Решение № 1638 от 03.08.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1638 гр.Пловдив, 03 . 08 . 2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1261/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

К.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0/02269/3/01/04/01 от 13.04.2020г. на Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита за неправилно становището, че не поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, с твърдение, че не е паднал под законоустановения минимум от 12 000 евро, съгласно Наредба № 14 от 28.05.2015г. Оспорва направените от фонда изчисления и изтъква, че голяма част от насажденията са погинали, а от друга страна при посещение на 04.12.2018г. служители на фонда са констатирали пресаждане на погиналите растения, поради което е разрешено второто плащане в полза на заявителя. Поддържа, че след като от страна на заявителя е извършено реално възстановяване на растенията, СПО е възстановен. В тази вр. се считат за некоректни изчисленията на фонда за СПО, тъй като от ползвателя са взети всички мерки за възстановяване на погиналите растения. По отношение имот № 015164, в който според бизнес плана е заложено отглеждане на сливи, е заявено, че след установено в началото на м.май 2019г. погиване на голяма част от насажденията със сливи, веднага са предприети мерки за осигуряване на посадъчен материал за ново засаждане на площите – на 29.07.2019г. е сключен договор със ЗП П.П., с.Крушаре, община Сливен, сертифициран производител на овощен посадъчен материал и са ангажирани необходимото количество фиданки за повторно засаждане на имота. Посочено е, че е налице разграничение, смесено от административния орган – след безспорното възстановяване на насажденията към 04.12.2018г., същите отново погиват през 2019г., но след установяване на загубите вече е започнало сокодвижението при овощните видове и поради това е било невъзможно веднага да бъде извършено подсаждане.

Второто възстановяване на посева е извършено до 30.03.2020г. Уточнява се, че инспекцията на сертифициращата фирма за биологично производство е с дата след установяване на загубите през 2019г., но преди тяхното възстановяване до 30.03.2020г., поради което няма как в инспекцията на фирмата да бъде записано, че имотът е засаден със сливи. Възстановяване на растенията и стопанството към 30.03.2020г. е следвало да бъде взето предвид от административния орган, доколкото е обстоятелство от значение за спора и е настъпило преди издаване на обжалвания административен акт от 13.04.2020г. Изразено е несъгласие и с приетото от ответния орган за актив „Работно облекло“ – 3 бр. работно облекло е налично в стопанството, като служителите на фонда не са могли да го видят и не е ясно на какво основание е прието, че активът не е наличен в стопанството.

Посочено е, че този актив се ползва ежедневно от служителите и работниците и не стои на склад в стопанството. Според жалбоподателя изцяло са изпълнени и поетите ангажименти за поддържане на сключени трудови договори и поддържане на необходимия средносписъчен брой на персонала, съгласно заложените в бизнес плана изисквания.

В съдебно заседание с ход по същество е поискана цялостна отмяна на оспорения АУПДВ с присъждане на направените съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

По отношение на средносписъчния брой работници се поддържа, че жалбоподателката не е получавала уведомление от фонда по чл.42 т.12 от наредбата, в което да й се даде срок за отстраняване на това нарушение. След като няма уведомление, не е следвало да бъде издаван административният акт. Тъй като административният акт е издаден като цялост, то не може да се твърди за кое нарушение колко е санкционирана жалбоподателката и следва да бъде изцяло отменен административния акт. По отношение второто нарушение с позоваване на приетото допълнително заключение се твърди, че среднопроизводственият стандарт е същият, който е бил и при второто плащане.

Оспорващото лице има задължение да гледа овощните дръвчета, но те по независещи от нея обективни фактори изсъхват. В този случай нейното задължение е да ги презасажда и да ги гледа в продължение на мониторинговия период, което е направено. Тя ги е засаждала през 2018г., което се признава от фонда преди второто плащане. Тя ги е засадила и през пролетта на 2020г., но в този случай фондът вместо да направи проверка, е издал обжалвания административен акт, което означава, че е преждевременно издаден. По отношение на третото нарушение се счита, че то не е от такова значение, че да изисква налагането на огромна санкция, но и при него се установи, че работното облекло е факт. То не може да бъде в състоянието, в което е закупено, защото неговото предназначение е да се ползва. От фонда са направили снимки, видели са работното облекло, същото е било изхабено, но това само доказва, че с него се работи и се изпълнява предвидената план-програма.

- Ответникът Директор на ОД на ДФЗ –

Пловдив " – РА оспорва жалбата, представляван от ст.юриск.Н.. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.

- Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Оспорваният АУПДВ е получен лично от жалбоподателя на 16.04.2020г. /л.59/. По отношение срока за обжалване се съобрази разпоредбата на чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ЗМДВИП/. Към дата на съобщаването на акта е било обявено извънредно положение в страната и е действал ЗМДВИП. Нормата на чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се отнася не само за процесуални срокове по съдебни производства, но и към срока за обжалване на индивидуални административни актове. Срокът за подаване на жалба е процесуален срок и за същия е приложима нормата на чл.3 т.1 ЗМДВИП. Срокът за оспорване е съобразен с §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр. - в тази насока Определение № 12691 от 14.10.2020г. на ВАС по адм. д. № 10310/2020 г., II о. : „Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. …Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.05.2020г., към който момент е в сила извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Съгласно § 13 от

Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето – ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Д. вестник" или от 21.05.2020 г. Следователно срокът за оспорване на заповедта започва да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 04.06.2020 г. …”. Както бе посочено актът е връчен на 16.04.2020г. 14-дневният срок за обжалването му е започнал да тече на 21.05.2020г. и същият е изтекъл на 04.06.2020г. Жалбата е подадена чрез ОД на Държавен фонд „Земеделие“ на 01.06.2020г. – в законоустановения срок от лице, адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е допустимо.

2. АУПДВ е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, на основание чл.27 ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК.

С разпоредбата на чл. 27 ал. 3 ЗПЗП е прието, че „Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.”. Според нормата на чл.27 ал.7 ЗПЗП : „Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.- Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”. Съответно, в чл.27 ал.5 ЗПЗП /изм., бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./ е посочено, че „Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”. Съгласно чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК - „Публични са държавните и общинските вземания : т.8 за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; т.9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8.”. Според чл.166 ал.2 ДОПК : ДОПК : Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съобразно чл.20а ал.1 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Съгл. чл.20а ал.5 вр. с ал.6 ЗПЗП /Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019г./ - „Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“; „Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.” .

3. Данни от преписката : На 24.07.2015г.

К.М.С. е депозирала заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартови помощи за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, с № 16/06/1/0/02269, л.88 гръб и сл. В приложения бизнес план /л.95 и сл./ е посочено, че С. *** като земеделски производител – физическо лице по Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистъра на земеделските производители на 21.07.2015г. Според общата информация на бизнес плана : начален икономически размер на стопанството е 18 895,51 /стандартен производствен обем – СПО/; избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане - 30.07.2018г.; икономически размер на стопанството към крайната дата на проверка изпълнението на бизнес плана – 28 174,00 /СПО/. Посочено е, че общата площ на земеделското стопанство е 58,362 дка, а обработваемата е 57,326 дка, подробно описана в табличен вид с местонахождение и основна култура. Според т.2 от раздел II на бизнес плана