Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4815 от 13.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12086/2023
Вид
Решение № 4815
Подписан
13.08.2024
В сила
15.04.2026
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4815 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100112086 по описа за 2023 година

Ищцата В. А. Д. с ЕГН ********** е предявила против бившия си съпруг П. И. В., с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинени от ответника телесни увреждания ведно със законна лихва върху тази сума от 09.05.2019 год. до окончателното изплащане на главницата .

В исковата молба ищцата твърди, че на 09.05.2019 г., около 18:00 ч., в гр. София, ответникът /който към тази дата бел неин съпруг/ й е нанесъл удари с ръце и крака в главата и тялото, в резултат на което й е причинил увреждания, за което е осъден с влязла в сила присъда.

Освен нанесения побой ответникът е извършил спрямо ищцата и блудствени действия. За това престъпление против половата й неприкосновеност също е осъден с влязла в сила присъда.

В следствие на горните увреждания и посегателства е претърпяла болки и страдания във физически, така и срам и унижение в психически план.

Ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв. на посегателството против половата й неприкосновеност и 10 000 лв. за обезщетяване на вредите от телесните увреждания, ведно със законна лихва върху тези суми от 09.05.2019 год. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът П. И. В. оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вреди само по размер.

Твърди, че размера на претендираните обезщетения е прекалено голям, не е установен по настоящето дело още повече, че по наказателното дело водено против него ищцата е претендирала доста по-малки суми като обезщетение. Моли съдът да уважи исковете в справедлив размер и претендира разноски.

1

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото присъда от 11.07.2022 год. по нохд № 10105/2020 год. на СРС 114 състав, влязла в сила на 28.03.2023 год. се установява, че П. И. В. е признат за виновен,че на 09.05.2019 г. около 18.00 часа в гр. София, ж.к. ******* е причинил на В. А.

В.а, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: множество кръвонасядания на носа, двете мишници, лявата предмишница, гърдите, дясната седалищна половина и двете бедра, охлузвания по гърба вдясно, на дясната и лявата седалищни половини на дясната мишница и на лявата предмишница и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е осъден и му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда е признат за виновен, че на същата дата , място и час е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В. А. В.а ЕГН **********, чрез употреба на сила - влачил пострадалата за косата, бутал я с ръка и крак, хвърлил я на леглото, легнал върху нея с цялата си тежест и започнал да й извива ръцете и шията, дърпал я за косата, след което насила напъхал половия си член в устата на пострадалата, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

Наложено му е общо наказание от две години лишаване от свобода изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 НК.

От представеното решение от 31.12.2019 год. по гр.д. № 27748/2019 год. на СРС 158 с. се установява, че брака между страните сключен през 1986 год. е прекратен с развод по вина на ответника.

От показанията на св. Д.П. И.а се установява,че непосредствено след инцидента пострадалата й се обадила,че няма да дойде на работа, говорела несвързано и била много притеснена. След няколко дни я видяла,имала синини по гърдите и споделила,че е била бита и насилена сексуално от мъжа си, който бил пиян. След инцидента поведението на пострадалата се променило коренно, често плачела, била притеснена, започнала често да боледува, а и психически не била добре. Изпитвала срам от близките си хора и най-вече от синовете си.

Св. К.М. установява,че П. В. имал добро отношение към съпругата си,но тя към негоне,била влиятелна и се налагала.Именно съпругата му го е изгонила от жилището в гр.София и той е отишъл да живее в провинцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД .

Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки - извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.

Съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В случая искът е един,като се търси обезщетение за неимуществени вреди причинени от различни по своя вид и характер физически и психически увреждания.

От събраните по делото доказателства се установи, че е налице непозволено 2 увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки.

При изяснената фактическа обстановка и при условията на чл.300 ГПК с оглед присъда по нохд № 10105/2020 год. на СРС 114 състав, съдът приема, че причинените на ищцата физически и психически увреждания са в следствие противоправни деяния и вина на ответника П. И. В..

Доказан е и фактът, че страданията на ищцата, болките неудобствата и изживените срам и унижение са пряка и непосредствена последица от извършените от ответника спрямо нея побой и блудствени действия.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид, че в рамките на отношения между съпруг и съпруга са извършени недопустими насилнически действия спрямо физическата и половата неприкосновеност на съпругата, извършени в семейното жилище, довели до унижаване на достойнството на една жена , съпруга и майка на двама синове.

За съда е без значение дали съпрузите са били в добри или лоши отношения и кой на кого по какъв начин е влияел, тъй като извършеното от ответника посегателство към съпругата му-сексуално насилие и побой, е недопустимо и е причинило на пострадалата освен физическите болки и страдания от установените с присъдата телесни увреди и психическа травма за цял живот.

Сексуалното насилие и унижение, на което е била подложена от бившия си съпруг са довели до това пострадалата като жертва да изпитва силен срам от най-близките си хора за нещо , за което няма никаква вина.

На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди причинени на ищеца е в размер на 50 000 лв., но предвид петитума на исковата молба следва бъде уважен в размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2019 год. до окончателното й изплащане.

Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед установените факти по делото и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на деянието.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 1310 лв. за адвокатски хонорар и 40 лв. депозит за свидетел.

Ответникът следва да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. В., ЕГН ********** чрез адв.Е. Й. да заплати на В. А. Д.

ЕГН:**********, представлявана от адв.М. Н. С. на основание чл.45,ал.1 ЗЗД сумата от 40 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки , страдания, унижения и срам вследствие на причинени от ответника на 09.05.2019 г. телесни увреждания и насилствени блудствени действия, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2019 г. до окончателното й изплащане,както и разноски по делото в размер на 1350 3 лв.

ОСЪЖДА П. И. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сумата от 1600 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4