Акт от 26.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 56072/2024
- Подписан
- 26.08.2025
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 287 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16011 гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110156072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 296837/20.09.2024 г. на И. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, **** срещу В. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ***, с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за признаване на установено в отношенията между страните, че В. К. Б. дължи на И. Д. З. сумата от 936,60 лева, представляваща определено с Решение № 2971/15.05.2024 г. по протокол № 16/2024 на Софийски адвокатски съвет възнаграждение за възложената от ответника на ищцата работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че от 2001 г. И. Д. З. е вписана в регистъра на Адвокатска колегия – гр. София, и упражнява професията „адвокат“ под личен номер 10000216610, без прекъсване до момента на подаване на исковата молба. На 28.12.2023 г. ответникът В. К. Б. я потърсил, като адвокат, препоръчан му от негов близък и неин клиент, за да го консултира във връзка със сключен на 12.08.2023 г. договор за туристически пакет с „Авиа Тур" ЕООД, впоследствие прекратен със споразумение от 02.12.2023 г. По устна уговорка между страните, адвокат З. следвало да предостави на ответника консултацията по телефона на 02.01.2024 г., след като се запознае с изпратените й договор и споразумение.
Ищцата твърди, че на 02.01.2024 г. е консултирала ответника по телефона относно законовите способи за удовлетворяване на вземането му към „Авиа Тур" ЕООД – по общия исков ред или по реда на заповедно производство по чл. 410 ГПК, с препоръка за избор на втората възможност, предвид бързината на заповедното производство, респективно по-ниските съдебни разходи и адвокатско възнаграждение при неговото осъществяване.
Ищцата уведомила ответника, че за образуване на заповедното производство дължи държавна такса в размер на 2 % от претендираната сума, както и възнаграждение в минимален размер, определено съобразно Наредба за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения. Впоследствие, ответникът й възложил да изготви и заявление по чл. 410 ГПК, за което на 03.01.2024 г., с имейл й изпратил необходимите за изпълнение на работата документи. На 12.01.2024 г. ищцата изпратила по имейл на ответника заявлението по чл. 410 ГПК, чието получаване било потвърдено от него вечерта на същия ден. В последвал телефонен разговор страните се уговорили да се срещнат на 15.01.2024 г., до която дата ответникът следвало да внесе държавната такса, както и да посочи своя банкова сметка за заявлението по чл. 410 ГПК. В уговорения ден ответникът не се свързал с ищцата.
Последната го потърсила по телефона на 25.01.2024 г. В проведения телефонен разговор ответникът попитал адвокат З. какво е свършила за него, както и подложил под съмнение правоспособността й на адвокат. Признал, че се надява на доброволно плащане от страна на „Авиа Тур“ ЕООД, за да няма допълнителни разноски. На 06.02.2024 г. на имейл адреса на ответника било изпратено писмо, с което бил уведомен, че съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като липсата на договор не лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. З ЗА) и същото се определя съобразно Наредба №1/2004 г. от Висшия адвокатски съвет, както и че за извършените от адвокат З. действия в изпълнение на възложеното от него, съставляващи правно съдействие, Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда следното остойностяване: 100,00 лева – устен съвет (чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г.) и 486,60 лева– за изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК (чл. 7, ал. 7, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г.). На 05.02.2024 г. ищцата направила справка в деловодството на Софийски районен съд и установила, че ден, след като била изпратила на ответника имейл с изготвеното от нея заявление, на 16.01.2024 г., той е подал заявление с вх. № 2758 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу „Авиа Тур" ЕООД, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2758/2024 г. по описа на 59-ти състав. По делото били издадени заповед № 6440/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Ответникът използвал документа на изготвеното от ищцата заявление, индиция за което било сгрешеното му фамилно име, което ищцата сгрешила при изписването. Фамилията на ответника в подаденото от него заявление било сгрешено, което ответникът сам е уточнил с молба с вх. № 18307/19.01.2024 г., подадена по ч. гр. д. № 2758/24 г. По повод на подадено от адвокат З. искане до Софийски адвокатски съвет било постановено решение № 2971/15.05.2024 г., с което на ищцата било определено възнаграждение за извършената по възлагане на В. К. Б. работа в размер на претендираната сума. При тези фактически твърдения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че се е свързал с ищцата, посочена му от негов близък, във връзка с правна консултация за възстановяване на парична сума, заплатена от него за неосъществила се екскурзия, организирана от туроператор „Авия Тур“ ЕООД. Твърди, че въпреки многократно изразеното желанието от негова страна да се срещне лично с адвокат З., за да обсъдят казуса и да й покаже документи, свързани с него, такава среща никога не се е състояла. Това породило у него съмнения и притеснения дали ищцата в действителност е адвокат. Поради това ответникът осъществил контакт с адвокат А. К. и двамата си уговорили среща в кантората на адвоката в гр. София, ***. Адвокат К. и ответникът се разбрали първият да му окаже съдействие относно заявлението по чл. 410 ГПК, като още същият ден адвокатът го депозирал в Софийски районен съд под номер 10161/16.01.2024 г. Ответникът оспорва исковата претенция, възразявайки срещу констатациите, посочени в протокол № 16/15.5.2024 г. от заседание на Софийски адвокатски съвет. Поддържа, че протоколът е субективен и тенденциозен, като не е поискано становище от ответника, а посочените суми са в противоречие на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че адвокат не може да претендира едновременно суми за устен съвет, проучване на дело, даване мнение по него и за изготвяне на самото заявление по чл. 410 ГПК. Твърди, че тези суми се претендират в случай, че 2 длъжникът възрази и заявителят е принуден да води исково производство. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърлите исковата претенция. В условията на евентуалност, моля съдът да съобрази претендираните суми с Наредба № 1/2004, Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката, както и с реално извършените действия от страна на ищцата. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за признаване на установено в отношенията между страните, че В. К. Б. дължи на И. Д. З. сумата в размер на 936,60 лева, представляваща определено с Решение № 2971/15.05.2024 г. по протокол № 16/2024 на Софийски адвокатски съвет възнаграждение за възложената от ответника на ищцата работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на конкретно предявения иск е обусловена от позитивното кумулативно установяване от страна на ищцовата страна на следните правопораждащи факти: 1./ наличието на валидно възникнало между страните правоотношение въз основа на сключен договор за поръчка – конкретно на договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокат З. е предоставила устна консултация на ответника във връзка с казуса му с „Авиа Тур“ ЕООД и неосъществено, но заплатено от него туристическо пътуване; както и е изготвила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от името на ответника срещу „Авиа Тур“ ЕООД; 2./ точно изпълнение на задълженията на адвокат З. по договора за правна защита, в т. ч. че е проучила предоставените й от клиента документи и въз основа на тях му е предоставила устна консултация, изготвила е заявление по чл. 410 ГПК, което фактически е предала на клиента; 3./ размер и изискуемост на вземането за адвокатско възнаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, конкретно наведени в срока по чл. 131 ГПК.
С оглед на процесуалното поведение на страните и предвид изричните изявления на ответната страна в проведеното на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни по делото следните обстоятелства: 1./ че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокат И. З. е предоставила устна консултация на ответника В. Б. във връзка с негов казус с „Авиа Тур“ ЕООД и неосъществено, но заплатено от него туристическо пътуване; 2./ че адвокат И. З. е изготвила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от името на ответника В. Б. срещу „Авиа Тур“ ЕООД; 3./ че адвокат И. З. е предоставила на ответника В. Б. изготвения проект на заявление по чл. 410 ГПК. Посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от събрания по делото и неоспорен от страните доказателствен материал – в т. ч. електронна кореспонденция помежду им, вкл. чрез мобилното приложение „Вайбър“, от 28.12.2023 г., 02.01.2024 г., 12.01.2024 г., 15.01.2024 г., установяваща воля на ответника да възложи на адвокат З. проучване на казус, свързан с договор за туристически пакет, сключен с „Авиа Тур“ ЕООД, и изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК срещу посоченото дружество. Тези обстоятелства по същество не се оспорват от ответника и в срока по чл. 131 ГПК. От приложената по делото имейл кореспонденция от 12.01.2024 г. (л. 34) се установява, че във връзка с възложената й дейност адвокат И. З. е разяснила на клиента – ответника Б., че дължимото по Наредба № 1/2004 г. минимално адвокатско възнаграждение за провеждане на заповедно 3 производство, изчислено съобразно материалния интерес на конкретния казус, възлиза на сумата от 486,65 лева, която сума адвокатът е посочил като дължима в полза на заявителя в проекта на изготвеното и изпратено на клиента заявление по чл. 410 ГПК срещу „Авиа Тур“ ЕООД (л. 36 – гръб).
От приетото по делото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 10161/16.01.2024 г. (л. 41) се установява, че на посочената дата е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК лично от ответника В. Б.
(при допусната ОФГ във фамилното му име, за което заповедният съд е бил уведомен с последваща молба от 19.01.2024 г.), срещу „Авиа Тур“ ЕООД, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2758/2024 г. по описа на СРС, 59 състав (л. 45-46). Върху заповедта за изпълнение се съдържа отбелязване за издаден на 30.05.2024 г. изпълнителен лист в полза на В. К. Б..
Разпечатката съдържа 19 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0670bb9e-8e91-49bc-a7ba-dc9d844af89e