Решение № 1000 от 19.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100502699 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение от 28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 31126/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 31-и състав, са отхвърлени предявените от Д. М. Н. срещу Столична община искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 000 лева., предявен като частичен иск от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки с висок интензитет, значителен дискомфорт, влошен сън и негативни емоционални преживявания, изразяващи се в стрес, несигурност и ограничаване на възможността за контакт с други хора, причинени от счупване на външен малеолус в резултат от подхлъзване и падане на ул.

„Венец“ в гр. София, кв. „Горна баня“ на 16.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 1 244,44 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществените вреди за периода 16.03.2022 г. – 06.06.2023 г. като неоснователни и недоказани.

С цитираното решение ищцата е осъдена да заплати на Столична община сумата от 700 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост на изводите на СРС. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното уточнение за точното място на инцидента при постановяване на решението си, въпреки че е изменил проектодоклада с оглед направеното изменение в първото открито съдебно заседание. Сочи, че СРС не е обсъдил подробно показанията на свидетеля И.Д. относно мястото на инцидента, който бил пряк очевидец на инцидента. Поддържа, че от приетата по делото кадастрална скица на поземлен имот № ***, върху който имот е разположена ул. „Венец“ е видно, че улицата е общинска собственост с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Това обстоятелство се установявало и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, в чиято т. 3 се сочело, че ул. „Венец“ попада 1 в поземлен имот № ***, собственост на Столична община, както и че съгласно действащия регулационен план широчината на улицата е 9 м и отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 2 ЗУТ. Сочи, че в съдебно заседание при зададени въпроси вещото лице отговаря, че след направена справка на място е установила, че имот с идентификатор № *** е собственост на Столична община и че действително ул. „Венец“ е разположена върху този имот. Сочи, че СРС не е взел предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗОС, съгласно която за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост освен ако в специален закон е предвидено друго. Твърди, че като собственик в тежест на Столична община е да извършва дейност по поддържането на улицата въпреки неприложената улична регулация. Навежда оплакване, че СРС изобщо не е обсъдил въпроса за вида, характера и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като в тази връзка счита, че същите се доказват по категоричен и безспорен начин от разпитите на свидетелите И.Д. и Р.К., както и от приетата съдебномедицинска експертиза. С оглед изложените оплаквания моли съда да отмени постановеното решение и да уважи предявените исков. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия ответник – Столична община, в който са изложени подробни доводи за нейната неоснователност. Оспорва мястото на настъпване на инцидента да е общинска собственост, тъй като за него не е приложена улична регулация, поради което поддържането, извършването на строителни, ремонтни дейности не е в правомощията на Столична община.

Твърди, че на поставени въпроси в открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 г., вещото лице, изготвило СТЕ, е заявило (по данни от исковата молба, доколкото по делото нямало други такива относно факта къде е настъпил инцидентът), че твърденият инцидент е настъпил пред № 43 на ул. „Венец“ – поземлен имот с идентификатор ***, който е частна собственост. Твърди, че свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като не кореспондират с останалите доказателства. Поддържа, че с липсва виновно противоправно поведение на работниците или служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа. Заявява, че по делото няма приложено доказателство за извършено спешно обаждане на тел. 112, като и свидетелите заявили, че не са се обаждали на тел. 112.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищцата, чрез адв. Г. Г., с надлежно учредена представителна власт, в законоустановения срок, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е редовна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че същата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има обезпечителногаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо установяването на следните предпоставки: претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа (възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата 2 осъществява някаква собствена деятелност), както и причинна връзка между деянието и вредите. (в този смисъл и ППВС 9 от 1996г.).

Безспорно на етапа на въззивното производство е, а и от ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетеля Д., очевидец на инцидента, се установява, че на 16.03.2022 г., около 18.00-18.30 часа, вървейки по ул. „Венеж“ в посока ул.

„Здравец“ ищцата се подхлъзнала и паднала. Въпреки възраженията в отговора на въззивната жалба, съдът цени показанията на свидетеля Д., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, а и като очевидец на инцидента с ищцата, същият непосредствено е възприел случилото се, поради което за съда няма основание да не зачита същите.

От показанията на свидетеля И.Д., които настоящият състав кредитира напълно, се установява, че на процесната дата и на мястото на настъпване на инцидента е имало образуван лед с коловози поради преминаване на колите.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. относно наличието на лед по процесната улица, тъй като същият е бил свидетел на случката и подробно описва ситуацията и показанията му са логични и последователни. По отношение на справките от НИМХ и доколкото същите не посочват дали НИМХ наблюдава състоянието на пътната настилка и троторарите, съответно при какви условия измерва обстановката – като например върху тревни площи, светлина, сенчести участъци, информацията от НИМХ, че не е имало снежна покривка не оборва достоверността на показанията. Следва да бъде посочено, че и съгласно месечните обобщения температурите през предходните дни са били отрицателни, като на 12.03.2022 е имало валежи, поради което не е обективно невъзможно към 16.03.2022 г. да е имало заледени участъци.

По делото е приета съдебнотехническа експертиза, съгласно чието заключение за ул.

„Венец“ в участъка от ул. „Софийска панорама“ до ул. „Здравец“ уличната регулация не е приложена. Съгласно т. 2 от заключението ул. „Венец“ съгласно действащия регулационен план попада върху поземлени имоти – частна собственост, които имоти са от южната страна на улицата. Съгласно заключението ул. „Венец“ е с идентификатор *** с начин за трайно ползване – второстепенна улица. Съгласно дадените в открито съдебно заседание устни разяснения от вещото лице имот с идентификатор *** е собственост на общината.

По делото е прието и копие от кадастралната карта с данни от Кадастралния регистър на недвижимите поземлен имот с идентификатор *** се намира в гр. София, район Овча купел, Венец и е с начин на трайно ползване – второстепенна улица, като собственик по данни от КРНИ е вписана Столична община.

От представена по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ се установява, че по данни от снета анамнеза при падане ищцата получила болки в десния глезен, като е извършено оперативно лечение по спешност на 16.03.2022 г., както и че на 21.03.2022 г. след положителен тест за КОВИД-19 е насочена в КОВИД-структурата на болницата.

От изслушаното и прието по делото заключение по съдебномедицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице на база приложените доказателства по делото и преглед на ищцата, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ищцата е била с диагноза фрактура (счупване) ма фибуларния (външния) глезен на дясната подбедрица (десния крак). Съгласно заключението на вещото лице счупването може да се реализира при подхлъзване, стъпване „на криво“ и падане на човек на земята от височината на собствения си ръст. Между претърпения инцидент и установеното счупване на десния глезен е налице пряка и непрекъсната причинноследствена връзка. Предвид морфологията, локализацията и начинът на лечение на счупването същото причинява трайно затрудняване на движенията на десни долен крайник за период около 4 месеца. Според вещото лице лечението и рехабилитацията на ищцата са протекли без усложнения, с много добър положителен резултат. Вещото лице дава заключение, че общият оздравителен период за пълно възстановяване и връщане на ищцата към ежедневните дейности е около една година, което включва пълна костна консолидация на фрактурата и възможност за оперативно изваждане на имплантите. По делото няма 3 медицински данни за настъпили усложнения и последствия за функцията на десния глезен на ищцата. При извършения лекарски преглед вещото лице установило, че се проявява слаб оток и слаба болезненост предимно при прекомерно движение и при промяна на времето (влажно, много топло и студено). Към момента на изготвяне на заключението функцията на десния крак на ищцата е възстановена, няма налични усложнения, както и предпоставки за такива в бъдеще. Според вещото лице извършената операция на глезена на десния крак не е спешна по смисъла на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „хирургия“ и чл. 2 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ. Съгласно заключението на експертизата счупванията на крайниците много често се лекуват чрез амбулаторно гипсиране, но в случая локализацията и морфологията на конкретното счупване е изисквало оперативно лечение, което е извършено неотложно, но без наличие на спешна, предоперативна реанимация в болницата. Според вещото лице при извършване на ортопедичната операция ищцата не е била в състояние, пряко застрашаващо живота й или водещо до остро настъпили животозастрашаващи нарушения и необходимост от поддържане на виталните функции на организма й.