006544/04.03.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда ” (Д „ИТ”) - С., с което е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляда и петстотин лева) лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано се явява управителят и упълномощен процесуален представител. Жалбата се поддържа, а по същество се пледира за отмяна на НП, тъй като се оспорва, че е извършено нарушението, което се установило и от разпита на свидетелката, че тя си е получила парите. Претендира се адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се твърди, че от събраните писмени и гласин доказателства по безспорен начин е доказано, че 1 дружеството е осъществило състава на чл.415, ал.1 от КТ, за което е наложена санкция в над минимално предвидената в закона за извършеното нарушение.

Представената тетрадка за извършено плащане не е валиден документ, а предписанието не е атакувано по реда на чл.149 от АПК и съответно подлежи на изпълнение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Била извършена проверка на „**********“ ЕООД, във връзка с подаден сигнал, входиран на 01.10.2019 г. от К. Я. Я. на 10.10.2019 г., 14.10.2019 г. и 01.11.2019 г. от инспектори при Д „ИТ“ – С.. По време на проверката било установено, че е начислено с трудовото възнаграждение за отработеното време за м. юли 2019 г. за служителката в дружеството К. Я. Я., но не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането на същото на лицето, поради което се прави извод, че работодателя не й е изплатил уговореното възнаграждение за извършената от нея работа за м. юли 2019 г. в нарушение на чл.128, т.2 от КТ. В хода на проверката били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. За проверката, констатациите и дадените предписания бил съставен протокол изх. № ПР1933401/01.11.2019 г., като в същото под №3 е да бъде изплатено трудовото възнаграждение за м. юли 2019 г. за извършената работа на К. Я.

Я., съгласно чл.128, т.2 от КТ със срок до 14.11.2019 г. Протоколът бил връчен на 01.11.2019 г. на управителя на дружеството Д. Л.. Няма данни същият да е обжалван по реда на АПК. Установява се от писмо №23004887/25.01.2023 г. на Д „ИТ“-С. град, че задължително предписание под №3 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1933401/01.11.2019 г. не е било обжалвано по административен и съдебен ред. Същият отрицателен факт споделя и актосъставителя, разпитана по делото като свидетел Д..

На 14.11.2019 г. били входирани в Д „ИТ“- С. уведомително писмо от Д. Л.

- управител на „**********“ ЕООД, с приложени 22 бр. заверени копия от разписки – отчетни форми. Като приложените листове са 22 страници от тетрадка с описание на цветя, пожелания и суми. Приложени са и телепоща с фиш за заплати за м. юни, м. юли и м. август 2019 г. на К. Я. Я., които са се върнали неподписани в дружеството от К. Я..

2

Подаден бил писмен сигнал на 29.11.2019 г. от К. Я. Я. до директора на Д „ИТ“-С. град, с който го уведомявала, че предписанията не са изпълнени, като е получила по телепоща фишове за м.06 и м.07 и нулев за м.08, които били грешни с искане да ги подпише без да получи пари.

На 23.12.2019 г. на продавач в дружеството М. Х. Е. била връчена призовка, която се задължава да предаде на призованото лице „**********“ ЕООД, което следва да се яви в Д „ИТ“-С. град на 03.01.2020 г. в 10:30 ч. и да представи заверени копия на документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка изх. № ПР1933401/01.11.2019 г., конкретно: заверени копия на ведомости за работна заплата и платежни документи за периода от м.11.2019 г. до момента, заверени копия на графици за работа и присъствени форми за периода от м.11.2019 г. до момента.

На 23.12.2019 г., 03.01.2020 г. и 19.01.2020 г. свидетелят М. Д. - инспектор в Д „ИТ“- С., заедно с други свои колеги извършили последваща порверка за установяване спазени ли са предписанията, които са дадени в предходната до дружеството-жалбоподател.

В хода на тази последваща проверка не били представени на проверяващите от Д „ИТ“С. документи за изплащане на начисленото трудово възнаграждение на лицето К. Я. Я. за положения от нея труд за м. юли 2019 г.

Срокът на предписанието бил изтекъл на 14.11.2019 г.

По време на тази проверка били представени записки по тетрадка, която се е водила в търговския обект за това какви суми са били заплащани за всеки отработен ден на свидетелката Я.. Проверяващата Д. приела, че записите по тетрадката не са надлежен документ. На същата не й били предоставени изпратените документи по телепоща, но в същите не фигурира подпис на работника К. Я..

Съставен е бил протокол за извършена проверка изх. №ПР1940904 от 10.01.2020 г., в който е посочено и че предписание под №3 не е изпълнено до 14.11.2019 г. и нарушението за това негово неизпълнение е осъществено на 15.11.2019 г.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №22-006544 на 10.01.2020 г. от свидетеля М. М. Д. –инспектор в Д „ИТ“ - С. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ от дружеството.

3

Приложена е Заповед №1317/05.11.2018 г., с която М. М. Д. е назначена на длъжност инспектор в Д „ИТ“- С.. Приложена е длъжностната характеристика за длъжност „инспектор“.

Въз основа на АУАН на 19.10.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от съответното оправомощено, въз основа на Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”: директора на Дирекция „ИТ”- гр.С..

Свидетелката Д. излага показания, които потвърждават констатациите, които са изложени в акта.

От показанията на свидетеля Х. Г., който обслужва счетоводно дружеството, се установява, че не разглежда тетрадките, които са се водили в дружеството, тъй като не са първичен или вторичен счетоводен документ, като ведомостта следвало да се разпише и изпратил с телепоща ведомостите за трите месеца, но те се върнали неразписани. Това сторил в изпълнение на предписанията на Д „ИТ“- С.. В тетрадката били отбелязвали какво са получавали, вписаните суми по трудовите договори са по-ниски от тези, които са получавали по тетрадката, но тя не носи реквизити на разписка, не бил убеден как е ставало плащането.

От показанията на свидетелката Я. се установява, че имали устна уговорка, която не си спомня, като й се плащало ден за ден и отпуската й се изчислявала въз основа по отработените дни предния месец, тя се била съгласила на минималното от 50 лв. на ден за отпуска, ако месец юли е била на работа е получила възнаграждение за деня, в който е била на работа, уговорката им е била 50 лв. и процент от оборота.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на разпитаните в хода на производството свидетели Д., Х. и Я.. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите са в съответствие с писмените доказателства, а именно, че към датата на последващата проверка не са представени от дружеството доказателства, удостоверяващи заплатено трудово възнаграждение за м. юли 2019 г. на лицето К. Я. Я. до посочения в предписание под №3 краен срок 14.11.2019 г., така и до края на проверката 10.01.2020 г. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като логични и непротиворечиви и не намира основания за обсъждането им поотделно.

4

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок (който е бил в сила към датата на подаването й), видно от разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното постановление, което е станало на 04.03.2020 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 11.03.2020 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е частично основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП № 22-006544/04.03.2020 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.С. намира, че същите са съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Не се констатираха процесуални нарушения на чл.42 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично се сочи, че нарушението е извършено на 15.11.2019 г., т.е. след като предписанието е било дължимо да се изпълни до 14.11.2019 г. (работен ден, който е четвъртък) и е констатирано на 10.01.2020 г. по време на последваща проверка, чиято цел е установяване дали е изпълнено и даденото предписание под №3 по предходната проверка изх. № ПР1933401/01.11.2019 г., което неизпълнение е обективирано в съставен протокол изх. № ПР 1940904/10.01.2020 г. Посочено е и място на извършване на нарушението: предприятието на работодателя.

Предвид на това, съдът не констатира незаконосъобразност на атакуваното НП, включително и че същото е постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

Наказателното постановление е напълно обосновано, както и е подкрепено от събраните в административнонаказателното производство доказателства.

Жалбоподателят е имал възможността да се защити в хода на административно-наказателното производство по всички факти, изложени в акта и НП, както и срещу посочената правна квалификация, която съответства 5 на словесно описаното нарушение.

Съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят, като работодател не е изплатил на работещата в дружеството К. Я. Я. начислено във ведомостта за заплатите на служителите в дружеството трудово възнаграждение за месец юли 2019 г., съгласно отработените дни, в дадения в предписание от предходна проверка срок до 14.11.2019 г., включително и до приключване на провеката 10.01.2020 г., като дружеството не е представило никакви доказателства в насока изпълнение на даденото предписание под №3, което е обективирано в съставен протокол изх. № ПР 1933401/01.11.2019 г. Трудовото възнаграждение е дължимо месечно и с неплащането за всеки месец престиран труд работодателят изпада в забава, респ. е в нарушение по КТ.

По делото се установи, че административно-наказателното производство е започнало срещу дружеството, доколкото, както акта, така и НП са съставени, съотв. издадени срещу юридическото лице – „**********” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ.

В случая нарушението се изразява в неизпълнение на дадено предписание под №3, което е обективирано в съставен протокол изх. № ПР 1933401/01.11.2019 г. Горният факт е отразен и в констативния протокол за извършената последваща проверка, който се кредитира от съда изцяло.

Показанията на свидетеля Х. Г. и ксерокопията от извлечение от т. нар.

„работна тетрадка“, водена от служителите на дружеството, в това число и показанията на свидетелката К. Я., не опровергават извода за неизпълнение на даденото от служителите на Д „ИТ“ С. предписания № 3, доколкото не съдържат доказателствена информация, посредством, която да се установява, че предписанието е било изпълнено от страна на жалбоподателя в указания срок. Устните уговорки между работник и работодател, опита да се изправят същите с годни счетоводни документи, тъй като и самият свидетел Георгиев изложи, че т. нар. „работна тетрадка“ не съставлява счетоводен документ не води до извод, че може с годни средства да се докаже, а именно посочените и в предписанието до дружеството-работодател такива, а именно: фиш, касов ордер, банково извлечение или подпис на лицето във ведомостта за м. юли 6