Присъда № 13 от 11.06.2025, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 590/2024
- Вид
- Присъда № 13
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 13/11.06.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 590/2024 г. по описа на РС-Сливница Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - Костинброд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Х.Г., ЕГН **********, за това, че:
На неустановена дата в периода от 02.08.2020 г. до 22.08.2020 г., от къща, находяща се в с. **, община ***, област Софийска, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбита входна врата в областта на бравата/ е отнел чужди движими вещи: кафемашина, черна на цвят марка „Saeco-Via Veneto-de luxe“, модел „SIN013CL“, на стойност 87,50 лева; бормашина марка „Baukraft“, модел „BK-ID30“ на стойност 32,00 лева; черен каучуков маркуч – 6 метра, на стойност 5 лева, или всичко на обща стойност от 124,50 лева /сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки/, собственост и от владението на Д.Л.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал.1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Костинброд, редовно призовани, се представляват от прокурор И.. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението, като излага аргументи за осъществен от подсъдимия състав на престъплението, за което е предаден на съд. Прокурорът пледира, че, предвид наличието, както на отегчаващи, така и на обстоятелства, водещи до смекчаване на отговорността, на подсъдимия да бъде определено наказание към минималния размер, предвиден в закона за това престъпление.
В съдебно заседание подсъдимият С.Г. се явява лично и с назначения му служебен защитник - адв. Л.А. - САК. Защитникът му пледира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, поради което моли подзащитният й да бъде признат за невиновен.
Алтернативно, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен, то адв. А. моли да бъде взето предвид обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с чисто съдебно минало, и да му наложи наказание към съответния минимум.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Х.Г., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. С., с постоянен адрес: гр. Д., ул. „Ч.“ № 19, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
В хода на разследването се установява следната фактическа обстановка:
Пострадалият свидетел Д.Л.Г. е собственик на недвижим имот – къща с дворно място в с. **, община Д.. В същия двор има втора къща, която е собственост на неговата леля – свидетелката Р.Г.. Тя посетила имота си на 22.08.2020 г. сутринта и установила, че входната врата на къщата на племенника й е разбита. За установеното свидетелката Г. подала сигнал в РУСливница, който станал повод за образуване на настоящото наказателно производство, с извършен оглед на местопроизшествието, при който били иззети дактилоскопни следи и пластмасова решетка от кафемашина.
1
В хода на разследването е установено, че на неустановена дата в периода от 02.08.2020 г. до 22.08.2020 г. подсъдимият С.Г. е проникнал в къщата на пострадалия, след като е разбил входната врата в областта на бравата.
Подсъдимият е отнел намиращите се на първия - приземен етаж от къщата процесни вещи: кафемашина, черна на цвят марка „Saeco-Via Veneto-de luxe“, модел „SIN013CL“, на стойност 87,50 лева; бормашина марка „Baukraft“, модел „BK-ID30“ на стойност 32,00 лева; черен каучуков маркуч – 6 метра, на стойност 5 лева.
След извършване на деянието подсъдимият установил своя фактическа власт над отнетите вещи, които прибрал в дома си в гр. Д..
На 21.08.2020 г. процесната кафемашина била предложена от подсъдимия на свидетеля Ц.Г.С., който отказал да я купи, но купил предложената му от подсъдимия бормашина марка „Baukraft“, модел „BKID30“, за сумата от 20 /двадесет/ лева.
На 22.08.2020 г. подсъдимият предложил и продал на съседа си – свидетелят Ю.Р.А. процесните кафемашина, черна на цвят, марка „Saeco-Via Veneto-de luxe“, модел „SIN013CL“ и черен каучуков маркуч – 6 метра, за сумата от 5 /пет/ лева и кутия с цигари.
Процесните вещи са приобщени като веществени доказателства по делото чрез протоколи за доброволно предаване от свидетелите С. и А..
От изготвената по делото дактилоскопна експертиза от вещи лица от БНТЛ при ОДМВР-С. се установява, че иззетата при огледа на местопроизшествие от 22.08.2020 г. дактилоскопна следа с № 1 е идентична с отпечатъка от дланта на лявата ръка на подсъдимия С.Г..
Процесните вещи са оценени от вещото лице по изготвената оценителна експертиза, както следва: кафемашина, черна на цвят марка „Saeco-Via Venetode luxe“, модел „SIN013CL“, на стойност 87,50 лева; бормашина марка „Baukraft“, модел „BK-ID30“ на стойност 32,00 лева; черен каучуков маркуч – 6 метра, на стойност 5 лева. При извършената експертиза е установена идентичност на приобщената като ВД кафемашина, с нейното описание, дадено от пострадалото лице, по наличие на специфично извършен ремонт.
Установено е, също така, че иззетата при огледа на местопроизшествието пластмасова решетка е предназначена за процесната кафемашина марка „Saeco-Via Veneto-de luxe“, модел „SIN013CL“.
По доказателствата:
Горепосочената фактическа обстановка, съдът приема за доказана, въз основа на: показанията на свидетелите Д.Л.Г., Р.Н.Г., Ю.Р.А. Ц.Г.С., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л. 17-23 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, и фотоалбум /л. 24-30 от ДП/, протокол за извършена съдебно-дактилоскопна експертиза /л. 49-55 от ДП/, заключение от извършена оценителна експертиза /л. 43-46 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 38-39 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.
41 от ДП/, справка за съдимост /л. 60-61 от ДП/.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, защото са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Показанията на свидетелите са взаимно кореспондиращи си и допълващи се. Всички свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и дават правдиви 2 показания относно времено, мястото на деянието и самоличността на извършителя. Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че показанията на свидетелите кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира, че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложената справка за съдимост.
Съдът кредитира като компетентно, обективно и професионално изготвено и заключението на изготвената по досъдебното производство дактилоскопна експертиза. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси компетентно и безпристрастно. Съдът напълно възприема изводите на вещото лице по експертизата и ги отчете при постановяване на присъдата си.
Съдът кредитира като компетентно обективно и професионално изготвено и заключението на изготвената по досъдебното производство оценителна експертиза. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси компетентно и безпристрастно. Съдът напълно възприема изводите на вещото лице по експертизата и ги отчете при постановяване на присъдата си.
От правна страна:
Обвинителният акт срещу подсъдимия С.Г. е внесен за престъпление, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Според възприетата от съда за установена фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е внесен обвинителният акт.
Обект на престъплението кражба са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост или правото на държане върху движимите вещи. Със своето поведение подсъдимият е засегнал именно тези обществени отношения.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи на определена стойност, които в настоящия случай са вещи на обща стойност 124,50 лева /сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки/.
От обективна страна деянието, чрез което се осъществява престъплението „кражба“ се изразява в отнемане, т.е. прекъсване фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. То се осъществява само чрез действие. Престъплението е резултатно, като резултатът се изразява именно в промяната във фактическата власт върху вещта. В случая по делото се установи, че на инкриминираното време и място подсъдимият е отнел чуждите движими вещи на обща стойност 124.50 лева, от владението и собственост на Д.Л.Г.. Налице е и следващият обективен признак, а именно: отнемането да е извършено без негово съгласие, доколкото липсва изрично такова волеизявление от страна на свидетеля Г..
3
По отношение на авторството на деянието - по делото несъмнено се установи, че именно подсъдимият е извършител на престъплението.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви по отношение на това обстоятелство, както и заключението на изготвената дактилоскопна експертиза.
От обективна страна по отношение на подсъдимия Г. е налице и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, доколкото същият е извършил деянието, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - както стана ясно, подсъдимият Г. е разбил входната врата в областта на бравата и по този начин си e подсигурил достъп до вътрешността на къщата, откъдето отнел вещите на свидетеля Г..
От субективна страна съдът намира, че подсъдимият Г. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.
Съзнавал е, че с поведението си отнема от владението на другиго чужди движими вещи и установява върху тях своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на собственика на вещите. Налице е и специфичното намерение за противозаконно присвояване на вещта, доколкото подсъдимият е желаел да си служи с вещта и я използва като своя, съобразно предназначението, по начина, по който това би могъл да стори собственикът, или да се разпореди с нея (фактически или юридически) в свой или чужд интерес /продал ги е/.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението чл. 195, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл. 194, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия С.Г., е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Като причина за извършване на престъплението съдът приема слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия и нежеланието му да спазва установения в обществото ни правов ред.
При постановяване на осъдителната си присъда, съдът определи наказанието при условията на чл. 54, ал.1 от НК, приемайки, че в конкретния случай не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК, във вр. чл. 194, ал.1 от НК, следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК, за да се постигнат целите, посочени в чл. 36 от НК. Съдът счита, че в конкретния случай, на основание чл. 54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и доколкото подсъдимият е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да му се възложат и направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, които в конкретния случай са в размер на 259,53 лева /двеста петдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ и следва да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР – С., както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 193,97 лева /сто деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, които подсъдимият Г. следва да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен 4 съд – Сливница.