Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5378 от 29.04.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 576/2026
Вид
Решение № 5378
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Веселина Чолакова, Дарина Рачева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.105 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 91б, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 97, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348,ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348,ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5378

Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267050700576 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, против решение № 45/16.01.2026 г., постановено по а.н.д. № 4191/2025 г. по описа на Районен съд-Варна. Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че неправилно и при липса на мотиви районният съд е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита, че санкционираното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид. Сочи се, че въззивният съд е изложил противоречиви мотиви относно съставомерността на нарушението. Счита, че въз основа на установените факти се обосновава приложимост на санкционната норма на чл.105,ал.1 от Закона за автомобилните превози ( ЗАвП), поради което въззивният съд е следвало да измени наказателното постановление, като приложи по-благоприятния закон. Моли се да се отмени решението и да се измени наказателното постановление, като се приложи чл.105,ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Ответникът – „Сева-70“ ООД оспорва жалбата в представено писмено становище. Счита, че направеното искане за преквалифициране на нарушението и приложението на чл.105 от ЗАвП е недопустимо. Счита за правилни изводите на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни съображения за несъставомерност на санкционираното деяние като сочи, че в поканата за предоставяне на документи не е посочен от кой момент започва да тече срокът за изпълнение, съответно не е изпаднал в забава. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по жалбата на „Сева-70“ ООД против Наказателно постановление № 23-0003795 от 26.06.2025 г. издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на осн. чл. 97, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение по чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС вр. чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.

За да се произнесе районния съд е установил от фактическа страна, че „Сева -70“ ООД притежава лиценз на Европейския съюз № 11015, валиден до 11.07.2033 г. за извършване на международен превоз на пътници. Дружеството не е представило за проверка изисканите в т.5 от покана изх.№ 84-0010-268/10.02.2025 г. график за работа на водачите, като покана е получена на 28.02.2025 г. Установил е, че тези документи били представени на 30.04.2025 г. с приемо-предавателен протокол № 84-00-10-268/2/30.04.2025 г. На 02.05.2025 г. бил съставен АУАН 347691, за нарушение на чл.12,ал.5 от Наредба Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС, вр. чл. 91б, ал.1,т.1 от ЗАвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в акта обстоятелства.

При постановяване на решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства и възраженията на наказаното лице, въззивният съд е достигнал до изводите, че АНО е установил неправилно фактическата обстановка. Приел е, че по делото се съдържат безспорни доказателства, че с приемо-предавателен протокол от 07.03.2025 г. дружеството е представило всички изискани документи, като неясни са мотивите за повторното им изискване. Приел е, че предвид липсата на изрично произнасяне на АНО по приложението на чл.28 от ЗАНН е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Отделно е изложил и мотиви за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“, тъй като деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните по вид нарушения.

Решението на Районен съд-Варна е неправилно.

В конкретният случай нарушението е подведено под санкционната норма на чл.97,ал.1, предл. последно от ЗАвП , която гласи следното: който не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв. Съдебната практика приема, че тази разпоредба визира хипотези, при които санкцията се налага при отказ за представяне на изискани документи, а не до закъснение за представянето им. От фактическа страна поведението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, се изразява в бездействие относно задълженията по чл.12,ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС, вр. чл.91б,ал.1,т.1 от ЗАвП. Дружеството е поканено да представи документи относно транспортната си дейност за периода 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г., като в т.5 на поканата са изискани документи , удостоверяващи работното време на водачите ( график за работата на водачите). Срокът за представяне на документите съобразно чл.12,ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС е седемдневен , считано от получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА "АА". В случая съобщението е получено на 28.02.2025 г. и срокът за представяне на изисканите документи е изтекъл на 07.03.2025 г. По делото се установява и е прието от въззивния съд от фактическа страна, че графиците за работата на водачите са представени от дружеството със закъснение на 30.04.2025 г. , за което е съставен приемо -предавателен протокол № 84-00-10-268/2/30.04.2025 г. Така осъщественото деяние не осъществява състава на нарушението по чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП, а е наказуемо по приложимата обща административно-санкционна разпоредба – чл. 105, ал. 1 от ЗАвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на този закон и на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. С оглед изложеното, съдът счита, че за допуснатото от „Сева-70“ ООД административно нарушение, изразяващо се в закъснение за представяне на изисканите с т.5 на покана с рег. № 84-00-10-268/10.02.2025 г. график за работа на водачите, следва да се извърши преценка за наличието на основания за евентуалното му преквалифициране подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на Върховния административен съд, ОСС от I и II колегия на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за което е предвидено наказание глоба от 200 лв.

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на Върховния административен съд, ОСС от I и II колегия на ВАС, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има районният съд, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира основание за отмяна на атакувания съдебен акт на Варненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши проверка за възможно приложение на санкционна разпоредба предвиждаща по-леко наказание за нарушителя.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІ-ти касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 45/16.01.2026 г., постановено по а.н.д. № 4191/2025 г. по описа на Районен съд-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: